С кафяво около устата

Гласовете им чувам

Случаят "Костинброд" е моментът, в който жълтите медии се превърнаха в "кафяви". Медийната машина на г-н Пеевски се обърна на 180 градуса, изправи се с цялата си мощ срещу Бойко Борисов и ГЕРБ и ги победи. С подкрепата на Мая Манолова и Николай Бареков. "Костинброд" даде основателното самочувствие на тези медии, че те разполагат с ресурса да свалят и да възкачват някого на власт. А това, което Бойко Борисов разбра по време на краткия си опозиционен престой, е че неговото политическо бъдеще е неразривно свързано с медиите на г-н Пеевски.

За няколко години кафявите медии от периферия се превърнаха в основен източник на информация за масите. Властта започна да ги използва като трибуна, през която да информира за решенията, идеите и намеренията си. Междувременно България се срина до 111-то място в индекса на "Репортери без граници" по медийна свобода, аза мислещите представители на гражданското общество, лишени от медиен достъп, останаха социалните мрежи.

Социалните медии обаче могат да разпокъсат гражданското общество. Ако си спомняте, през 2017 г. г-н Радан Кънев предложи коалиция с "Да, България!" именно през социалните мрежи. Тогава тази възможност беше отхвърлена и вярвам, че една от причините за това е, че гражданското общество беше набутано в режим на говорене "like-dislike". Иначе казано, когато общуваш основно през социални медии, неминуемо ставаш първосигнален.

Език свещен на дедо му

След 2017 г. управлението получи медиен комфорт, който е отвъд въображението. По телевизии, студия и сайтове се изявяваха хора от властта, близки до властта и приятели на властта. Лишен от какъвто и да е коректив, Бойко Борисов (и други представители на ГЕРБ) изпадна в медиен делириум. А след последните парламентарни избори влезе в спирала на опростачване на собствения си език - започна да разговаря с нацията така, сякаш сме му съседи от Банкя.

Принизяването на езика на г-н Борисов съвпада със загубата му на реална власт, която очевидно е в ръцете на г-н Пеевски и г-н Доган. Моята теза е, че това се случва не просто защото Бойко Борисов иска властово да се асоциира с "Бай Тошо", а защото иска да е един от тълпата, да акумулира симпатиите на голяма маса от хопр, която да го разбере и защити в случай на беда.

Говори джипката

Превръщането на "джипката" в нещо като подвижна телевизионна станция може да се разглежда и като опит за медийна независимост на г-н Борисов. Живите включвания от най-различни строителни обекти не просто ни показваха колко много прави премиера за всички нас, а от тази мобилна трибуна министър-председателят още повече редуцира езиковия си арсенал. "Как си, наборе?", "Доволни ли сте тука?" - въпросите, задавани от прозореца на джипа, не предполагат отговор, различен от "добре сме" и "много сме доволни". Те станаха част от "4x4"-риториката на Борисов. Това задълбочи монологичността на премиера. Той се срещаше с хора, но всъщност вече не разговаряше с тях.

Корона от думи

2020-а несъмнено е най-странната година в живота на всички ни. Извънредното положение, ежедневните брифинги драматично увеличиха и без това високата медийна екпозиция на г-н Борисов и поне в началото на епидемията се създаде усещането, че премиерът контролира всичко. Почти ежедневно той се хвалеше как "ни е спасил" и как "всички го дават за пример". Рейтингът му се повиши. Г-н Борисов устойчиво вкара страха в риториката си и започна да ни плаши, почти буквално - че ако не е той, сме обречени . Но територията на страха вече беше заета от г-н Гешев.

Елочка Шчукина - прокурор.

Ако си спомняте, героинята на Иля Илф и Евгений Петров използваше речник от 30 думи и словосъчетания, които покриваха всичките й комуникационни нужди. Още преди избирането си в самотното състезание за главен прокурор г-н Гешев също въведе няколко устойчиви словосъчетания, които характеризираха несъгласните с избора му - "анархолиберали", "десни екстремисти", "платени от чужди служби", "слуги на олигархията". Г-н Борисов бързо се адаптира към тази стилистика и започна да обижда. Нарече журналистите "мисирки", една от националните телевизии - "Божков ТВ", подсили непохватната си ирония към политическите си опоненти.

Тази година Борисов и Гешев направиха нещо, което никой не си е позволявал - до такава степен легитимираха езика на кафявите медии, че го превърнаха в официален. Именно този нов лингвистичен контекст извади на преден план политически "звезди" като народния представител Маноил Манев, за чиято интелигентност всеки относително възпитан човек може да поспори.

Драматични грешки

Първата драматична грешка на властта беше допусната от "жената с телефона", PR-ката до премиера Севдалина Арнаудова. В добилата мутренски характер разправия между правителството и г-н Васил Божков вторият разказа своята версия с приказен елемент от "Али Баба". Не мога да си представя как в относително нормална държава с човекът, грижещ се за връзките на премиера с обществеността, разказва "контра-приказка", като на всичкото отгоре се провъзгласява за Шехерезада.От епистоларното творчество на г-жа Арнаудова излезе нещо много важно - властта няма никакъв проблем да разговаря с Божков и да влезе в неговия език. Нещо, което тя не може да направи с гражданското общество например. Дубайският изгнаник вкара управляващите в такава реторика, че те да изглеждат мутри, а той самият се превърна в "Бай Васил".

Втората голяма грешка беше влизането в президентството. Действията на специализираната прокуратура на "Дондуков 2" прекъснаха всякаква възможност за диалог между властта и хората.Този щурм, заедно със събитията на Росенец, практически отказаха гражданското общество изобщо от идеята да разговаря с това управление.

България на два езика

Протестите вкараха властта в лексикален ступор. След десетилетие, в което трибуна са ти били кафявите медии и джипката, ти си изгубил всякакви шансове да отговориш на свръхвербалните протестни действия. Само вижте оригиналността и разнообразието на плакатите на протеста и ги сравнете с еднотипните, напечатани постери от "митингите в защита на Гешев". Гражданското общество говори на език, който властта няма капацитета да разбере. И в опита си да инициира (или поне да имитира) диалог, управлението допуска грешка след грешка. Защото, с тези хора, които сега са по площадите, разговор с "Как си, наборе?" няма как да започнеш.

Говоренето на това управление има лош дъх. И битката е не просто това правителство да падне, не просто главният прокурор да подаде оставка, но и на власт да се върне нормалната риторика. Управление, което говори умно, а не управител, който бръщолеви. Авторитетна, а не авторитарна лексика. И думи, които инспирират, а не страхуват.

Между другото, козируването в Брюксел е илюстрация на това, че г-н Борисов е напълно изчерпан не само откъм думи, но и откъм знаци.