Глобално проучване: Хората по света са по-обединени от лидерите му

Обща диагноза за проблемите

Изменението на климата оглавява списъка с най-големите глобални предизвикателства, следвано от икономическите сътресения, пандемиите (настоящи и бъдещи) и инвазията на Русия. Отчетлива е и липсата на доверие в способността на международната общност да разреши тези предизвикателства.

В личен план гражданите и на богатите, и на най-слабо развитите страни се тревожат еднакво за разходите за живот и инфлацията. Шокиращите 83 процента от анкетираните в Мексико, 64 процента в Сенегал и 56 процента в Индия се притесняват, че семейството им може да гладува. Същото притеснение изразяват и близо две пети от американците и над 25 на сто от хората във Великобритания. Следователно има поне обща диагноза за проблемите, пред които сме изправени.

Анкетираните бяха помолени да класират най-важните предизвикателства, пред които са изправени семейство/общност и държава днес:

Отговорите подредиха по значение разходите за живот/инфлацията, корупцията, икономиката, безработицата/работата, бедността/неравенството, здравеопазването, престъпността, промените в климата/опазването на околната среда

Тъй като респондентите в глобалния юг изпитват преките и пагубни въздействия на глобалните кризи, не е чудно, че те са по-склонни да подкрепят креативните действия на международната общност за преодоляването им. Нито пък е изненадващо, че хората, живеещи в държави, които биха финансирали глобални решения, са по-малко ентусиазирани да платят сметката.

И за решенията

Въпреки това политиците в богатите държави трябва да си отбележат: техните граждани са много по-напред от тях по отношение на приемането на мащаба на необходимата подкрепа.

В петте страни от Г-7, включени в анкетата - Франция, Германия, Великобритания, Япония и Съединените щати, над половината от анкетираните биха подкрепили отделянето на 2 процента от националния си бюджет за глобален солидарен фонд за подпомагане на най-нуждаещите се. Във Франция подкрепата за това стига до две трети от гражданите. Два процента е това, което Съединените щати отделиха за възстановяването на Европа след Втората световна война - напълно различен мащаб от нищожните ангажименти, поети от Г-7 по-рано тази година.

Също така има широко разпространено мнение сред респондентите, че богатите страни трябва да отидат по-бързо и по-далеч в намаляването на емисиите, които влияят на климата, като мнозинството подкрепя прогресивните политики в тази област.

В същото време хората по света предпочитат решения, насочени към преодоляването на системното неравенство и несправедливост. Действията за регулиране на хранителните и енергийните пазари например са по-популярни и в богатите, и в развиващите се страни, отколкото подкрепата чрез помощ за развитие. Справедливостта, изглежда, е основен компонент на солидарността.

Войната в Украйна

Дори във връзка с нахлуването на Русия в Украйна - често смятано за голямо разделение между западните страни и глобалния юг, има забележителна степен на единство по отношение на това как трябва да се разреши конфликтът: хората преобладаващо смятат, че Русия трябва да се изтегли от всички части на Украйна.

За съжаление обаче анкетата отразява широка липса на доверие в това как светът като цяло се справя с предизвикателствата, пред които сме изправени, и недоволство от това как ООН отговаря на нахлуването в Украйна. Това повдига фундаментален въпрос: ако сегашното поколение международни институции се проваля, има ли спешна нужда от пресъздаване или реформиране на тези институции?

Докато световните лидери се събират в ООН в Ню Йорк този месец, ще има много спорове за състоянието на мултилатерализма и неговата способност да реагира на поредицата от кризи, разтърсващи света. Окуражаващо е да се види, че на обществено ниво все още има международна общност, обединена във вижданията си за цели и действия. Да се надяваме, че лидерите ще наваксат.

Това е ключова година за света. Нахлуването на Русия в Украйна беше шок за глобалния ред, който доминира след края на Втората световна война. По данни на ООН повече от 5500 украински цивилни са убити във войната, като истинският брой се смята за десетки хиляди, а броят на бежанците е надхвърлил 6,6 млн. души. Военните загуби са тежки и от двете страни, като се твърди, че са убити около 9000 украински и около 25 000 руски войници. Смята се, че щетите, нанесени досега на Украйна, са най-малко за 113 млрд. долара.

