🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

В новото време пак ние

Смяната на правителството в Румъния няма да потуши недоволството и да премахне вероятността от предсрочни избори

Михай Ръзван Унгуряну - премиер за девет месеца. В най-добрия случай
Михай Ръзван Унгуряну - премиер за девет месеца. В най-добрия случай
Михай Ръзван Унгуряну - премиер за девет месеца. В най-добрия случай    ©  reuters
Михай Ръзван Унгуряну - премиер за девет месеца. В най-добрия случай    ©  reuters

Вледеняващите температури, сковали Румъния, не успяха да охладят две неща - страстите на политиците и недоволството на хората. За една седмица страната смени трима премиери и сега е с правителство, за което малцина биха се обзаложили, че ще издържи до насрочените за ноември парламентарни избори. Или пък че ще успее да смекчи натрупания гняв на румънците срещу цялата политическа класа, корупцията и жестоките бюджетни икономии. Случващото се отвъд Дунава е и предупреждение, че икономическата криза в ЕС може да взема политически жертви не само в еврозоната, но и в държавите по нейната периферия.

След мисията, преди доклада

Аз и моето правителство се оттегляме, за да "свалим социалното напрежение в страната" и да "осигурим икономическата й стабилност" - това бяха аргументите на премиера Емил Бок, когато обяви решението си по телевизията в неделя вечерта. Резкият ход дойде точно след края на мисията на кредиторите от Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС в Букурещ и преди поредния (оказал се отново не особено ласкав) мониторингов доклад да Европейската комисия. Оставката стана факт и на фона на продължаващите вече седмици наред демонстрации срещу икономическото затягане и политическия елит в Букурещ и други градове в страната.

Те започнаха в средата на януари и в последните дни бяха поутихнали заради безумните студове и денонощните снеговалежи. Но ефектът от тях вече е факт - за най-масовите демонстрации от десетилетия насам във втората най-бедна страна в ЕС писаха редица западни медии, а председателят на Европейския парламент Мартин Шулц призова правителството в Букурещ да приеме много сериозно исканията на протестиращите.

"Спорно е дали само протестите свалиха правителството, но те имаха своя принос", казва пред "Капитал" Ане-Мари Блажан, редактор в електронното издание HotNews. Другият важен фактор според нея е лошото представяне на управляващите в социологическите проучвания. Според изследванията, ако изборите се проведат сега, Демократично-либералната партия на Бок и Бъсеску би получила под 20% от гласовете при над 50% за опозиционния съюз между социалисти и либерали. Надеждата е, че като превърнат Бок в изкупителна жертва за непопулярните политики, управляващите ще успеят да подобрят шансовете си наесен. "Имаше комбинация от уличния натиск и вътрешнопартийния натиск за подобряване на рейтинга", смята Ане-Мари Блажан.

Така се стигна до началото на тази седмица, когато считаният за протеже на държавния глава Траян Бъсеску Емил Бок хвърли внезапно оставка след среднощна визита в президентския дворец "Котрочени". Премиерската щафета бе поета служебно от министъра на правосъдието Калин Предою. А след протоколни и набързо свикани съвещания с политическите партии както обикновено бившият капитан Бъсеску взе еднолично решение и посочи своя собствена номинация за премиер - Михай Ръзван Унгуряну.

Шпионинът, който стана премиер

Кандидатурата на Унгуряну, бивш външен министър и директор на Службата за външно разузнаване (SIE), породи сравнения с Русия от 1999 г., когато Борис Елцин посочи за премиер кадъра на КГБ Владимир Путин. Един от хората, които бяха особено възмутени от тази прилика, беше лидерът на опозиционната Национално-либерална партия Крин Антонеску. "Намираме се в безпрецедентна за демократичния свят ситуация, в която шеф на секретна служба броди из парламента и събира правителство", заяви Антонеску на пресконференция в сряда.

Трите опозиционни партии – на либералите, социалдемократите и консерваторите, заявиха категорично, че няма да участват нито в заседанията на парламентарните групи по изслушванията на кандидат-министрите, нито на вота по гласуването на новия кабинет в четвъртък. Вместо това продължиха да настояват за предсрочни избори. "Президентът Бъсеску реши да поеме най-недемократичния път напук на исканията на протестиращите и на опозицията", категоричен беше Антонеску.

Според политическия анализатор и директор на асоциация "Продемокрация" Кристиан Първулеску Унгуряну "има кариера на номенклатурчик" и "ако в Румъния съществуваше закон за лустрацията", не би имал правото да изпълнява държавни функции. "Фактът, че той става премиер, казва всичко за нивото, което е достигнала демокрацията в Румъния", заяви Първулеску пред телевизионния канал "Антена 3".

