Войната на Владимир Путин се проваля

Предимството на Украйна по линия на военната сила също нараства. Първоначалната армия от 200 хил., с което започна нахлуването на Путин, никога не е била достатъчно голяма, за да окупира Украйна. Очевидно той си въобразяваше, че украинската съпротива услужливо ще се срине. Загубите на Русия до момента са ужасни; според една от оценките 70 - 80 хил. от нейните войници са били убити или ранени. Въпреки привличането на затворници и предлагането на огромни бонуси Путин има проблем да намери още бойци.

Украйна, напротив, има на разположение цялото си възрастно мъжко население, към което може да се обърне. Моралът на войниците е висок и - отчасти благодарение на НАТО - те са добре оборудвани и все по-обучени. Украинците само ще трупат самочувствие, докато Русия се колебае. Те се борят за домовете и съгражданите си. Руските войски се бият, мотивирани със серия от лъжи: че Украйна се управлява от "нацисти", че представлява заплаха за Русия, че нейният народ иска да бъде "освободен" от Русия. Путин на теория би могъл да нареди обща мобилизация и да принуди много повече млади руснаци да влязат в битка; но той обаче знае, че това би било изключително непопулярно, поради което все още не го е направил. Дори и да го направи, ще са необходими много месеци, за да може неохотните и ужасени подкрепления да се наемат, обучат, екипират и разположат на фронта.

Ролята на Запада

Победата на Украйна все още не е сигурна, но пътят към нея вече се вижда. Пълното изтласкване на Русия от Украйна ще бъде трудно нещо. Това ще означава прогонването й от територия, където тя е много по-добре окопана и организирана, отколкото в Харков. Тотален крах на руските войски не може да бъде изключен, но е малко вероятен.

Следователно Западът трябва да подпомогне успеха на Киев. Украйна демонстрира, че може да използва западните оръжия, за да си върне територия. Западът обаче трябва да изпрати по-добри боеприпаси като далекобойните ракети ATACMS за реактивните системи HIMARS, които се оказаха много ефективни и които той преди се колебаеше да достави. За да се избегне ескалация, тежките оръжия на НАТО не трябва да се използват срещу територията на Русия. Украйна със сигурност ще се съобрази с това, за да не отблъсне своя основен доставчик на оръжие. Освен това Киев ще се нуждае от надеждни доставки на боеприпаси за бъдещите офанзиви, както и от бронирани превозни средства за бързо придвижване на силите. Западът също така трябва да обмисли от какво може да се нуждае Украйна през следващата година и да разшири значително мащаба на обучителните програми за украинските войски в чужбина.

По принцип инерцията на войната може да се самоподдържа. Ако украинците в окупираните градове вярват, че нашествениците са там, за да останат, някои в крайна сметка може да приемат това и дори да се съгласят да сътрудничат. Ако смятат, че руснаците ще бъдат изгонени след няколко месеца, те ще имат стимул за съпротива. Така че, колкото повече Русия губи заграбената земя, толкова по-трудно ще й бъде да задържи останалите окупирани територии.

Още по-важно е Европа да се противопостави на енергийното изнудване на Путин. Откакто той прекъсна доставките на руски газ, европейските правителства се ангажираха да положат сериозни усилия, за да спестят "тежката зима" на своите граждани. Може да се спори по детайлите на прилаганите политики, но основното е да се запази солидарността въпреки бремето.

В същото време Путин понася последствията от първите пукнатини в своята внимателно култивирана аура на непобедимост. Той е задушил повечето несъгласия в страната, но все пак излъчва безпокойство. Ястребови гласове критикуват начините за воденето на войната. Рамзан Кадиров, страховитият чеченски лидер, чиито мъже тероризират украинците, нарече ситуацията на терен "поразителна". Националист по руска телевизия тактично намекна, че Путин е бил зле съветван. Няколко смели местни политици в Москва и Санкт Петербург дори призоваха обитателя на Кремъл да подаде оставка.

Заблудите на един старец

Икономиката на Русия понася санкциите по-добре от очакваното, но бавно стагнира и цените на енергията, които облагодетелстваха страната, спаднаха. Западът трябва да се опита да вбие клин между режима и руския народ. Политическите лидери трябва да подчертаят, че сблъсъкът им е с Путин, а не с неговите поданици. Западните страни трябва да приветстват руските дезертьори, особено най-образованите от тях. За разлика от последните на руснаците, които служат на режима, трябва да се отказват визи.

С късмет руският елит в крайна сметка ще се умори от изолацията, а неговите сили за сигурност са изтощени от участието си във война, която не могат да спечелят, водена от тиранин с илюзии за историческо величие. Русия може да прекрати този конфликт, когато пожелае. Но мирът няма да бъде подписан при условията, които Путин първоначално е поставял.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved