Право в здравето - последните десет години
Законодателството често е реактивно и казуистично, а пациентът е избутан в периферията му
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил: Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник в адвокатско дружество "Шаркова и партньори". Екипът на дружеството има дългогодишен опит в консултирането на лечебни заведения, неправителствени организации и пациенти и води успешно дела в сферата на здравеопазването. Адвокат Шаркова е специализирала в САЩ и е работила като стажант в Правната програма на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в Атланта. В областта на медицинското право има множество краткосрочни обучения в Нидерландия, Испания и други европейски държави, докторант по гражданско право в УНСС.
Тази година се състоя Десетата конференция, организирана от в. "Капитал" и посветена на здравеопазването на България. Какво се случи през последните десет години в законодателството? Как се справиха законотворците в период на постоянни заявки за реформи, в кризи и каскади от избори? Беше ли съдебната власт коректив на законодателя? На тези въпроси правя опит да отговоря в следващите редове.
Медицинските стандарти - ту са тук, ту ги няма
Качеството на медицинската помощ е нещо, за което в България всички говорят, всички искат да го постигнат, но никой не може да го дефинира и измери. Превърнало се е в клише, макар Законът за здравето да го въвежда като основно задължение на лечебните заведения и медицинските специалисти. Според Закона за лечебните заведения медицинските стандарти трябва да определят качеството на медицинската помощ. Опитът да се гарантира качество на медицинската помощ с въвеждане на медицински стандарти имаше (и продължава да има) няколко фалстарта във времето. Както при първите приети медицински стандарти, така и актуалните са толкова разнообразни, колкото са отделните медицински специалности - няма концепция как трябва да изглежда един стандарт, какво съдържание следва да има, кои са критериите за качество, как се измерват и прочее. Вместо това стандартите все още се използват за прокарване на лобистки интереси - въвеждат се правила и изисквания според интересите на съставящите стандартите - или се въвеждат множество рестрикции, за да може само някои структури да отговарят на тях и да се унищожи конкуренцията, или се премахват някои логични и разумни изисквания, за да се отвори вратата за създаване на структури навсякъде, без да се държи сметка за качеството на медицинската помощ и интереса на пациента. В периода 2015 - 2017 г. Върховният административен съд отмени десетки медицински стандарти, защото се оказа, че за нито един от тях не са спазени изискванията за тяхното приемане. И към този момент стандартите се изготвят или изменят непрозрачно, като няма яснота какви експерти участват в тях и какви са критериите за техния подбор. Все още липсват приети медицински стандарти по ключови специалности, а това е пречка включително за определяне на нивата на компетентност на структурите по посочените специалности.
Пръстовите отпечатъци - отпечатъкът на недоволството
Нито един (неизчерпателен) обзор на законодателните приумици през последните 10 години не би бил пълен без една от най-екзотичните идеи в здравеопазването - въвеждане на пръстов отпечатък за достъп до болнично лечение. За няколко месеца тази идея доведе до разходи за стотици хиляди за софтуери и устройства, а въвеждането й стана повод за хаос при приема и изписване на пациенти, недоволство и ограничен достъп до здравеопазване. В крайна сметка Върховният административен съд отмени промените в наредбата, с която се направи опит за въвеждане на тази приумица, и тя остана като един от най-фрапиращите примери какво и как не трябва да се прави в здравеопазването.
Мегаорганът, който трябваше да свърши всичко в здравеопазването
През 2019 г. се приеха изменения в Закона за лечебните заведения, с които се създаде Изпълнителна агенция "Медицински надзор", която събра под "покрива си" две изпълнителни агенции - тази за медицински одит и тази по трансплантации. Промяната е белязана с няколко срамни факта:
От създаването на този мегаорган рязко намаляха и без това малкото трансплантации в България, което костваше и коства все още много човешки животи. Идеолозите на тази промяна обаче мълчат. Съвсем правилно в последните седмици започна да се коментира въпросът за отделяне на ИАТ и възстановяването й като самостоятелна агенция.
Агенцията "Медицински надзор" се оказа една от агенциите, в която се подслоняват специалисти със спорна репутация и която едновременно служи като смокинов лист при допуснати нарушения и като бухалка, когато някой лекар или мениджър трябва да се "отстреля". До този момент няма данни министърът на здравеопазването да е инициирал цялостен одит "на бившия медицински одит", но това е силно препоръчително заради противоречивата информация, спорните назначения и практиката на съда да отменя повече от половината наложени санкции на болници и лекари.
Кризисно законодателство в криза
В държавата, в която снегът през януари ни изненадва всяка година, епидемията от непознатия до този момент COVID-19 създаде истинско смущение сред законотворците. Само за две години бурната мисъл на няколко министри на здравеопазването и депутати създаде невероятен хаос с въведените ограничения и непрестанни законодателни промени. Те предизвикаха огромно недоверие в изпълнителната и законодателната власт заради липсата на предвидимост, безконтролното засягане на основни човешки права в множество случаи и неправилна комуникация, която доведе до разцвет на фалшивите новини в тази сфера. Някои заповеди по време на пандемията бяха отменяни от издателя им часове след оповестяването им, други бяха напълно неразбираеми, а трети - оспорени успешно пред съда. Законът за здравето претърпя сериозни изменения в областта на общественото здраве и по-специално разпоредбите, касаещи правомощията на здравните власти по време на епидемия, и въпреки критиките тези изменения издържаха теста през Конституционния съд.
Електронно здравеопазване - една напред, две назад
През последните няколко години една от най-важните и смислени дейности в сферата на здравеопазването е постепенното му електронизиране. Епидемията и тежките ограничения, засягащи достъпа до медицинска помощ, ускориха някои процеси и така успешно бяха въведени електронните направления, националната здравноинформационна система и отскоро - електронните рецепти, с които се предписват и отпускат лекарствени продукти. За ужас на всички специалисти, които работят в сферата на защита на личните данни, НЗИС беше създадена и започна да функционира преди приемането на подзаконовата нормативна уредба, която да въвежда конкретни правила за обработването на здравна информация. Въпреки това обаче към днешна дата НЗИС може да бъде един от малкото примери за успешна промяна в здравеопазването, която всички се надяваме да бъде надградена.
Не така успешно обаче се развива въвеждането на електронната рецепта - една безспорно необходима промяна, която е напът да бъде опорочена заради недобро планиране и предвиждане на възможните усложнения, свързани с въвеждането й. В резултат на това съсловията на лекарите и фармацевтите влязоха в конфликт, пациентите имат ограничен достъп до антибиотици и лекарства за контрол на диабет и изпълнителната власт продължава да търси изход от създалата се ситуация.
Лимитите в болниците - има ли ги?
През последните десет години в болниците трайно се настани призракът на лимита. Поради липсата на капацитет, който да осигури реален и адекватен контрол върху болничната помощ, законодателят се опита да ограничи плащанията за лечение на пациенти в даден период от време с различни "хватки". Постепенно и настоятелно законодателят въвеждаше все по-рестриктивни мерки за ограничаване на разходите в болничната помощ, които се оказаха доказано неуспешни - първо, хоспитализациите са все толкова много и струват все толкова скъпо на НЗОК и, второ, съдебната практика, в това число ВКС, трайно се произнасяше (и се произнася) в полза на лечебните заведения. През 2019 г. законодателят направи опит да "бетонира" лимитите, като прие изрична разпоредба, с която забранява плащането на разходи за лечение на пациент над едностранно определени максимални стойности. Предстои Конституционният съд да се занимае с тази разпоредба и нейното съответствие с Конституцията на Република България.
Прегледът на всички събития, касаещи законодателния процес в областта на здравеопазването, може да запълни цялото издание на "Капитал Здраве". Законите, регулиращи обществените отношения в здравеопазването, са едни от най-често изменяните, а подзаконовите нормативни актове (по данни на инициативата "Здравен барометър") са най-често отменяните от Върховния административен съд. Законодателството често е реактивно (гони и трудно застига събитията и кризите) и казуистично (приемат се промени заради конкретен казус, а не за да се регулират трайно съществуващи обществени отношения). Към това трябва да се добавят липсата на последователност и приемственост, реваншизъм и лобиране. Във всички реформи, придружени със законодателни промени, пациентът е избутан в периферията. Той рядко участва в тези процеси, а когато уж е включен в тях, това е под формата на участие на казионни, импотентни пациентски организации, които обслужват интереси, а не защитават пациента. А подобряването на системата на здравеопазването е танго за двама - трябва да участва и пациентът, иначе нито една реформа няма да бъде успешна.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.