Тревоги за съединението, което им правеше силата

Записаното в конституцията, че народните представители се ръководят от съвестта си, отдавна са нищо незначещи думи. Парламентите в последните двайсет години се помнят най-вече с наглостта, с която откровеният корупционен лобизъм се банализира до норма. Стадното гласуване - също. (Имаше дори време, когато парламентарните статисти гласуваха по команда с цветен флумастер.) "Звездите" на трибуната и на екраните са едни и същи, докато през депутатските банки минаваха стотици случайно попаднали и останали анонимни за обществото хора. Битката на идеи беше зачеркната от политическия живот и заменена с омерта и послушание, характерни за организираната престъпност.

След започналото миналата година разбутване в тази заблатена картина последните седмици задълбочиха тревогите за "съединението", което им правеше силата.

Опитът на "Продължаваме промяната" да потърси подкрепа за програмата си с реформи - дори да е плод на политическо аматьорство, придаде на депутатите персонална стойност, която ги постави в стресова ситуация. Дори само с възможността да бъдат попитани в лично качество примерно защо не подкрепят предложените промени за борбата с корупцията, да не говорим за промените в няколко десетки закона, които са условие България да получи финансирането от ЕС за възстановяване и развитие след пандемията.

Инициативата на управляващите в оставка да заложат на смисъла на парламентаризма едва ли ще се увенчае с успех в рамките на това Народно събрание. Чукащите на вратата поредни избори няма да го върнат напълно и в следващото. Но промяната вече е факт и има различни лица - включително тези, на които им паднаха маските.