Въпреки че инвазията на Русия е второто най-голямо безпокойство в световен мащаб, това възприятие е особено изразено в източноевропейските страни и страните от Г-7, с изключение на Съединените щати. Над половината от респондентите в Япония са включили Украйна в челната тройка на глобалните проблеми, 45% в Полша и 39% във Великобритания. В Нигерия и Индия това мнение спада до 21 процента, а в Колумбия, Египет, Мексико, Саудитска Арабия и Турция делът му е под 20 на сто.

Учудващо е, че само 22% от анкетираните в САЩ са посочили войната в Украйна в топ три на глобалните проблеми въпреки силната американска финансова и военна подкрепа за Киев. Повече респонденти в Кения, отколкото в Германия, класират войната като най-голямото глобално предизвикателство (37 срещу 33 на сто), а делът им във Франция и Южна Африка е еднакъв - 29 процента.

Проявяват се и разлики около причините за руската инвазия, като 44% от респондентите в анкетираните страни извън ОИСР се съгласяват до известна степен с твърдението, че "Русия има право да иска да има по-голямо влияние върху съседката си Украйна, отколкото има Западът", като в страните, които членуват в ОИСР, това мнение изразяват 30 процента.

В същото време над три четвърти от анкетираните във Великобритания не са съгласни, а 52 процента са "силно" несъгласни с твърдението, че "Русия има право да иска да има по-голямо влияние върху съседката си Украйна, отколкото има Западът". За разлика от тях то се приема от около половината от респондентите в Южна Африка, Индия и Нигерия (все пак и в тези страни съответно 15, 19 и 5 процента са "силно" несъгласни).

Анкетираните в развиващите се страни също са по-склонни да се съгласят, че Западът е дал приоритет на този конфликт пред други и че "твърде много" пари са били похарчени за сметка на на други проблеми.

В други аспекти на войната в Украйна обаче има широко съгласие. Над 60% от анкетираните смятат, че тя е "конфронтация между демокрация и авторитаризъм" и 70 процента - че е "пример за голяма, силна страна, която напада по-малка и по-слаба страна". Две трети са съгласни, че Русия е "бивша империя, опитваща се да подчини бивша колония".

Може би най-поразителното е, че има огромна подкрепа за мнението, че мирът в Украйна изисква Русия да се "оттегли от всички части от украинска територия, които в момента контролира". От 20 държави (не беше възможно да се зададе този въпрос в Египет и Саудитска Арабия) мнозинството от анкетираните се съгласиха с това твърдение, с изключение на Сенегал Индия, Индонезия и Сърбия. Само 13 на сто от всички анкетирани смятат, че Украйна трябва да се откаже от части от територията си, за да се прекрати войната. Дори в страни, където респондентите като цяло са по-благосклонни към Русия, мнозинството подкрепя изтеглянето й от Украйна - 59% в Южна Африка и 55 процента в Турция.

Процент от респондентите, които смятат, че мирът в Украйна изисква изтеглянето на Русия от всички окупирани части от територията й:

Участниците в анкетата бяха попитани как ООН, НАТО и ЕС се представят в отговора си на руската инвазия и като цяло ЕС и НАТО получиха по-добри оценки от ООН - съответно 76, 54 и 50 на сто. Особено ниско е одобрението за ООН в страните от Г-7. Само 16% от респондентите в Япония - третият по големина донор на ООН след САЩ и Китай - одобряват в каквато и да е степен работата на световната организация, във Великобритания са 24 процента, във Франция - 25 %.

В Германия делът им е по-висок - 36 на сто смятат, че ООН върши в някаква степен "добра" работа.

В африканските държави това мнение преобладава, като в Кения и Нигерия е около 70%.

Инфлацията и храните

Отвъд Украйна въздействието на инвазията върху глобалните цени на храните и енергията засегна хората във всички региони на света, изостряйки съществуващия недостиг и предизвикателствата пред доставките, причинени от изменението на климата, конфликта и пандемията от COVID-19. Тази спирала от кризи включва горещи вълни, суши и наводнения, като вече и богатите страни изпитват това, което отдавна е реалност за голяма част от развиващия се свят - множеството заплахи, породени от ускоряващата се климатична криза.

На този фон почти половината от респондентите (49%) посочват опасенията за разходите за живот и инфлацията като едно от трите най-големи предизвикателства, като почти една четвърт (24 процента) го посочват като най-голямото предизвикателство. Инфлацията е по-голяма загриженост в страните с по-високи доходи: тя е класирана в челната тройка на тревогите в Сингапур (76 процента), Великобритания (70 процента), Франция и Сърбия (58 процента), Полша (57 процента), Германия (45%) и Япония (46%). Обратно, в Турция, където високата двуцифрена инфлация е постоянна от няколко години, само 53 процента от респондентите посочват разходите за живот в трите водещи притеснения - което вероятно предполага известна степен на приемане на продължаващите инфлационни условия.

Проучването показва високо ниво на безпокойство от потенциалното въздействие на високите цени на храните, което в африканските държави стига до три четвърти от анкетираните. Дори в Съединените щати и Западна Европа делът на тези отговори е шокиращо висок: 39 процента в САЩ и 33 процента в Европа.

И все пак - оптимизъм

Въпреки тези предизвикателства респондентите по целия свят изразяват изненадващо ниво на оптимизъм за това дали нещата в техния живот "вървят в правилната посока". Във всичките 22 държави повече от половината от анкетираните твърдят, че нещата вървят или в правилната посока, или нямат определено мнение. В Латинска Америка поразителните 69 процента са оптимисти, че нещата в собствения им живот "вървят в правилната посока", както и над 50 процента от анкетираните във всички региони с изключение на Западна Европа и Близкия изток/Северна Африка.

В Близкия изток/Северна Африка 74 процента от анкетираните смятат, че страната им се движи в грешна посока, в Западна Европа така смята мнозинството от средно 58 процента начело с Великобритания, Франция и Германия. В САЩ песимистите са дори повече - 69%. Особено поразително е, че в Украйна 62 процента от анкетираните казват, че страната им се движи в правилната посока.

Има високо ниво на "чувство за солидарност и подкрепа" към хората, живеещи в други страни, дори сред тези, които казват, че имат малко доверие в други хора.

Заключение

След инвазията на Русия в Украйна имаше множество ужасни прогнози за последиците от войната, включително, че ще прерасне в Трета световна война или дори в ядрен конфликт; и че когато и както да приключи войната, тя предвещава нова ера на геополитическо напрежение и разделение, а не на сътрудничество.

Това проучване имаше за цел да зададе един голям въпрос: На фона на множество нарастващи кризи, готови ли са хората да приемат глобален възглед за общо бъдеще и да подкрепят политики, които могат да се справят с общите предизвикателства, пред които сме изправени?

Според нашите резултати от 22 много различни страни отговорът е "да".

От Съединените щати до Сенегал, от Япония до Бразилия, респондентите имат споделен възглед за глобалните заплахи. Те остават дълбоко загрижени за климатичната криза, дори когато се тревожат за разходите за живот и инвазията на Русия; те са наясно, че събитията, случващи се другаде по света, могат да окажат пряко въздействие върху собствения им живот и семейства; и те искат международни действия за справяне с тези предизвикателства, въпреки че са недоволни от глобалния отговор до момента.

Предложения като анулиране на дългове, създаване на нови маршрути за бежанци и прилив на "глобално солидарно финансиране" от богатите нации също намериха подкрепа - дори в страни с високи доходи, като респондентите и в богатите, и в развиващите се страни е по-вероятно да подкрепят решения като регулиране на цените на храните.

И все пак, много от тези опции не са в глобалния дневен ред на световните лидери и на международните институции. Резултатите от това проучване поставят въпроса: защо?