Законите на Нютон важат и в политиката (но с опцията да бъдат огъвани)

Третият закон на Нютон обаче също играе роля на европейската политическа сцена: всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. И други държави имат правото да налагат вето на бюджетния процес. Някои като Нидерландия, която си е извоювала репутацията на педант, може да блокират процеса, ако се прекали с компромисите. Правилата за върховенството на правото са тясно дефинирани. Някои държави искаха много по-обширен инструмент, който би ударил правителствата директно в портфейлите им, ако погазват правата на малцинства или ЛГБТИ общностите.

Крайната опция, която се обсъжда с театрален шепот от дипломатите (и се тръби от евродепутатите), би включила останалите 25 в ЕС просто да заобиколят двете държави и да поемат дълга без участието им. Това би осъдило Унгария и Полша на изгнание в периферията на съюза. Подобни стратегии са прилагани и преди. Дейвид Камерън, тогава премиер на Великобритания, се оказа надхитрен, когато през 2011 г. отказа да подпише промяна в договор с ЕС, без да е получил регулаторни гаранции за Лондонското сити. Останалите лидери в съюза го заобиколиха. Провалът на Камерън е урок как да не се преговаря с Брюксел, който Варшава и Будапеща ще е добре да научат, ако искат да гарантират мястото си в европейския блок. Странното е, че гласоподавателите и в двете държави са големи еврофили, въпреки че избират правителства, които обичат да влизат в сблъсъци с европейските институции.

Когато инструментът за върховенството на правото на ЕС влезе в сила, инерцията може да се окаже приятел, а не враг на Унгария и Полша. Всякакво наказание за погазване на върховенството на закона ще трябва да бъде одобрено от квалифицирано мнозинство от държавите членки. На хартия това подобрява сегашната система. В момента една държава може да бъде санкционирана или лишена от правата си на гласуване заради нарушаване на върховенството на закона само ако останалите 26 правителства се съгласят. Тъй като Полша и Унгария пазят взаимно гърбовете си, подобен ход би бил невъзможен. На практика обаче новите мерки също може да се окажат трудни за прилагане. Унгария и Полша въобще не са единствените изнервени от обвързването на евросредствата с добро поведение държави в ЕС. България е във вихъра на буря от обвинения в корупция. Убийства на разследващи журналисти в Малта и Словакия разтърсиха и двете държави в последните години. Кипър продава паспорти. Хърватските власти са обвинявани, че пребиват бежанци по границата. Не е дори въпрос само на чест между крадци. Европейските лидери не желаят да се месят във вътрешните работи на другите поради простата причина, че ги е страх, че може да са следващите. При такива обстоятелства въздържането е привлекателна позиция.

За разлика от законите на физиката законите на политиката може да бъдат огъвани. Опасността е, че новият механизъм ще се превърне в още един Пакт за стабилност и растеж - често критикуваните, но обикновено игнорирани правила за държавните харчове на страните членки. Според пакта от правителствата в ЕС се очаква да поддържат бюджетния си дефицит под 3% от БВП годишно, а публичния си дълг - под 60% от БВП. Дори в добри времена тези цели често бяха пропускани, обикновено с малки или незначителни последствия. Технически нарушителите подлежат на икономически санкции. Това никога досега не се е случило. За критиците механизмът за върховенство на правото е изключително европейски компромис: строги правила (за да са доволни инициаторите им), които никога не се прилагат (за да са доволни опонентите им).

Грешките не са в изкуството, а в практикуващите го

Процедурите за усмиряване на непорядъчните държави в съюза ще постигнат много малко, ако никой няма смелостта да ги използва. В основата на нещата е обстоятелството, че разправата с нелоялни европейски правителства е въпрос на политически кураж. Големи държави като Германия от години дават предимство на политическите съюзи пред принципите на ЕС. През изминалото десетилетие унгарският премиер Виктор Орбан преобрази облика на унгарската държава, докато комфортното членува в Европейската народна партия (ЕНП), където се намират и християндемократите на Ангела Меркел. Закъснелите действия срещу Полша, която е много по-важна за бъдещето на съюза държава, дойдоха едва след като правителството вече беше напълнило полския Конституционен съд с лоялни кадри. Бездействието на европейския блок вече има последствия. Други държави също се плъзгат в подобна посока и няма да спрат, ако не срещнат противодействието на някаква сила. Все пак инерцията е мощно нещо. Текст към илюстрацията, която е на Икономист: Свличането надолу в ЕС няма да спре без противодействието на някаква сила

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved