АААми сега

"Това се случи в много неподходящ момент", констатира пред "Капитал" Янис Емануилидис, старши анализатор от брюкселския European Policy Centre. Наистина в последните седмици кризата сякаш си беше взела почивка. ЕЦБ стана много по-активна и раздаде на банките над 400 млрд. евро, за да им помогне да подсилят резервите си и да предотврати замръзване на кредитирането в стил 2008 г. Испания и Италия пласираха успешно дългови емисии. А в Рим правителството изглежда решено да прави реформи. Точно сега еврозоната имаше нужда от рейтинговата драма колкото от куршум в главата.

Колкото и да е неприятна обаче, присъдата на Standard & Poor's не беше изненадваща. И реакцията на пазарите беше като при лишаването миналата година на САЩ от тяхното тройно "А" - тоест почти никаква. "Ревизиите на рейтингите обикновено следват събитията. В този смисъл те са потвърждение за икономическите щети, които вече са нанесени на еврозоната, а не причина за нови. Също така е и признание на факта, че нищо от това, което европейските политици казват и правят, не дава надежда, че нещата ще се променят към по-добро", казва пред "Капитал" Сони Капур, управляващ директор на икономическия тинк-танк Re-Define. И продължава: "Смятам, че икономическите последствия от сбърканите политики на лидерите на еврозоната ще са много по-сериозни от тези от свалянето на рейтингите."

Всъщност по-интересна от ревизията на оценките беше аргументацията, с която я направи Standard & Poor's. Според рейтинговата агенция европейските политици са сгрешили диагнозата на кризата и са се фокусирали твърде много върху раздуването на бюджетните дефицити, което е само част от проблема. Резултатът - недостатъчно внимание към разширяващата се пропаст в конкурентността между силните икономики от ядрото на еврозоната и слабата периферия. Прогнозата на рейтинговата агенция е, че "реформите, базирани само на стълба на икономиите, рискуват да постигнат обратен ефект".

Очаквано действията на Standard & Poor's бяха посрещнати в Европа с канонада от обвинения в некомпетентност, неразбиране и зловеща английско-американска конспирация срещу еврото. Колкото и да е приятно обаче да се търсят изкупителни жертви и удобни конспиративни теории, това не променя факта, че оценката на рейтинговата агенция повтаря това, което много хора мислят. Според Янис Емануилидис събитията от петък 13 са оценка за политическото управление на кризата. И за "неспособността вече две години нейното разрастване да бъде спряно заради взетите и невзетите решения на лидерите на ЕС."

"Проблемът е, че според доста политици в Германия коренът на кризата е безотговорната фискална политика периферните страни", обяснява пред "Капитал" Себастиан Дулиен, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Ето защо Меркел се опитва да се бори с кризата със строги икономии. "Но Испания и Ирландия всъщност нямаха фискални проблеми преди финансовата криза от 2008-2009 г. Напротив, имаха бюджетни излишъци. Точно финансовата криза уби растежа в тези държави и доведе до фискални проблеми. Докато Меркел и останалите европейски лидери не представят решение, което може да се справи с тези проблеми, няма да успеят да убедят никого, че имат решение", казва Дулиен.

Една Германия ще ги владее и крепи

Едно от конкретните последствия от рейтинговата драма е, че отваря пробойна в и без това крехката защитна стена, предназначена да спре разпространението на дълговата зараза - Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF). Неговата оценка също беше свалена и след понижението на Франция сега той се крепи само на една голяма икономика, считана за безрискова - Германия. "Това ще намали ликвидността, от която фондът може да черпи и ще увеличи цената на финансирането му," казва Янис Емануилидис. С други думи, край на мечтите фондът да достигне 1 трлн. евро, или както образно описа ситуацията в. Daily Telegraph - "голямата базука на еврозоната беше разбита на пух и прах".

Същевременно свалянето на рейтинга на Франция не само нанася удар върху гордостта на президента Никола Саркози, но и променя баланса в отношенията между Париж и Берлин. Всякаква илюзия, че Франция е в същата икономическа лига като Германия, вече изчезна. "Сега разположението на силите е още повече в полза на Берлин и срещу Париж. Но нарастващият престиж на италианския премиер Марио Монти и разумните му идеи може да се окажат буфер срещу засилващото се влияние на Германия", смята Сони Капур от Re-Define.

Точно Монти беше човекът, който при посещението си в Берлин тези дни се осмели да поиска от Меркел да преосмисли подхода си към кризисния мениджмънт, защото досегашната й линия може да влоши нещата още повече. Причината е, че съвсем скоро италианците ще поискат да видят осезаеми ползи от жертвите, които правят. Същото биха могли да кажат и лидерите на Гърция, Португалия, Испания и всички останали европейски държави, принудени да се подчинят на култа към икономиите. Но с авторитета си на някогашен уважаван еврокомисар и настоящ премиер, от чийто успех зависи съдбата на еврото, Монти има шанс да бъде чут от Меркел.

За спасяването на Италия и останалите уязвими страни е нужно бюджетните ограничения на юг да бъдат балансирани със стимули за икономическия растеж и потреблението на север. В противен случай няма как да се излезе от спиралата на стагнацията. Другият ключов елемент е подкрепа за сваляне на непосилните лихви по държавните облигации на Италия, Испания и останалите - било то с намеса на ЕЦБ и/или с някаква форма на колективно гарантиране на дълг  (дори и да не е точно с общи еврооблигации, които продължават да са табу в Берлин). Ако това не се случи, Монти описа алтернативата - избухване на социално напрежение в Италия (може да замените името й с Гърция, Португалия и т.н.), нарастване на негодуванието срещу Германия, която изглежда в очите на все повече хора като "подстрекател на европейската нетолерантност", и в крайна сметка тласкане на избирателите "в ръцете на популистите".