Румъния скача от криза на криза

Тоталната политическа парализа

изглежда далече.

Всичко това се случва в момент, в който ЕС подготвя доклада за напредъка на България и Румъния, който ще бъде оповестен през юни, и може да препоръча налагането на ограничителни мерки на Букурещ. Задълбочаващата се управленска криза може да забави или да блокира напълно битката с корупцията, приемането на изискваното от Брюксел законодателство, покриването на европейските стандарти за безопасност на храните и усвояването на милиарди евро от фондовете на ЕС. Шансовете на страната да извлече бързи ползи от членството си в съюза вече изглеждат обречени.

Министърът на икономиката и финансите Варужан Восганян се опита да внесе успокоение с изяв­ление, че политическата драма няма да се отрази на бизнес климата в страната по никакъв начин и няма причини рейтинговите агенции да понижават оценките си за Румъния. В началото на април Standard & Poor's свали рейтинга на страната от "позитивен" на "неутрален", като изтъкна за причина продължаващата политическа нестабилност.

Ситуацията в Румъния се следи с

Нарастваща загриженост

от европейските институции. Двете най-големи групи в Европейския парламент - на десните и на социалистите, изразиха тревога от случващото се в страната. "Жалко е, че страна, която току-що е влязла в ЕС, изпадна в институционална криза", написа в официално изявление Европейската народна партия.

До отстраняването на Бъсеску се стигна след откритата война между него и премиера, гарнирана с компромати, взаимни обвинения в корупция и лъжи и публични скандали в телевизионния ефир с участието на двамата. От враждата между тях се възползва СДП, която, след като се превърна в емблема на корупцията и удари електоралното дъно през 2004 г., сега се активизира и се опитва да трупа точки пред избирателите преди следващите парламентарни избори догодина. Именно социалистите инициираха импийчмънта на Бъсеску. Повдигнатите от тях обвинения срещу президента, които Конституционният съд определи като неоснователни, включват злоупотреба с власт и нарушаване на конституцията. Парламентът обаче не се съобрази със становището на съда, а лидерът на СДП Мирча Джеоана обвини президента, че е шантажирал конституционните съдии с компрометиращи данни, които е изискал от подчинените му спецслужби.

След гласуването главният редактор на всекидневника Gandul и председател на Румънския пресклуб Кристиян Тудор Попеску окачестви отстраняването на президента като провал за Румъния. "Цялата политическа класа начело с Бъсеску носи вина за това. Румъния няма нужда от такова нещо. Президентът трябваше да е на мястото си, парламентът трябваше да е на мястото си и трябваше да работят за бъдещето на тази страна", заяви Попеску, цитиран от агенция Rompres.

Според конституцията в рамките на 30 дни след вота в парламента трябва да бъде проведен референдум и президентът ще бъде отстранен, ако за това гласуват над 50% от избирателите. Предвид популярността на Бъсеску подобно нещо е малко вероятно. Самият той обаче обеща в интервю в началото на седмицата, че ще подаде оставка след гласуването на парламента. Той потвърди това и пред митинга в Букурещ, където спонтанно се съб­раха негови привърженици. Митинги в подкрепа на президента имаше в още няколко града, а сенаторът от СДП Джиорджи Фрунда изрази недоволство, че с тези демонстрации страната заприличва на Украйна и петни международния си имидж.

Необременен от подобни притеснения, Бъсеску обеща пред скандиращите "Долу мафията" и "Не си отивай" демонстранти в столицата, че "няма да изостави румънския народ" и ще продължи да бъде президент, след като спечели задаващите се предсрочни избори за държавен глава. А дотогава политическото безвремие в Румъния продължава.

Бъсеску оглави митинга в Букурещ, а Румъния заприлича на Украйна Източник: Reuters