Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?

Този въпрос стои винаги, когато има избори, но за пръв път от над десетилетие има надежда, че промяната в България е възможна. На всяко гласуване през последните повече от десет години побеждаваше един и същи формат на властта и това в почти всички случаи беше ясно предварително. С изключение на "Орешарски", всички правителства от последните 12 години бяха доминирани от Бойко Борисов и имаше силно влияние на ДПС, най-вече в контрола на бюджетните средства и усвояването на еврофондовете. При "Орешарски" форматът на властта беше практически същият, само се направи опит ГЕРБ да бъдат сменени с БСП, вероятно за да се уговори по-различно дялово разпределение.

Въпреки че последният парламент не успя да излъчи правителство, той направи нещо друго важно - показа, че мнозинство около ГЕРБ, поне за известно време, е трудно постижимо. Над 12-те години във властта направиха партията на Бойко Борисов толкова токсична, че в момента официалното сътрудничество с нея носи сериозния риск всеки да бъде завлечен на политическото дъно.

Проблемът на ГЕРБ обаче далеч не е това, че в политическия живот всяка година във властта трябва да се умножава по десет. Драмата за Борисов и неговите сподвижници идва от техните действия, а също и от техните бездействия през последните четири властови оборота.

След влизането на България в ЕС и по време на цялата доминация на ГЕРБ и ДПС в годините след това скоростта на развитие тук беше рязко забавена. В името на това да се запази властта и съответно достъпът до публичните активи по-дълго, всякакви реформи, които можеха да създадат макар и малко недоволство, бяха блокирани. Съдебната реформа беше превърната в овладяване на цялата система. Здравеопазването се фокусира върху усвояването на средствата за модернизация. Голяма част от образованието се срина до безсмислена имитация. Престъпно много от 50-те милиарда влезли в България от еврофондовете бяха откраднати и всъщност с тях се финансира превземането на държавата.