Страната с най-лошия кредитен рейтинг в света
И как ЕС продължава да не знае какво да прави с нея
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Гърция вече официално е страната с най-нисък кредитен рейтинг в света според Standard & Poor’s. Това стана, след като вчера агенцията понижи дългосрочната си оценка за нея с цели три стъпки до ССС. Така според рейтинговата агенция Гърция е по-рискова от Ямайка, Еквадор, Пакистан, Гренада, Фиджи и Беларус и е съвсем близо до критичното ниво D, обозначаващо държавите във фалит.
Това се случи десет дни след като друга агенция - Moody's, свали рейтинга на Гърция също с три стъпки от В1 до Саа1, което означава голям риск от фалит на страната. Въпреки това Атина успя днес да пласира емисия шестмесечни облигации на стойност 1.625 млрд. евро. Доходността обаче беше беше 4.96% (при 4.88% при предишния търг), а търсенето беше доста по-малко в сравнение с последния аукцион през май.
На фона на всичко това днес в Брюксел финансовите министри от ЕС се опитват да разрешат все по-разгорещения и неприятно публичен спор между Германия и базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) за това какво да се прави с Гърция и нейния непосилно огромен публичен дълг.
Ф като фалит
Докато Берлин и Франкфурт не се разберат, подготвяният от ЕС и МВФ втори финансов пакет за Гърция остава на стендбай. След като стана ясно, че първият заем от 110 млрд. евро и съпътстващата го програма от мерки на гръцкото правителство съвсем не са спасили Атина и са пълен провал, в началото на май се разбра, че е нужен нов заем за страната, тъй като тя няма никакъв шанс да се завърне на международните пазари и да се финансира оттам.
Очаква се новият пакет да възлиза на общо 172 млрд. евро, нужни на Гърция, за да обслужва задълженията си до 2014 г. От тях 57 млрд. евро са от вече договорените програми с ЕС и МВФ, а 30 млрд. - от амбициозния план за приватизация на гръцкото правителство. Голямата въпросителна е откъде ще дойдат оставащите 85 млрд. евро. Единият вариант е те да бъдат осигурени с нов заем от ЕС и МВФ. Тази опция обаче е политически експлозивна и доста трудно ще бъде "продадена" на все по-скептичните към подобни спасителни операции граждани на северните европейски държави. Другият вариант е частните кредитори на закъсалата страна да бъдат убедени да отложат вземанията си.
Берлин vs. Франкфурт
Точно това е конфликтната точка, по която от седмици между Берлин и Франкфурт прехвърчат искри. Германското правителство настоява, че преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно и е по-добре това да стане по контролиран и подреден начин, а не хаотично. За ЕЦБ и нейния президент Жан-Клод Трише всяко споменаване на "кредитно събитие" (предпочитан евфемизъм за фалит) и Гърция в едно изречение е анатема.
Според германският финансов министър Волфганг Шойбле частните инвеститори в гръцки дълг трябва да направят саможертва и да бъдат принудени да разсрочат падежа на държаните от тях облигации. Само при това условие Берлин ще продължи да отпуска средства за лошото момче на еврозоната. На страната на Германия са Холандия и други от северните държави.
Във Франкфурт не искат и да чуят за подобно нещо, тъй като всяко разсрочване на дълга на практика означава фалит. Предпочитаната от ЕЦБ опция е друга - т. нар. Виенска инициатива, подобна на схемата за спасяване на източноевропейските банки в началото на кризата, т. е. частните инвеститори доброволно да закупят нови гръцки облигации и така да дадат на Атина глътка въздух и повече време за разплащане. В лагера на ЕЦБ са Франция и Европейската комисия.
Всъщност няма големи надежди тази вечер финансовите министри да сближат позициите на Франкфурт и Берлин и има реална опасност жизненоважното за Гърция решение за новия пакет да се проточи чак до срещата на върха на ЕС на 23 юни.
А междувременно, както отбелязва анализ на Reuters, всъщност никой в Брюксел, Берлин и Франкфурт дори не се и преструва, че поредният спасителен план ще реши проблема с колосалния гръцки дълг, вълзлизащ на 150% от БВП. Просто ще се спечели още малко време за битката между политически неприемливите и икономически самоубийствените опции в гръцката финансова драма.
24 коментара
Според BBC от 3.06 ( http://www.bbc.co.uk/news/business-13637902 ) кредита за Гърция вече е одобрен. Става дума за над 110 млрд. евро.
Засега. Ямас!!
ами да направим една "великолепна шесторка" и да съберем някой лев за братята гърци...
Може да се спаси някой който иска да бъде спасен и съдейства за това на спасителите си . Гърците правят точно обратното ,така че ако останалите държави не им теглят един ритник те ще завлекат всички на дъното !
До коментар [#3] от "do":
Имаш ли идея как се "тегли ритник" на страна от еврозоната? Със същия успех би предложил на някой, дето го боли главата да си я отреже.
Еврозоната е крехка като кула от карти и сътресенията са много нежелателни за целостта на конструкцията.
До коментар [#2] от "diandimov75":
Ами да!Да им помогнем!Те ще ядат и пият,и трошат чинии,в знак на благодарност...
Покрай НАТО и буфера с Варшавския договор Гърция получи инвестиции, а да не забравяме и репарации от наша страна за портокалите, брани по време на втората световна. Да, ама балона се спука и се оказа, че мързеливите и също бедни преди време наши съседи се докараха до закономерния край - банкрут. Както се казва честито!
До коментар [#4] от "davidkovb": Недей да хиперболизираш тая "еврозона " както има влизане ,така има и излизане. Е ще има сътресения ,но отлагането не е решение .По твоята логика останалите страни който спазват бюджетна дисциплина а гражданите им плащат данъци и ограничават потреблението си са олицитворение на глупост и найвност за разлика от умните гърци ,а относно ритника той понякога ти дава добър начален старт!
оценка 11 глас
-+
Спорът е за нещо много просто: кой ще плаща?
"Добрите" ( Германия, Холандия) настояват частните кредитори на Гърция да поемат част от загубите. Добрите са мотивирани от това ,че на германските данъкоплатци/избиратели им омръзна да работят вместо други и да плащат чужди сметки. Политиците на "добрите" пък са наясно, че избирателите не са дойни крави ,които само дават, а хора които искат отговорност. И политиците са тези ,които ще я понесат ако не изпълнят задължението си да защитават националните интереси на страните си.
"Лошите" ( Франция, ЕЦБ, Европейската Комисия) настояват европейските --разбирай германските -- данъкоплатци да поемат сметката в името на висоkoпарни цели като спасяването на еврото и френските банки , които неразумно са купили гръцки бондове ( при това са ги купили с опция, че при спор приложимо е гръцкото право т.е гръцкото правителство може да променя правилата на играта).
Дали еврото ще бъде спасено не е ясно, дали ще има "заразен" ефект върху другите страни длъжници е вече ,но и без значение: пазарите вече са го калкулирали. Изводът е много прост: колкото повече се отлага фалита толкова по-скъп става той. И европейците ще научат българската приказка за тоягите и торбата сол. Жалко само ,че ще я научат по най-тежкия и неприятен начин.
До коментар [#7] от "do":
Учудваш ме. В едно каре за бридж се влиза, ако останалите те приемат, а ако излезеш, когато ти хрумне, разваляш играта на останалите. Това с Гърция и еврозоната е доста висока политика и интереси, че да си точим с нея ноктите по форумите. А гърците ще продължават да си киснат по кръчмите и да си стачкуват, без от това да следва нещо за нас.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.