Забулени в заблудите

Също с парични глоби и затвор са заплашени и неспазващите забраната за носене на бурка, която по-рано тази година гласува долната камара на парламента в Белгия. В Италия също бяха приети подобни мерки. Ограничения в обличането на мюсюлманите преди време се обсъждаха в Холандия и Дания, но там още няма такова законодателство. А в Швейцария  миналата година на референдум бе приета забрана за строеж на минарета.

Модна линия "популизъм"

Причините европейските политици да се занимават толкова активно с модна стилистика са противоречиви. Официалните обяснения двата вида дрехи, типични за консервативните и пуритански настроени мюсюлманки - бурката и т.нар. никаб (покривало, което оставя само тесен процеп за очите) - да бъдат поставени извън закона, се свеждат основно до осигуряването на обществената сигурност.

Другата страна на проблема е свързана с традиционните европейски ценности, в които пълното покриване не се вписва. "Бурката на е религиозен символ, тя е знак за подчинение на жената. Искам официално да заявя, че това няма да бъде толерирано на наша територия", заяви френският президент Никола Саркози пред група депутати миналата година. След продължителни и оспорвани дебати в крайна сметка думите му се превърнаха в дела. "Това е решение, което не се взема лесно. Мисля си за нашите сънародници мюсюлмани, които имат своето място в републиката и трябва да бъдат уважавани", каза Саркози по време на заседанието на правителството, когато бе приет проектозаконът, забраняващ носенето на бурка.

Мнозина обаче съзират зад действията на френския президент не толкова належаща заплаха за френската сигурност или ценностна система, колкото желание да се хареса на крайнодясната част от електората.

Във Франция, която има най-голямото мюсюлманско население в Европа (повече от 5 млн. души), само около 2000 жени ходят напълно покрити по данни на специалните служби. Доклад на антрополога Дуния Бузар, представен пред френския парламент преди време, показа, че има тенденция все повече млади жени да се забулват, въпреки че майките им не са следвали тази традиция. Две трети от тези 2000 жени, носещи бурки или никаб, са родени във Франция и са второ или трето поколение имигранти. А останалата една трета идва основно от Северна Африка, където според Бузар също няма традиция жените да се покриват напълно. Мнозинството от французите явно намират подобни факти за силно притеснителни, тъй като според проучванията на общественото мнение подкрепят ограниченията за носенето на бурка.

В Белгия аргументите за приемането на забраната също звучат доста странно - от общо 600 000 мюсюлмани в страната не повече от 300 жени носят бурки. Обсъждането и приемането на подобни мерки в момент, в който страната е в дълбока криза, разделена на френско и фламандско говорещи и без нормално работещо правителство, предизвика саркастични коментари. "Бурката най-накрая даде повод на белгийците да се обединят около нещо", коментира Джошуа Кийтинг, асоцииран редактор на сп. Foreign Policy в блога на изданието. "Мюсюлманите са около 3% от населението на Белгия, така че очевидно това е доста по-належащ проблем от растящата безработица в страната и набъбващия държавен дълг."

Обратен ефект

Освен че е популистко, приемането на подобни ограничения, насочени срещу една религиозна група, може да има и доста спорен ефект. Най-малкото защото отправя негативно послание към мюсюлманите в Европа, чиято интеграция до момента не е особено ефективна. "В Европа има проблем с възприемането на присъствието на ортодоксалния ислям на публични места. Европейците са все по-светски настроени и се чувстват неудобно в присъствието на хора, които са очевидно религиозни", коментира пред "Капитал" Шада Ислам, главен политически анализатор в Центъра за европейска политика в Брюксел. Това често води до засилването на ксенофобските настроения, което само може да доведе до нови проблеми, вместо да разреши съществуващите. "Не бих се учудила, ако това стане и в други страни. Но за мен то не е най-важното - ключовият въпрос е интеграцията", казва Шада Ислам. По думите й за мюсюлманите в Европа целият този шум около забраната на бурките е просто отклонение от основните проблеми, пред които са изправени, като интеграцията, достъпа до училища и работа.

"Бих искала Европа да се фокусира повече върху истинските проблеми на малцинствата, включително на мюсюлманите, отколкото върху маргинални неща", твърди тя, а това означава да се прилагат по-строго антидискриминационните закони. На Стария континент най-накрая трябва да приемат, че мюсюлманите са част от европейската културна реалност. "Мюсюлманите пък трябва да осъзнаят, че живеят в Европа и че трябва да направят определени компромиси, да възприемат определени европейски стандарти и ценности", смята Ислам.

Забраната за носене на бурка и никаб почти сигурно няма да постигне и основната си задача - да спре дискриминацията срещу жените и да им помогне да станат част от модерното общество. "Ако носите бурка, вие вече сте отправили много ясно послание, че не желаете да се интегрирате, защото тя ви отделя от света. Бурката е не само един вид затвор за човека, тя е форма на отхвърляне на външния свят", твърди Шада Ислам.

Дори и да приемем, че по-голямата част от жените, носещи бурки, наистина го правят насила, а не по собствен избор, за тях подобна забрана няма да донесе нищо положително. "Няма никакъв смисъл да се забраняват бурката и никабът. Проблемът не е в булото, което покрива главата, а вътре в самата глава", твърди коментаторът на сп. Spiegel Ясин Мушарбаш. "За всяка жена, която е принудена да носи бурка, тази забрана ще означава само, че повече няма да може да напуска дома си. Едва ли някой сериозно очаква, че забраната ще подейства просветляващо на съпруга й."

Европейските политици обаче едва ли са си дали реална сметка, че се опитват да лекуват само симптомите, а не болестта. И колко иронично може да е да се опитваш да поправиш дискриминацията чрез забрани.