Защо френско-германският мотор на ЕС буксува

Няколко фактора са в основата на френско-германското разделение. Като начало Шолц и Макрон нямат химия помежду си. Те също така се оказаха в особени вътрешнополитически ситуации - Шолц се бори да управлява трипартийна коалиция, а Макрон се опитва да управлява без мнозинство в Националното събрание.

Но има и по-дълбоки причини. Глобалната динамика доведе до повторна поява на дългогодишни различия между френската и германската икономическа философия. Докато Франция разглежда разпадането на следвоенната система като възможност да утвърди отново своя суверенитет, Германия гледа на това тектонично разместване като на потенциално смъртоносна заплаха за нейния икономически модел. В отчаяни усилия да запази статута си на експортна сила Германия търси диверсификация на търговията, настоявайки за нови търговски споразумения на ЕС със Съединените щати, азиатските страни и Обединеното кралство.

Добрата новина е, че разликите не са непреодолими. Предпочитанието на Франция да произвежда стратегически важни стоки в ЕС и целта на Германия да диверсифицира своите търговски отношения се допълват взаимно. И все пак, за да преодолеят разделението, двете страни трябва да се споразумеят за споделена стратегическа рамка, а те все още са далеч една от друга в това отношение.

Енергетиката а е пример за това. Франция гледа на зеления преход като на възможност за възстановяване на енергийната си независимост и планира да разчита основно на ядрената енергия. Германия го виждаше като възможност за търговия с водород и възобновяема електроенергия, като природният газ служи като мост между настоящите и бъдещите системи - докато войната в Украйна не попари тези планове. Сега Германия е разпъната между мечтите за по-екологично бъдеще и мрачната реалност на зависимостта от вноса на газ.

Изборите, които страните правят по време на кризи, оформят бъдещето им, понякога необратимо. Знаковото законодателство за изменението на климата на администрацията на Байдън може да бъде вододел. Стратегията на ЕС за климата е проектирана като фискално неутрална и съвместима с глобалната конкуренция. Със закона за намаляване на инфлацията САЩ избраха обратния подход. Далеч от това да е фискално неутрален, IRA разчита масово на субсидии и е умишлено изкривяващ, предвид че субсидиите зависят от ангажимента на компаниите да създават работни места в САЩ и да плащат преобладаващите заплати.

Европейските лидери все още не са решили дали трябва да се опитат да подражават на IRA, за който твърдят, че дискриминира базираните в ЕС компании, и да се впуснат в надпревара за субсидии, или да отвърнат на удара със собствените си търговски и конкурентни инструменти. Последните декларации насочват към първият вариант.

Що се отнася до отбраната, войната в Украйна подчерта спешната необходимост и двете страни да преразгледат своите стратегии за сигурност. Докато германската армия е нефункционална, френската е създадена за дребномащабни интервенции. Но вместо да работят заедно, страните отново са в спор. Франция беше недоволна от решението на Германия да разчита на американското оръжие, вместо да инвестира в изграждането на отбранителни способности на Европа. А Германия от своя страна се опасява, че Франция - единствената страна в ЕС с ядрени оръжия, в крайна сметка ще разшири френския ядрен чадър извън националните граници.

Един прибързан компромис няма да е достатъчен за преодоляване на съществените различия. Предефинирането на 60-годишно партньорство никога не е лесно, затова Франция и Германия сега трябва да започнат трудния процес на разрешаване на проблемите, които пречат на по-дълбоката интеграция и установяването на реалистични цели и очаквания. От това може да зависи съдбата на Европа.