Защо производствената активност в еврозоната падна до нивата от ковид кризата
Сред причините са свиване на поръчките, спад на запасите и ограниченият достъп до финансиране
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2020 г., показва индексът PMI.
- За първи път от две години промишлените предприятия нетно съкращават работници.
- Най-оптимистичният сценарий е производственият сектор да се задържи на сегашните си нива. Това вероятно ще означава слаб икономически растеж в еврозоната.
Индустриалната активност в еврозоната продължава да се свива през юни и вече е на най-ниски нива от 2020 г., когато претърпя рязък спад заради пандемията. Внимателно следеният от анализатори и инвеститори индекс на мениджърите по поръчките (PMI) продължава да се понижава през последните месеци, тъй като производителите отчитат по-малко търсене, а условията за финансиране се затягат. Изгледите за сектора остават мрачни и предвещават слаб икономически растеж в блока до края на годината, а мнозина се опасяват, че започналата рецесия в края на 2022 г. може да продължи.
- Централните банкери предупреждават, че лихвите ще продължат да се покачват
- Борбата на Европа със собствената й икономическа парадигма
Индексът, който се съставя от S&P Global и Hamburg Commercial Bank, пада до 43.4 пункта през юни. Стойностите под 50 пункта означават, че активността се свива, а над 50 - че се повишава. Така юни е 12-ият пореден месец с намаляващо производство. Малка част от фабриките вече съкращават работници, показва подиндексът за заетостта в сектора, който също пада под 50 пункта за първи път от 2021 г.
В контраст с тези данни промишлените предприятия в България остават по-скоро оптимистично настроени, като общата тенденция от началото на година е на подобрение според бизнес анкетите на НСИ. Производството обаче вече отчита спад на годишна база през последните месеци. А спадът в еврозоната, където са най-големите търговски партньори на България, обикновено неизбежно се отразява и у нас.
Нови трудности пред индустрията
Въпреки че проблемите с веригите за доставки, които дойдоха с пандемията и войната в Украйна, постепенно отшумяват, промишлените предприятия сега срещат нови трудности. Основните фактори за спада сега са намаляващите поръчки на все по-слабото търсене, както и спад на запаси. Активността намалява във всички подсектори, а най-рязко в производството на междинни стоки, т.е. такива, които впоследствие участва в други производства или се преработват.
Отслабващото търсене се чете в данните за германския износ през май, който се понижава с 0.1% на месечна база. Данните са номинални, т.е. като изключим ефекта от по-високите цени, спадът може и да е по-голям. Германският износ е доста нестабилен от миналото лято насам, посочват анализатори, но цялостната тенденция е в посока надолу.
Kапиталоемкият индустриален сектор реагира негативно на повишаващите се лихвени проценти, обяснява Сайръс де ла Рубиа, главен икономист в Hamburg Commercial Bank. В опит да потуши високата инфлация Европейската централна банка вече покачи основните си лихви с 4 пр. пункта през последната година, а поредното повишение се очаква още в края на този месец. По-скъпото финансиране вече оказва натиск върху покупателната способност на задлъжнелите потребители и компании.
Данните разкриват, че индустрията остава слабо звено за икономиката на еврозоната, посочват анализаторите от Oxford Economics. Според тях най-оптимистичният сценарий е производственият сектор да се задържи на сегашните си нива. Това вероятно ще означава слаб икономически растеж до края на годината.
Инфлацията се успокоява
Отслабващата активност вероятно помага за потушаването на инфлационния натиск. Според проучването на PMI производствените цени вече спадат. Устойчива обаче остава инфлацията при услугите.По предварителни данни инфлацията в еврозоната е паднала до 5.5% през юни, което е най-ниското ниво от началото на миналата година. Спад отчитат 18 от 20-те страни, използващи единната валута, като показателят се покачва само в Германия, а в Хърватия остава без промяна. Добра новина идва от няколко страни като Испания, Белгия и Люксембург, където инфлацията вече пада под целта на ЕЦБ от 2%.
Базовата инфлация обаче, която изключва енергията и храните, минимално се покачва. "Рано е да обявим, че инфлацията е победена", заяви наскоро председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, след като институцията за пореден път ревизира нагоре прогнозите си за ръста на цените.
2 коментара
Писах и преди - Европа си сложи сама въжето на врата и си рита столчето. Вече се виждат първите гърчове. Просперитетът на ЕС се дължеше на три огромни стълба: евтините енергийни ресурси от Русия, огромния пазар и производство на Китай, финансовите потоци от САЩ.
Първият го срина от сляп идеализъм, а вторият скоро ще падне покрай изострянето на отношенията (отново на база идеология) между Вашингтон/Брюксел и Пекин.
Няма как ЕС да продължи в същия дух както преди. Ще има нова енергийна инфлация тази зима, която допълнително ще удари производство и потребление, последвана от срив на доставките от Китай. Към това добавяме полуделите чалми, които трябваше да се интегрират и да са демографският мотор на Западна Европа.
Както и данък "Украйна", след като в рамките на 16 месеца ЕС и САЩ са предоставили финансова помощ от 170 млрд. долара или 85% от БВПто на Киев за 2021 г. Наливаме от пусто в празно и спираме две от трите ни кранчета.
Много наивно писане, бе!
Не е ли срамота kuranakyumura да ви го обяснява просто и ясно с първо, второ, трето, докато се плетете в кълчищата на политкоректни опити за правене на изречение! Които несръчни опити още повече забатачват изяснявянета на логиката на процесите.
Обяснителят не е ли чул, че национализираното германско поделение на Газпром е сключило с US газов концерн (не му помня заглавието) 20 (двадесет!!) -годишен договор (а се твърдеше, че Западът не иска дългосрочни обвръзки. Кой го пита?) за доставка на LPG на значително по-високи цени от руските? Германия си затвори АЕЦентрали. Ветрогенераторите по Балтика тази зима висяха от безветрие.
Е, като имаме скъпа и недостигаща енергия, какво конкурентно производство ще има?!
А пазарите? А суровините? Цялата постройка на икономическо мислене е инерчна и все още е в глобализма, докато светът отпреди година е реално разделен от Запада на две: Европа + САЩ и БРИКС+ ШОС. Да, има и периферия - част от Латинска и малко от Африка, но пък там са Обрадор, Мадуро, Лула да Силва. И Вагнер в Африка...
Дали защото все на такива писатели попадам, ама почва да ми става диагноза: щом е в газетата, не е нещо, заслужаващо внимание.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.