Не може да арестуваме някого за това, че си е свършил работата

На прав път сме, но пред нас стоят доста задачи. Ние, европейците, можем и ще се справим с тях, но се нуждаем от време. Няма бързи и лесни решения.

Защо ЕС допусна един малък, локален проблем в Гърция да прерасне в екзистенциална криза на целия съюз? Смятате ли, че можеше да се вземат решения, които от сегашната перспектива биха изглеждали по-добри?

Хората поумняват непрекъснато. Но е вярно, че бяха допуснати грешки. Първо, Гърция беше приета в еврозоната въпреки поводите за притеснения. Нашата фракция непрекъснато предупреждаваше за това. По-късно, при правителството на Герхард Шрьодер, Пактът за стабилност и растеж на ЕС (който поставя лимит за бюджетния дефицит и дълга - бел. ред.) беше отхлабен. Всичко това сега ни се връща.

Причините за кризата в Гърция са многостранни и не могат да бъдат сравнявани с тези в другите страни в еврозоната. Затова ситуацията е особена. В крайна сметка може да помагаме на Гърция само тогава, когато тя поеме собствената отговорност и въведе спешни реформи.

Но не виждам екзистенциална заплаха от Гърция нито за еврозоната, нито за Европейския съюз като цяло.

Кризата промени както ЕС, така и ролята на Германия в него. Заговори се дори за постромантизъм в отношенията между Германия и Европа. Вие виждате ли някаква промяна и ако да, в каква посока?

Както в периодите на предишни големи промени в Европейския съюз, и този път се видя колко е важно тясното сътрудничество между Германия и Франция. Преодоляването на настоящата криза зависи пак от това. Но не бива да забравяме, че Европа е много повече от тези две страни. В това отношение ролята на Германия не се е променила в своята същност.

Вярно е също така, че очакванията на другите към Германия вече не са същите. Трябва да подхождаме предпазливо към тях, защото не искаме Германия да бъде представяна като хегемон. Това би противоречало на концепцията на Европейския съюз за партньорство.

Може ли да се каже, че Германия е уморена и разочарована от ЕС?

В никакъв случай. ЕС и еврото са една щастлива история. Тя ни осигури мир, за който не бихме мечтали по-рано, и висок стандарт на живот за всички страни членки. Дори и при сегашните затруднения не бива да забравяме, че ако ние, европейците, искаме да запазим влиятелната си роля в света, не бихме се справили, ако сме разединени. Само в съюз може да защитаваме интересите си на глобално ниво.

Как се отнасяте към изказванията, че Германия трябва да напусне еврозоната? И мислите ли, че Гърция трябва да излезе от нея?

Да започнем с Гърция. Няма законова възможност някой да наложи напускането й. От друга страна, Гърция е свободна и по всяко време може да пожелае това. Икономическите и социално-политическите последствия биха били катастрофални за страната. Напускането й няма да реши от само себе си причините, които предизвикаха проблемите. А чрез подобрения Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) и бъдещия Европейски механизъм за стабилност (ESM) бяха въведени предпазни мерки за другите държави в еврозоната, в случай че Гърция реши да излезе.

Ако действително някой настоява Германия да напусне еврозоната, то той е безотговорен и напълно игнорира икономическите взаимозависимости. Подобни изказвания имат популистки характер и за щастие не се приемат сериозно от населението на Германия.

Репликата "Европа говори немски" (по Фолкер Каудер) бързо доби популярност, но и предизвика някои страхове. Как се чувства Германия в ролята на едноличен лидер? Изпитва ли комфорт от доминиращата си позиция или би било по-добре, ако има равнопоставени и партньори в Европа?

Както често се случва, цитатите са откъснати фрази и имат ограничен смисъл. Фолкер Каудер никога не е приписвал доминираща роля на Германия. Той е прекалено убеден европеец, за да говори така. Той е много повече за необходимата култура на стабилност, която е заложена в Пакта за стабилност и растеж още при създаването на еврозоната. Затова например в случая на Гърция настояваме за усилия отвътре. Това, че тази жизненоважна за Германия култура на стабилност отново заема централна роля, би могло само да помогне за запазването на европейската валута стабилна.

Кризата ни научи, че Европа трябва да се развие в посока общ фискален съюз. Предстоят ни още дискусии как ще изглежда той. Държавните ръководители вече представиха първоначалните важни решения, сега трябва да се продължи с работата. Подобно нещо може да бъде постигнато след взаимни усилия.

Защо канцлерът Ангела Меркел не успява да успокои пазарите и инвеститорите? Изглежда, сякаш тя няма ясен план как да спаси еврото и да се справи с дълговата криза?

Не мога да се съглася с обвиненията, че Ангела Меркел няма план. Така наречените пазари се интересуват от прости решения и предпочитат да прехвърлят рисковете на държавите. За разлика от тях политиката трябва да осигури стабилността дългосрочно. Затова се стига до преплитането на различни гледни точки. Ние ще повишим доверието и ще стабилизираме валутата само тогава, когато въведем устойчива култура на стабилност, която включва лична отговорност на всяка страна членка.

Новият фискален пакт, който се обсъжда в момента, цели да въведе по примера на Германия строга бюджетна дисциплина в ЕС. Това ли е действително правилният път – фискално затягане и ниски дългове, без мерки за стимулиране на растежа? Няма ли това да задълбочи рецесията в страни като Гърция и Испания?

Трябва да преборим причината за кризата, а това е високата задлъжнялост през последните години. Ние просто се носехме по течението и сега трябва да поемем в обратната посока. Но тук не става въпрос само за пестене, а и за реформи. Цели структури трябва да бъдат разместени, за да бъдат поставени основите на бъдещия икономически растеж. Никой не налага сляпа оргия на пестеливостта. Ние изискваме да се положат фундаментите с реформи, които невинаги са лесни. Те представляват приноса на всеки за стабилизиране на еврото.

Има критики, че германският икономически модел на излишъци също не е перфектен. И няма как да съществува без дефицитите по южната периферия на ЕС. Какво е вашето мнение?

Преди години Германия се приемаше като лошото дете. Ние си поставихме за цел да сменим курса и го направихме. Това не беше лесно и костваше усилия от населението на страната. Сега ни обвиняват, че сме станали конкурентоспособни, вместо да се запитат защо други страни толкова изостанаха през последните години. И да мислят какво трябва да направят, за да станат отново конкурентни. Решението не може да се крие в това да арестуваме този, който си е свършил работата. Към това спада обаче и смелостта да се каже на собственото население, че трябва да се направят промени, които невинаги ще са прости. Но в дългосрочен план от това ще произлезе една по-добра ситуация, от която хората в тези страни ще спечелят. Предполагам обаче, че не всички имат толкова дълъг политически кръгозор.

Наскоро Себастиан Малъби от Council on Foreign Relations писа в анализ във в. Financial Times, че Германия е страната, която най-много е спечелила от еврото, и трябва да е готова да плати още, за да го спаси. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

Не очаквам подобно разделение и не го намирам за необходимо. Има и страни извън еврозоната, които не могат да се дистанцират от развитието на валутата, защото връзките вътре в ЕС са прекалено тесни. Важно за България е да движи напред основополагащата идея за култура на стабилността и най-вече за една стабилна и устойчива бюджетна политика. Например, като въведе дългова спирачка в основния си закон.