Понякога те се изнасят

Капитали тук, капитали там

Централните банкери из Европа имат един общ кошмар. Той е за деня, когато Гърция фалира шумно и неконтролирано и Егейско море почернява от лодки с бягащи гърци, стиснали пълни с евро куфарчета. Войски охраняват границите и се опитват да спрат отлива на капитали. Нещата стават неприятни и се стига до стрелба. Въпреки усилията на политиците в Атина, Брюксел и Франкфурт се оказва невъзможно паниката да бъде овладяна и тя се разпростира към Португалия, Ирландия, Испания и Италия. Този мрачен въображаем сценарий, описан неотдавна от британския в. Guardian, вече е с една идея по-нереалистичен (или поне по-отдалечен във времето), след като Атина успя да сключи сделка със своите кредитори за отписване на дълга си. Но макар и не с панически темпове, миграцията на активи по оста юг - север в еврозоната продължава.

Най-засегната от това явление е Гърция. Наскоро финансовият министър в оставка Евангелос Венизелос призна, че от 2009 г. от сметки в гръцки банки са изтеглени 65 млрд. евро (което е над 30% от БВП на страната), като от тях поне 16 млрд. са прехвърлени в чужбина. Според последните данни на Европейската централна банка през миналата година депозитите в гръцки банки са се свили със 17%. В останалите поразени от кризата държави също има спад, но той е далеч по-малък - в Ирландия с 6%, в Испания с 3% и в Италия с 2%. В същия период във Франция депозитите са нараснали с 10%, а в Германия - с 3%.

"Има ясна тенденция на движение на капитали от юг на север. В случая с Гърция се наблюдава и износ на спестявания също така към Кипър и Швейцария", казва пред "Капитал" д-р Теодор Панагиотидис, преподавател по икономика в Македонския университет в Солун. Друга предпочитана дестинация за южните парични потоци е Лондон. Според водещата брокерска компания Knight Frank през миналата година покупките на имоти от гърци в центъра на британската столица са се утроили, а тези от испанци са се удвоили. Италианците пък твърдо държат петата позиция в класацията на най-големите инвеститори в лондонски недвижими имоти. Като цяло купувачите от еврозоната са допринесли за вдигане с 9% на цените в британската столица през 2010 г., изчисляват от Knight Frank.

Всичко това обезкръвява банковите системи в слабите страни и застрашава икономиките им. "В дългосрочен план спестяванията са свързани с инвестициите. В резултат спадът в спестяванията означава неспособност за финансиране на инвестициите и това помрачава перспективите за икономически растеж", обяснява Теодор Панагиотидис. В случая с Гърция има и опасения, че износът на активи може да застраши изпълнението на целите, заложени в договорената с ЕС и МВФ спасителна програма. "Нужното пренастройване на гръцката икономика би било по-лесно, ако всички тези капитали, които напускат, бъдат реинвестирани обратно в страната. Но те изтичат, защото малцина вярват във възстановяването на Гърция. Бягството на капитали е симптом на провала на спасителната програма, не причина за него", казва пред "Капитал" д-р Джон Уитакър, икономист от Lancaster University.

Финанси без граници

Колкото и да е неприятна тази тенденция, финансовата миграция няма как да бъде спряна в условията на единен пазар и свободно движение на капитали. "Ако се въведат правила за ограничаване на движението на финансовите потоци, това би създало черен пазар", смята Теодор Панагиотидис.

Освен че би подкопало един от основните принципи на ЕС, въвеждането на подобни рестрикции няма и особен смисъл. "Далеч по-добре е да се лекуват причините за кризата, а не нейните симптоми. Хората в засегнатите страни имат нужда от перспектива за евентуално възстановяване и растеж, както и от ясен ангажимент, че всички държави от еврозоната ще останат в нея", посочва Фабиан Цулейг от European Policy Center. А дотогава финансовата миграция ще продължава.