Индустриализирана дезинформация

Изводите от последния доклад на Оксфордския интернет институт за разпространението на кампаниите за манипулации в социалните мрежи

Проучването е установило дезинформационни кампании с политическа насоченост в 81 държави, маркирани в тъмносиньо.
Проучването е установило дезинформационни кампании с политическа насоченост в 81 държави, маркирани в тъмносиньо.
Проучването е установило дезинформационни кампании с политическа насоченост в 81 държави, маркирани в тъмносиньо.
Проучването е установило дезинформационни кампании с политическа насоченост в 81 държави, маркирани в тъмносиньо.
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Хана Бейли

докторант в Оксфордския интернет институт и изследовател в Проекта за изчислителна пропаганда, в статия за The Conversation

Спорното отстраняване на Доналд Тръмп от социални медии отново породи дебати около цензурирането на информацията, публикувана онлайн. Но въпросът за дезинформацията и манипулацията в социалните медии далеч надхвърля профила на един човек в Twitter. А тяхното разпространение е много по-широко, отколкото се смяташе досега.

От 2016 г. нашият екип в Оксфордския интернет институт наблюдава бързото глобално разпространение на кампании за манипулиране в социалните медии - чрез използване на цифрови инструменти за въздействие върху общественото поведение онлайн. През последните четири години тази тенденция еволюира от нишово опасение до глобална заплаха за демокрацията и правата на човека.

Последният ни доклад установява, че организираните кампании за манипулиране в социални медии са все по-често срещани по целия свят - през 2020 г. са идентифицирани в 81 държави спрямо 70 държави през 2019 г. В доклада се фокусираме върху използването на "кибервойски", работещи за правителството, военните или политически партии, които се наемат за манипулиране на общественото мнение в социалните медии. Редовно провежданите от тях кампании наричаме "изчислителна пропаганда" (computational propaganda).

За целта се използва обширен набор от инструменти за дезинформация. Политическите ботове усилват речта на омразата и създават впечатление за популярни политически послания в Twitter и Facebook. Незаконното събиране на данни пък помага на пропагандистите да насочват съобщенията към конкретни, често уязвими лица и групи. Междувременно армиите на троловете редовно се разполагат, за да подкопават политическия активизъм и свободата на пресата.

През 2020 г. установихме 62 държави, в които самите държавни институции използват тези инструменти за формиране на общественото мнение. В други страни, включени в нашето проучване, те се използват от частни организации или чуждестранни участници.

Дезинформация под наем

Въпреки скандала с Cambridge Analytica, който разкри как частни фирми могат да се намесват в демократичните избори, нашето изследване установи тревожно увеличение в използването на услуги за "дезинформация под наем" по целия свят. С финансиране от правителството и политическите партии все повече се наемат структури от частния сектор за разпространение на манипулирани съобщения онлайн или за заглушаване на други гласове в социалните медии.

Проучването ни установи, че държавните участници работят с частни компании за изчислителна пропаганда в 48 държави през 2020 г. в сравнение с 21, идентифицирани между 2017 и 2018 г., и само девет такива случая между 2016 и 2017 г. От 2007 г. насам почти 60 милиона щатски долара са били похарчени в световен мащаб за договори с тези фирми.

Освен това разкрихме взаимоотношения между наетите киберотряди и групи на гражданското общество, които идеологически подкрепят определена кауза, както и т.нар. инфлуенсъри в социалните медии.

Клеветническите кампании срещу политически опонент са най-често използваната стратегия от киберотрядите в 94% от всички изследвани от нас държави. В 90% от страните наблюдаваме разпространението на пропартийна или проправителствена пропаганда. Потискането на участието чрез тролене или тормоз е характерно за кампаниите в 73% от държавите, докато в 48% от тях посланията са предназначени за разделяне на обществото.

Модерирането в социалните медии

Ето защо дебатите около цензурирането на Тръмп и неговите поддръжници в социалните мрежи засягат само един аспект на кризата с дезинформацията. Тъй като все повече страни инвестират в кампании, чиято цел е активно да заблуждават гражданите, ще се увеличат и призивите за умереност и регулиране на социалните медии - и не само заради Тръмп и неговите последователи, както и свързаните с тях конспиративни теории като QAnon.

Разпространението на дигиталните пропагандни кампании по време на пандемията от COVID-19 и след изборите в САЩ вече накара компаниите на социалните медии да ограничават злоупотребата с техните платформи, като премахват акаунти, които според тях се управляват от киберотряди.

Например между януари 2019 г. и декември 2020 г. Facebook е премахнал 10 893 акаунта, 12 588 страници и 603 групи от своята платформа. През същия период Twitter е премахнал 294 096 акаунта и продължава да премахва акаунти, свързани с крайната десница.

Въпреки това нашето проучване показа, че за същия период от кибергрупи за манипулации са похарчени почти 10 млн. щатски долара за политически реклами. И ключовият момент в тази история е, че компаниите на социалните медии продължават да печелят от популяризирането на целенасочена дезинформация. Призивите за по-строга регулация и контрол вероятно ще следват Facebook и Twitter, докато наистина се справят с тенденцията техните платформи да хостват, разпространяват и умножават дезинформацията.

Силната и функционираща демокрация разчита на достъпа на обществеността до висококачествена информация. Това дава възможност на гражданите да участват в информирани обсъждания и да търсят консенсус. Ясно е, че платформите на социалните медии станаха решаващи за улесняването на обмена на информация. И тези компании трябва да увеличат усилията си да обозначават и премахват дезинформацията заедно с всички акаунти, които се използват за разпространение на вредно съдържание онлайн. В противен случай продължаващата ескалация на изчислителните пропагандни кампании, която нашето изследване разкри, само ще засили политическата поляризация, ще намали общественото доверие в институциите и ще подкопае още повече демокрацията в световен мащаб.

Все още няма коментари
Нов коментар