В политиката думите имат значение

"Забранявам да пишете във фейсбук. Дани Кирилов. Забранявам. Не само че не е смешно, ами само ги възпалявате." Предупреждението на премиера Бойко Борисов към правосъдния му министър дойде малко късно. Преди седмица, след "десанта" на Христо Иванов в Росенец, Кирилов изказа мнение в социалната мрежа, което звучеше не като на министър (камо ли на правосъдието), а като монолог на квартален пияница. "Ся един по-нисък генерал от мен ще остане неудовлетворен: нема жертви", пише Кирилов и после обяснява за "некъв нищожно избран софийски общински съветник". Възможно е министърът да е бил повлиян от езика на главния прокурор Иван Гешев, чиято реторика напоследък включва предимно опити за ирония към всеки, който изрази мнение, несъвпадащо с неговото. Но той далеч не е единствен.

Друг министър - на спорта, Красен Кралев, отговаря на коментари под постовете му, в които обижда хората с "брутално тъп червен трол" и "боклук". Кралев обаче не пожела да поеме отговорност. На въпрос на "Дневник" от министерството обявиха, че сам си пишел постовете, но не се занимавал да отговаря на коментари. Друг човек правел това. "Красен Кралев не би си позволил да използва обидни епитети под каквато и да е форма, каквито не е използвал никога. След като беше направен цялостен анализ на проведената комуникация под Facebook публикацията от 11.07.2020 г., по решение на министъра човекът, използвал неподходящи квалификации, е санкциониран, а въпросните коментари са премахнати", се казва в отговора на министерството. Какъв е този човек и как е бил подбран, за да води публична комуникация от името на министъра, не е ясно. Но ако профилът му обиди чужда държава например, едва ли ще е достатъчно обяснението, че не го е направил лично.

Истината е, че под опитите на министрите (както и на главния прокурор) да общуват в социалните мрежи често се разразява истинска буря от коментари, някои далеч от добрия тон. Но навлизането на ежедневната простащина в политическия език е недопустимо.

Още древните общества са правели разлика между публично и лично, между начина, по който човек говори с приятели, и начина, по който говори пред аудитория. По функция и същност двете са различни и това, че някой пише във Facebook, не променя този факт, ако е публична личност. Публичното говорене на фигури с обществено значение има за цел да обяснява, да подрежда, да мотивира или дори (в най-добрия си вариант) да вдъхновява.