Новият обществен враг

В момента рейтинговите агенции са безспорен фаворит за титлата най-мразени финансови институции. Политическата атака срещу тях започна първо в Европа. През юли, когато оценката на Португалия бе свалена до junk, президентът на Европейската комисия Жозе Барозу публично обвини рейтинговите агенции, че са антиевропейски, не разбират спецификите на страните от ЕС и имат преференциално отношение към САЩ (Standard & Poor's и Moody's са базирани в Америка, а Fitch е отчасти собственост на френската Fimalac, но има американски корени). В канонадата срещу "олигопола" на голямата тройка се включиха и германският финансов министър Волфганг Шойбле и президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, а енергичният еврокомисар по правосъдието Вивиан Рединг призова "картелът" на агенциите да бъде "разбит".

След вкарването на американските облигации във втора кредитна лига към офанзивата се присъединиха и САЩ. Разкритието, че Standard & Poor's са сбъркали прогнозата за американския дълг с 2 трлн. долара, даде допълнителни муниции на критиците. "Вие се обръщате към тях за съвет, а се оказва, че те правят грешка в изчисленията и не разбират нищо от онова, за което говорят!", възмути се пред "Капитал" Лари Котликоф, професор по икономика в Бостънския университет и някогашен старши икономически съветник в администрацията на Роналд Рейгън Нобеловият лауреат по икономика и колумнист на в. New York Times Пол Кругман нарече решението цинизъм и обяви, че хората от агенцията са последните, на които трябва да се вярва. А войнственият режисьор Майкъл Мур призова президентът Барак Обама да арестува ръководството на Standard & Poor's, като даде за пример Апенините, където вече действат твърдо. Миналата седмица властите там обискираха офисите в Милано на Standard & Poor's и Moody's заради съмнения, че са замесени в "ненормалното" движение на цените на италианските облигации.

За един пробит рейтинг

От една страна, оплакванията на политиците звучат като обвиняване на метеоролозите за това, че вали дъжд. Еврозоната има сериозен дългов проблем и за него съвсем не са виновни рейтинговите агенции. Основният мотив за сваляне на оценката на САЩ не са съмнения в способността на страната да обслужва дълговете си, а желанието й да го прави. След политическото безумие във Вашингтон в последните седмици на само екипът на Standard & Poor's се съмнява в това.

Същевременно обаче рейтингът на самите агенции съвсем не е безупречен. Точно те, които трябва да откриват рисковете и да бият камбаната, проспаха балона с т.нар. subprime активи и даваха отличен рейтинг на Lehman Brothers до деня на нейния фалит. Нещо повече - както се разбра от разследванията, тези колосално грешни преценки често са ставали не поради незнание, а заради нежелание да се развалят отношенията с клиентите, които си плащат, за да получат рейтинг.

Така институции, които са непрозрачни, ненадеждни и имат крещящ конфликт на интереси, упражняват твърде голямо влияние върху финансовата система. След кризата от 2007 г. САЩ и ЕС направиха стъпки да променят това. Бяха въведени правила, изискващи повече прозрачност при определянето на рейтингите. В Америка изискванията някои компании да използват рейтинговите агенции бяха премахнати.

Сегашният фурор вероятно ще доведе до нови реформи. Опасността е да не се стигне до свръхрегулация, която да влоши нещата, вместо да ги подобри. В ЕС например има план през есента да започне обсъждане за създаване на европейска агенция, която да е контрапункт на влиянието на голямата тройка. Съмненията за безпристрастността на подобна институция и политизирането на играта с рейтингите обаче не звучи като добра идея.

Предпочитаният вариант от мнозина анализатори - и от самите агенции - е изваждането на рейтингите от регулациите. В момента оценките се използват за много неща - от правилата за капиталова адекватност на банките до изискванията за облигациите, които централните банки приемат като обезпечение. "Колкото повече хората обръщат внимание на тези рейтинги, толкова повече те изкривяват цялата система. Придава им се важност, която не отговаря на стойността им", отбелязва пред в. Financial Times Барбара Ридпат, експерт от International Centre for Financial Regulation и бивш директор в Standard & Poor's.

След първоначалния шок тази седмица се случи точно това - пазарите на практика не обърнаха внимание на понижаването на рейтинга и нямаше скок в лихвите по американските облигации или пък отлив от доларови активи. Което може би е добър сигнал, че нездравословната фиксация върху рейтингите намалява. По-вероятната причина обаче е, че трилионите долари световни спестявания просто няма в какво друго да се вложат освен в американски дълг.