С кораба "Радецки" към "Шенген"
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Малко необичайно е за "Капитал", но за да обясним какво се случва сега, ще хвърлим един поглед много по-назад от обикновено:
"Да живее България! Да живее Франц Йосиф! Да живее християнска Европа!". Така завършва писмото, което Христо Ботев предава на капитана на австрийския кораб "Радецки" при отвличането му през 1876 г. Причината Ботев и неговите четници да извършат този акт не е, че не са имали друг начин да стигнат от Румъния до Козлодуй. Това е по-скоро отчаян акт да се привлече вниманието на Европа към българските опити за независимост. Тази далечна история има много общо и с процеси, които се случват сега.
По времето на Ботев вече е сравнително ясно, че Османската империя се разпада. Към България подчертан интерес показва Русия, която се опитва да постигне вековната си мечта за контрол върху Босфора, от там достъп до морета и океани и съответно световна доминация. Най-яркото поколение български революционери обаче - като Ботев, Раковски, Левски, Захари Стоянов и много други, не искат България да е една от държавите, които Русия ще смаже, за да стане световна сила. Всички те открито са се противопоставяли на опитите за руско влияние в България, защото са вярвали, че по-доброто бъдеще за България е "да бъдем равни с другите европейски народи" (Левски). Тогава доминиращата европейска сила е Австро-Унгарската империя, управлявана от споменатия в писмото на Ботев император Франц-Йосиф. Причината той да фигурира там е надеждата на българските революционери, че Австро-Унгария ще помогне на България да избяга възможно най-далече от Русия.
Както е известно, не се получава.
Във Виена тогава се налага мнението, че в империята вече има достатъчно славяни (чехите) и разширение към Балканския полуостров със Сърбия, камо ли пък България, ще наруши културния и религиозен баланс. И така в някои отношения до днес.
В последните седмици Австрия стана една от трите държави в ЕС, която се противопостави на приемането на България в Шенген. Водеща роля в това има Нидерландия, но тя сравнително лесно успя да се пребори с опита да бъде изолирана в ЕС, като привлече на своя страна Швеция и Австрия. Модерна Виена естествено е много далече от имперската си версия през XIX век, но аргументите пак се свеждат до добре формулираното от Алеко Константинов в "Бай Ганьо" - европейци сте, ама все не сте дотам.
Историческите аналогии може и да са интересни, но да се обяснява с тях това, че България се намира все повече в периферията на Европа, би било нечестно. Истината е, че с влизането си в Европейския съюз ние получихме много, уникално много възможности да модернизираме страната си. Да изпълним мечтата от началото на прехода да станем "нормална европейска държава". Да изпълним мечтата на Левски "да бъдем равни с другите европейски народи". Това, за което той и Ботев дадоха живота си, това, за което между другото украинците в момента дават живота си - да бъдат свободна и демократична държава, в която хората са господари на собствения си живот, а не роби на проруска олигархия, България преди няколко години получи без толкова много усилия.
С влизането в ЕС получихме много шансове, но използвахме малка част от тях. Повечето пропиляхме, основно с кражби и корупция (вижте например няколко подозрителни истории тук и тук). Корупцията е и съвсем директно посочваната причина от Нидерландия, за да се спира България да влезе в Шенген.
Директната загуба от това не е драматично голяма. Щети има - ще ги видите описани тук, но основното е унижението от външната оценка, че сме малко второ качество европейци. Добрата новина в тази история е, че възможностите на България не са станали по-малко - ако искаме, ще станем модерна европейска държава. Но в същото време вратите няма да са отворени завинаги. Колелото на историята се върти, понякога много бързо, и никога не чака мързеливите да се наканят. България може много, но трябва да го направи. Нищо няма да стане от само себе си.
1 коментар
Пропагандата все пак трябва да има мяра. И уважение към историческата истина.
Защото подскоците на г-н Лазаров от полустина на полуистина, които целят изграждане на представа, политкоректна на сегашните евроатлантически директиви, просто катастрофират във всеки един български учебник по история!
Защото нито Раковски (умира през 1867 г), нито Левски (обесен през 1873 г), нито Ботев (убит през 1876 г) доживяват Освобождението и възстановяването на българската държава, за да им се слагат в устата заключения, че "не искат България да е една от държавите, които Русия ще смаже". Тогава българска държава просто няма. Има османска провинция Румелия!
По тяхно време, обаче с руска (дипломатическа) помощ независимост от Османската е получила Гърция а в резултат на войната и Сърбия, и Черна гора.
Хвърлете око на "Капитан Михалис" на Казандзакис, авторе, за да си опресните пътя, водещ до руския дипломатическият натиск за постигането на гръцката независимост през 1821 г - удавеното в кръв Критско въстание.
Националните ни революционери в Панагюрище, Батак, Перущица, Стара и Нова Загора не разчитат на никаква Европа. Бенковски,
го казва много ясно след окървавяването през април 1876 г. на българските села и градове: Аз забих ръждивия нож в сърцето на Турция! А Русия - нека заповяда... Не кани нито А-Унгария, нито Британия, нито Франция, Прусия, Неаполското кралство или Испания. Очите на българите са насочене на изток!
Да, Европа отбелязва кланетата по газетите - Виктор Юго, Джеймс Баучър. Но нито Австро-Унгарската, нито Британската, нито Френската империи, нито Прусия на Ото фон си развалят рахата с Османската заради едни в техните имперски очи не втора - трета ръка - хора на Балканите: българите.
Единствено Руската империя обявява мобилизация и тръгва на война заради кланетата в Босна и Херцеговина, Сърбия и БГ, резултатът от която са не само появата на картата на Европа на държавата България, а и - отбележете, Лазаров! - в границите на етническото й землище!
Няколко месеца по-късно именно колективна Европа свиква прочутия Берлински конгрес (нищо ли не знаете за него, Лазаров!?!), на който разкъсва България на две части по билото на Стара планина, като за независима е обявена едва около 1/4 от извоюваната от солдатите и опълченците България. Македония и територията от Пирот до Люлебургас са върнати на Високата порта.
Откъсването на Македония мотивира участието на страната ни в пет войни: Българо-сръбската 1885, Балканската 1912, Междусъюзническта 1913, Първата 1914-1918 и Втората 1941-1945 г, стотици хиляди жертви, две национални катастрофи и два държавни съда за виновните.
Всъщност това направи с освободена България тогавашна Европа!
Под претекст, че се грижи за неразпространяването на руските интереси, а всъщност кътайки Османската като (по съвременно казано) свой прокси играч срещу Русия.
Сега се случва абсолютно същото. Просто двигателят е от по-далеч.
Който не познава историята, я повтаря. С цветните арки на Царя, с декламиращи Вазов дечица...
P.S. А Шенген освен липса на опашки по ГКПП-тата, означава и доверие между "съюзниците". Е, видимо в очите на нашите сме си на онова предосвобожденско ниво - трето качество...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.