Европейската икономика се бори с остър енергиен шок

Рецесия обаче засега не се очаква

Потискане на търсенето само увеличава проблемите на производствения сектор, където доверието вече е в рязък спад.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Потискане на търсенето само увеличава проблемите на производствения сектор, където доверието вече е в рязък спад. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През по-голямата част от последното десетилетие суперниските лихвени проценти изглеждаха като житейска истина в еврозоната - както и ниската инфлация. Сега потребителските цени се покачват с годишен темп над 8%, много над целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Членовете на управителния съвет на банката започнаха да сигнализират за намерението си скоро да повишат лихвите - послание, което беше препотвърдено на срещата за определяне на паричната политика на 9 юни. Но ЕЦБ се оказва в трудна позиция: да се бори не само с растящите цени, които може да са основание за бързо покачване на лихвите, но и с по-мрачните перспективи за растеж, които пък може да изискват търпение.

Основната причина и за двата сценария е острият шок на енергийните цени. Тези на петрола и природния газ вече вървяха нагоре преди нахлуването на Русия в Украйна; войната накара цените да скочат още по-високо. Поскъпването на суровините изигра много по-голяма роля за ускоряването на потребителската инфлация в Европа, отколкото в САЩ, където щедрите стимули също имаха силен принос. Според банката Goldman Sachs цените на енергията в еврозоната, които нараснаха с невероятните 39% на годишна база през май, допринасят с около 4 процентни пункта за общата инфлация, в сравнение с 2 пункта в САЩ.

Ефектите започват да се разпространяват и върху други потребителски цени. "Базовата" инфлация в еврозоната, която изключва храните и енергията, през май нарасна по-бързо, отколкото икономистите очакваха. Цените на производителите в Германия се повишиха с рекордните 33.5% през април в сравнение с година по-рано, движени не само от енергията, но и от енергоемките междинни стоки като метали, бетон и химикали. Всичко това води до сериозен удар върху разходите на бизнеса и покупателната способност на домакинствата. Колко голяма е опасността пред икономиката на еврозоната?

Доходите изостават, потреблението намалява

Едно от последствията от енергийния шок са по-ниските доходи на домакинствата в реално изражение. Заплатите растат умерено в цялата еврозона, но все пак изостават от инфлацията. Някои работодатели са направили еднократни плащания на работниците, за да ги компенсират за нарастващите цени, без да повишават периодичните разходи за заплати. Дори тогава обаче годишният ръст на заплащането в Нидерландия например е едва 2.8% през май, въпреки положителните нагласи на бизнеса и стегнатия пазар на труда. В известен смисъл новината е добра за ЕЦБ, защото намалява риска заплатите и цените да влязат в спирала. Но това може да доведе до по-ниско потребление, което от своя страна да отслаби останалата част от икономиката.

Потискане на търсенето само увеличава проблемите на производствения сектор, където доверието вече е в рязък спад. Новите прекъсвания на доставките в резултат на скорошните локдауни в Китай и високите цени на енергията вредят на бизнеса, като Германия и Източна Европа изглеждат най-уязвими към забавяне на промишлеността. Новите поръчки за производителите в зоната през май паднаха за първи път от юни 2020 г., което е знак за по-слабо търсене. Поръчките за износ са намалели с най-бързия си темп от две години.

Стабилност при фирмите

Ето защо икономистите прогнозират по-бавен растеж през останалата част от годината. Но малцина са тези, които вече очакват същинска рецесия. Това е така, защото някои части от икономиката се изправят срещу енергийния шок от силна позиция. Много фирми за услуги все още жънат плодовете от повторното отваряне след локдауните заради омикрон. Южните страни печелят най-много, като се има предвид, че разчитат на туризма. В Испания пристигналите северняци, търсещи слънце, през април почти достигнаха нивата отпреди пандемията. Като цяло бизнес настроенията в услугите остават силни, като много фирми отчитат нарастващо изоставане в работата.

Заплатите растат умерено в цялата еврозона, но все пак изостават от инфлацията.

Работните места също са в изобилие. През първото тримесечие на 2022 г. в целия блок на всеки 100 работни места е имало 3 отворени позиции, което е исторически високо ниво. Очакванията на бизнеса за наемане остават солидни, макар и малко по-слаби след началото на войната в Украйна. Над четвърт от предприятията в Европа казват, че липсата на персонал им пречи да произвеждат повече.

Забавяне въпреки буферите

Запасите от спестявания, натрупани по време на локдауните, също трябва да осигурят на потребителите известна възглавница срещу енергийния шок. Според изчисленията на The Economist тези допълнителни спестявания във Франция и Германия възлизат на около една десета от разполагаемите доходи на домакинствата през първото тримесечие на 2022 г.

Буферите ще смекчат въздействието на енергийния шок, но няма напълно да го поемат. За начало, допълнителните спестявания не са равномерно разпределени. На по-бедните хора в богатите страни и на повечето домакинства в по-бедните страни малкото, което им остава, им е ценно. В Словакия например процентът на спестяванията така и не нарасна особено по време на пандемията и сега е доста под дългосрочната си средна стойност. "Слабото потребление ще дойде от домакинствата с по-ниски доходи", казва Йенс Айзеншмид от банката Morgan Stanley. Всъщност продажбите на дребно в реално изражение от месеци отстъпват.

Много правителства стартираха значителни разходни програми, за да предпазят домакинствата от високите цени на енергията. Според тинк-танка Bruegel Германия, Франция, Италия и други харчат между 1% и 2% от БВП. Не всички средства обаче са добре насочени. Голяма част от тях отиват за подкрепа на по-заможни домакинства, които не се нуждаят от това; други мерки включват намеса в цените, като част от ползите отиват за доставчиците на енергия.

Дори ако еврозоната бъде пощадена от рецесия, енергийният шок ще бъде пречка за растежа. ЕЦБ е изправена пред незавидна дилема. С всяко повишаване на инфлацията, теглено от цените на храните и енергията, европейската икономика става все по-слаба.