Кошмарът "Северен поток": Ще спре ли Путин газа за Европа напълно

Френският финансов министър Бруно льо Мер също определи този вариант като "най-вероятния" и заяви, че страните трябва "да се поставят в бойна позиция от сега".

На 20 юли Брюксел ще публикува план за готовност, който ще се опита да гарантира, че страните разполагат с достатъчно газ, за да преминат през зимата. Но детайли от него засега не са обявени. "Ситуацията очевидно е сериозна и трябва да бъдем адекватно подготвени за всяка възможност", каза говорител на Европейската комисия.

Други обмисляни варианти включват спасяване на енергийни компании, поемане на контрол върху електроцентрали от държавите и газови квоти за индустрията.

Кой ще отстъпи

Сегашната тревога в Париж и Берлин е далеч от по-оптимистичните настроения преди три месеца в Брюксел, когато висши служители обявиха координиран постепенен отказ от руския газ и цел за намаляване на зависимостта от него с две трети през тази година. "Не е лесно, но е осъществимо", каза тогава изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс.

Разминаването с тази амбициозна цел вече е налице - след като до 16 юни ЕС е внесъл повече руски газ, отколкото е предвидил за цялата 2022 г. Това е дори при положение че Москва спря доставките за някои страни от ЕС и забавя доставките за други.

Засега европейските търговци на газ са затаили дъх, след като "Северен поток" спря за профилактика. В предишни години Русия компенсира намалените доставки в този период, като насочва повече газ по други маршрути, но тази година не го прави, поне досега.

След инвазията в Украйна Русия използва енергийните доставки като разменна монета, за да се опита да разбие единството на Запада и да издейства отмяна на санкциите срещу Москва. След като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че е възможно "увеличаване" на обемите чрез "Северен поток" от 21 юли, ако Канада върне ключова турбина от ремонт, канадските власти потвърдиха, че ще предоставят общо шест турбини чрез еднократно изключване от санкциите.

Според украинския президент Володимир Зеленски това ще се приеме от Кремъл като знак за слабост. "Няма съмнение, че Русия ще се опита не просто да ограничи, но и напълно да спре доставките на газ за Европа в най-острия момент. Това е, за което трябва да се подготвим сега", предупреди той.

По-кратки душове и намалено отопление

Ако Москва реши да не пусне "Северен поток", възможностите на Европа да получи алтернативни доставки на газ са ограничени. По-рано тази година втечненият газ (LNG) по море, пристигащ предимно от САЩ, достигна рекордни нива. Но експлозия през юни и прекъсването на ключово експортно съоръжение в Тексас застрашиха плановете на блока да разчита на американците поне до края на тази година.

Страните от Персийския залив предложиха да увеличат производството, но тези предложения идват с политически условия, като искането на Оман за безвизово пътуване в ЕС за своите граждани.

Доставките по газопроводи от Азербайджан и Норвегия нараснаха и този месец Осло одобри увеличение на производството за износ. Но норвежкото правителство предупреди също така, че "компаниите на норвежкия шелф днес произвеждат на максималното си ниво или много близо до това".

Нидерландия обяви, че е успяла да намали потреблението на енергия с една трета досега на годишна база, което потенциално позволява малко допълнително количество газ да бъде пренасочено към съседите. Но също предупреди, че разширяването на добива от податливото на земетресения поле на находището Гронинген ще бъде "крайна мярка".

Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика, описа ситуацията в директен стил: "Или правителствата и компаниите за комунални услуги трябва да въведат режим, за да намалят енергията за потребителите, или ние самите трябва да го направим с решения за енергийна ефективност."

Според анализ на мозъчния тръст Bruegel страните от ЕС ще трябва да снижат потреблението с 15 процента през следващите 10 месеца, ако Русия спре всички доставки на газ. В балтийските държави и във Финландия може да се наложи правителствата да направят намаления до 54 процента.

Докато настроението се помрачава, лидери и ръководители отправят публични призиви за нормиране, което би било немислимо само преди няколко месеца. Във Франция изпълнителните директори на три от най-големите енергийни компании в страната в обща публикация призоваха хората да пестят енергия. Нидерландски политици призоваха гражданите да вземат по-кратки душове и да намалят отоплението, за да се преодолее кризата. Местните власти в Германия прибягват до мерки, включително намаляване на уличното осветление, след като страната обяви извънредно положение втора степен миналия месец.

И докато Европейския парламент приветства напредъка по новата задължителна регулация, която ще изисква хранилищата в ЕС да бъдат запълнени до 80 процента до ноември, преговарящите все още ожесточено спорят за това кой плаща за газа и кой получава приоритетен достъп при спешни случаи.

Текущото ниво на запълването средно е 61 процента според данните в реално време. Когато са пълни, общият обем на хранилищата може да покрие близо една пета от годишното потребление в ЕС, но съоръженията не са проектирани да бъдат изчерпани до нула и са разпръснати неравномерно из целия континент, което прави равния достъп при криза несигурен.

Трите етапа на извънредност

Досега най-малко 10 страни от ЕС са активирали първия етап на "ранно предупреждение" от своите планове за действие при извънредни ситуации, с които Брюксел изисква членовете да разполагат от 2017 г.

Силно зависима от руския газ, Германия е единствената, която е задействала втория етап. Задействането на третия етап би позволило на Берлин да се намеси на пазара и да стане национален координатор на енергийните доставки, определяйки кои сектори да бъдат отрязани първи. При такъв сценарий политиците вероятно ще започнат с отрязване на несъществени сектори като автомобилния, следван от други индустрии, след това социални услуги и накрая жилищно отопление, смята Симоне Талиапиетра, старши енергиен анализатор в Bruegel.

В понеделник Германия и Чешката република обещаха да "бъдат обединени, за да осигурят оперативно сътрудничество и координация в случай на пълно прекъсване на доставките на газ, което може да се случи през следващите седмици". Но мнозина се страхуват от сценарий "всяка държава за себе си", при който държавите държат газа в собствените си граници.

Ето защо Европейската комисия насърчава държавите да създадат доброволни трансгранични "споразумения за солидарност" за споделяне на газ във времена на нужда. Досега са сключени само шест такива споразумения и проблемът е, че това може да не е достатъчно силно като стратегия, тъй като тези двустранни споразумения не са обвързани с механизъм за прилагане.