Украйна и Северна Македония - прилики и разлики по пътя

Тези съседи могат да настояват за промяна на знамето, на емблемата, за поправки в учебниците по история. Но това не променя най-важното - в Република Македония живеят хора, които се смятат за македонци. Това е тяхната идентичност и самочувствие (разбира се, да не забравяме значителното албанско население, политическата цялост на Северна Македония е в процес на създаване, но това е друга история). В съседна България дори на държавно ниво се твърди, че появата на македонците е резултат от "политическо инженерство".

Всички европейски нации са проект

Но ако се замислите, появата на всяка европейска нация е резултат от "политическо инженерство", като единствените разлики са в историческия момент и обстоятелствата на това "инженерство". А пренебрегването на онези народи, които са успели да се сформират, да се защитят и да създадат свои държави по-късно, е довело до много европейски трагедии.

Когато за пръв път изучавах Северна Македония, открих един очевиден паралел между нейната съдба и тази на моята собствена страна - Украйна. Статията за независимостта на Република Македония, която написах за московския вестник "Независимая газета" през септември 1991 г., беше озаглавена "Украйна на Балканите".

Украйна обяви независимост 15 дни преди референдума за независимост в Македония. Украинският референдум се проведе на 1 декември 1991 г. И двата завършиха с почти еднакъв резултат: 90-95% в полза на независимостта.

Още тогава разбрах, че пътят на Украйна към независимостта няма да е лесен. И към нея има същите съмнения и възражения, както по отношение на македонската идентичност и право на държавност. Но въпреки че в София и до днес отричат националната идентичност и историята на македонците, както и самия македонски език, именно България беше първата страна, която призна независимостта на Република Македония. И това е съвсем логично - ако наистина смятате народа на съседната държава за свой, няма да предприемете действия, които да унищожат просперитета му.

Отричането на национална идентичност води до геноцид

Както виждаме, действията на Русия спрямо Украйна показват обратното. Президентът Путин твърди, че руснаците, украинците и беларусите са един народ, и отрича правото на украинците да имат своя идентичност. Това твърдение, основано на митологизираната история на самата руска държава, се споделя от милиони руснаци.

В продължение на няколко века тя е защитавана от руски мислители, политици и културни дейци. Но войната, разпалена от Путин, показа, че е възможно едновременно да се пропагандира митът за "един народ" и да се унищожават представители на този "един народ" с ракетни атаки. Или чрез това, което се случи в Буча.

Всички трябва да се съгласим с една проста мисъл: националната идентичност е въпрос на избор. Казвам това като човек, срещу чиято национална идентичност се е борила великата комунистическа държава, която се опитваше с всички възможни средства да докаже, че е срамно да си евреин. Но не успя - макар че добре си спомням как научих идиш, когато нямаше еврейски училища, езикови курсове, театри, музикални групи, на практика нищо. Но това не спря мен и стотици хиляди хора, които искаха да запазят своята национална и културна същност дори в условията на всекидневно унижение.

Защо това трябва да се случва с украинците, които са мнозинство в собствената си страна и на собствената си земя? С македонците? С босненците? Как може да се отнеме правото на човек да се изразява? Правото на самоизразяване на цяла нация? Как това право може да бъде унищожено от правителствени решения и балистични ракети?

Европейската мисия за мир

В Европа след Втората световна война имаше ясно разбиране, че решаването на сложни национални и религиозни проблеми е въпрос на сътрудничество. Добре си спомням един въпрос от собственика на малък хотел в Южен Тирол в Италия. Той ме попита дали знам какво се е случило там преди повече от сто години.

Знаех, разбира се. Знаех, че в резултат на Първата световна война Южен Тирол става част от Италия. И това беше отворена рана за хората в региона. Знаех как Мусолини е отказал на хората от Южен Тирол правото им на идентичност - въпреки съюзническите им отношения с Адолф Хитлер.

Но в рамките на Европейския съюз са намерени инструменти, които помагат за заздравяване на раните. Ето защо съм убеден, че след като Северна Македония се присъедини към ЕС, никой от съседите ѝ вече няма да се съмнява в идентичността на македонците. И че всеки ден съжителство в европейското семейство ще помага да се забравят миналите претенции и да се изобличи тяхната архаичност и недалновидност.

Но какво да правим, ако правото ни на съществуване се сблъска с агресия - като агресията на Русия срещу Украйна? Не вярвам, че в близките години ще успеем да убедим руските власти и общество, че зачитането на това право е естествен подход и за отделния човек, и за всяка уважавана държава.

За това свидетелства не само войната, разпалена от Путин. Възстановяването на значимостта на съветската история също свидетелства за това. Както и срамният процес на русификация на народите в рамките на самата Руска федерация. Тези народи са лишени от своята идентичност, култура и майчин език. Младите буряти и якути са се превърнали в пушечно месо във войната, която Путин поведе.

Ето защо отговорът на това предизвикателство е европейската и евроатлантическата интеграция на страните, чието право на съществуване Кремъл отрича. Взаимно уважение, солидарност и готовност на демокрацията за самозащита - това е планът за нашето бъдеще.