Тяхната младежка лига

Всъщност почти половината министри от правителството на Емил Бок запазват постовете си и в новия кабинет, включително тези на правосъдието, външните работи и отбраната. Сред деветте нови попълнения впечатление правят две ключови назначения - на министъра на икономиката Лучиан Боде и на финансите Богдан Драгой. За първия не се знае абсолютно нищо, или както се изрази изпълнителният директор на аналитичния център "Група за приложна икономика" Ливиу Войня пред "Капитал": "Не го познава никой освен собственото му семейство." За Драгой Войня смята, че макар и доста млад (на 31 години), той разполага с впечатляващ опит в администрацията, натрупан в последните три години като заместник-министър на финансите, а преди това като директор на икономическия отдел в кметството на Букурещ. "Това е вероятно най-компетентното от представените нови лица в кабинета", казва Войня. 

Ниската средна възраст на новия кабинет - 38 години, накара румънските медии да го определят като "младежка лига", а всекидневникът Ziarul Financiar написа, че Унгуряну "вкарва резервите на терена". Самият премиер обяви, че неговият кабинет съчетава "млади хора и изключителни професионалисти".

С резерви или с титуляри играта едва ли ще се промени особено. Ливиу Войня отбелязва, че програмата на новото правителство не се различава кой знае колко от тази на старото освен с обещанието за повишаване на заплати и пенсии, ако има възможност за това. Според анализатора румънската икономика категорично няма ресурс за подобно нещо и не се очаква идването на новия отбор в Букурещ да промени отношенията с партньорите от МВФ и ЕС.

На същото мнение е и Кристиан Първулеску, който коментира пред "Капитал", че новото правителство има много малко пространство за маневри, след като наследява плановете на предшествениците си. А освен това и легитимността му е под въпрос от самото начало, тъй като не разполага с мнозинство в Сената и получи одобрение в парламента с минимална разлика. "Допълнителен проблем за легитимността на новия кабинет е приближеността на Унгуряну към непопулярната Демократично-либерална партия и фактът, че идва от директорски пост в тайна служба. Румънците са изключително резервирани към тези два фактора и едва ли ще му се зарадват много", отбелязва Първулеску. От друга страна, тъй като не е член на партията и няма собствена база за подкрепа, в момента той е "заложник на Бъсеску", смята директорът на "Продемокрация".

Зимата на тяхното недоволство

Същевременно правителствените рокади едва ли ще успеят да потушат уличния гняв както от болезнените икономически мерки, така и от политическата арогантност, с която те бяха поднесени. "Румънците чакаха повече от 20 години нещата да се променят, а те станаха по-лоши. На хората им дойде до гуша, така че освен срещу антикризисните икономии протестите са израз на натрупаното недоволство срещу корупцията и бедността", казва за "Капитал" 24-годишната Дениса Думитреску. Тя от няколко години работи и учи в Лондон, но следи отблизо какво се случва в страната и всекидневно говори с близките и приятелите си, които участват в демонстрациите. "Заради другите протести по света, особено в Гърция, хората се събудиха. А гърците всъщност имат много по-висок стандарт на живот. Техният проблем е, че нямат пет коли, а само три. Докато в Румъния ситуацията е депресираща. Тези хора протестират за оцеляването си", смята Думитреску.

Отчаянието е стигнало дотам, че все повече хора говорят за връщане на монархията. Според социологическите проучвания 90-годишният румънски крал Михай има рейтинг от 37%, което е показателна оценка за сегашния политически елит на страната. "Всъщност основният проблем е, че хората вече не виждат избор. Те гласуват не "за" някого, на когото симпатизират, а "против" този, когото не харесват. Всичко се основава на правилото "Нека да не се удавим в морето, а в езерото", казва Думитреску.

Според Кристиан Първулеску веднага щом времето се стопли протестите по улиците ще се подновят, а с тях и шансовете за предсрочни избори. "Много е трудно да се каже дали правителството ще изкара до ноември, или ще има нови трусове. Всичко зависи от действията на новото правителство и на опозицията. Ако тя е обединена, правителството може да има сериозни проблеми. Ако тя се разцепи, както се е случвало преди, кабинетът ще оцелее", прогнозира политическият анализатор.

По темата работиха и Светломира Гюрова и Марина Станева

*La vremuri noi, tot noi - популярна румънска фраза, изразяваща смяната на една власт с друга без реална промяна на статуквото и подобрение в живота на хората

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tsonkooo avatar :-(
    Тsonkooo
    • + 3

    Сменят се едни и същи като навсякъде!

    Нередност?
Нов коментар