Не фалирай днес
С приемането на поредния антикризисен пакет от мерки Гърция си осигури още малко време. Дълговата бомба обаче продължава да тиктака
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Стрелките на една бомба с часовников механизъм бяха преместени малко назад. Тя обаче продължава да тиктака все така неумолимо и опасно. Така накратко може да бъде описана ситуацията в Гърция след поредната бурна седмица, през която страната успя да се отдръпне от ръба на пропастта.
Но почти осезаемата въздишка на облекчение, която се чу в Европа и на международните пазари, е доста прибързана. Защото моменталният фалит беше избегнат, но финансовата трагедия в Атина, която заплашва да завлече цялата еврозона, съвсем не е свършила. Точно обратното - колкото повече се отлага трайното обезвреждане на гръцката дългова бомба, толкова по-скъпи и опасни ще бъдат щетите от избухването й.
Вот или смърт
Дълговата драма в еврозона е точно толкова криза на политическото лидерство (или липсата на такова), колкото и на фискалните безумия, лошото икономическо управление и банковата лудост. Най-добрата илюстрация за това е напрежението, с което правителствата в Европа (и не само) и финансовите пазари следяха случващото се в Атина тази седмица.
Донякъде е парадоксално, че събитията в една малка периферна държава, която формира едва 3% от икономиката на еврозоната, могат да са толкова решаващи. Коментарите в Брюксел и Атина обаче не оставяха никакво съмнение колко висок е залогът. И какво ще последва, ако гръцките депутати откажат да преглътнат поредната горчива доза от драстични бюджетни съкращения и данъчни увеличения за общо 28 млрд. евро през следващите четири години и така блокират следващия транш животоспасяваща външна помощ.
Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен на няколко пъти дебело подчерта, че няма план Б и ако гръцките депутати кажат "не", могат да забравят за всякаква солидарност и пари от ЕС (всъщност резервен вариант със сигурност е имало, но острите публични ултиматуми трябваше да стреснат и дисциплинират бунтовниците в редиците на управляващата партия ПАСОК). Гуверньорът на гръцката централна банка Георгиос Провопулос пък предупреди, че ако парламентът отхвърли мерките, това ще е равно на самоубийство. Най-образен беше вицепремиерът Теодорос Пангалос, който заяви, че ако Гърция не направи нужното и не получи парите, ще се развие кошмарен сценарий - "връщане към драхмата и банки, обсадени от ужасени тълпи, искащи да изтеглят спестяванията си. Ще трябва да дойдат танкове, които да защитят банките, тъй като няма да има достатъчно полицаи, които да се справят."
Катастрофичното говорене изглежда помогна и гръцките депутати гласуваха по правилния начин, с което осигуриха отпускането на следващите 12 млрд. евро от договорения миналата година заем от ЕС и МВФ на стойност общо 110 млрд. евро и така избегнаха риска страната да фалира още през юли. С което си спечелиха облекчени аплодисменти от европейските столици и скандирания "лъжци", "предатели", "крадци" от яростните тълпи по улиците на Атина.
Докато депутатите заседаваха, площад "Синтагма" пред парламента приличаше на военна зона, в която полицаи и протестиращи водеха схватки сред облаците сълзотворен газ. Междувременно във вторник и сряда цялата страна бе скована от петата от началото на годината общонационална стачка, а в редица градове хората остават без ток по повече от час всеки ден заради протест на националната електрическа компания. "Много от демонстрациите в Атина избиват в насилие, но тази седмица то беше повече от обикновено и стигна до крайности. Хората са ужасно гневни от това, което се случва, и може да има още насилие", казва пред "Капитал" Стелиос Бурас, журналист от гръцкия в. "Катимерини".
Битката е спечелена, войната продължава
След драматичното гласуване въпросът за 28 млрд. евро е дали правителството на Георгиос Папандреу ще успее да приложи приетата програма. "Съмнявам се тези мерки могат да бъдат изпълнени така, както са планирани. Едно е да минат през парламента, съвсем друго е да бъдат приложени, особено тези за приватизацията и повишаването на събираемостта на данъците", коментира пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies. Според него, ако Гърция успее да изпълни тази програма, има шанс, ако не да се спаси, поне да продължи да се бори.
Досегашният гръцки опит не дава особени надежди. "Те не могат да продадат активи за 50 млрд. евро (както предвижда планът - бел. ред.) Първо, имат философски проблем - приватизацията им е чужда. И второ, не са готови чисто юридически - голяма част от имотите например са с неясен статут и граници и това не позволява да бъдат продавани", смята Иван Ненков, председател на съвета ни директорите на "Алфа асет мениджмънт" (част от "Алфа финанс холдинг", в което основен акционер е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал").
Същевременно, както посочва пред британския в. Guardian Никос Статопулос, управляващ партньор в BC Partners, която има бизнес за 3.5 млрд. евро в Гърция, страната дори и в най-добрите си времена не е особено атрактивна за инвеститори, тъй като ги отблъсква с корупция, бюрокрация, войнствени профсъюзи и липса на прозрачност. Според него сега заради повишения риск много от обявените за продажба активи ще бъдат продадени на много по-ниска цена от очакваната. Но независимо от приходите за Атина е важно да приватизира - това ще изчисти неефективността в управлението на активите и ще вкара ново мислене и повече конкуренция.
Тик-так
С осигурената следваща финансова инжекция Гърция си спечели глътка въздух и просто отложи още малко деня на финансовия съд. А той рано или късно неизбежно ще дойде. Математиката е неумолима - няма начин страната да плати 340 млрд. евро дълг (близо 160% от БВП), при положение че икономиката й вече трета година е в рецесия, продължава да бъде ужасно неконкурентна и няма изгледи скоро бюджетът да излезе на първичен излишък (което означава, че събираните данъци не стигат дори за покриване на базовите разходи за функциониране на държавата като финансиране на училища и болници и плащането на заплати, какво остава за обслужване на дълга). Дори подготвяният втори спасителен пакет от ЕС и МВФ няма да помогне за това.
"Някои казват, че изискванията на ЕС може дори да задълбочат рецесията в Гърция. Но това е неизбежно. Би било прекрасно, ако можехме да натиснем бутон, на който пише "Повече растеж, моля", но такъв не съществува", казва Даниел Грос. Той смята за преувеличени опасенията, че преструктурирането на гръцкия дълг ще доведе до катастрофа. "Има начин това да стане контролирано и подредено", посочва директорът на Centre for European Policy Studies. Според него за отправна точка може да бъде взето циркулиращото от няколко дни френско предложение, но с някои важни промени.
В първоначалния вариант на т.нар. френски план за банките има някои смущаващи моменти. Идеята е на частните притежатели на гръцки облигации да бъде предложена доброволна сделка - около 70 от всеки 100 единици дълг да бъдат заменени с нови 30-годишни облигации с ниски лихви, а останалата част да бъде гарантирана от ЕС. "Частните инвеститори много искат да участват в сделка за гръцкия дълг, защото така ще свалят нивото на риск на вземанията си от Атина", казва Иван Ненков. Което спасява банките и решава техния проблем, но не и този на Гърция с дълга. Докато това не стане, бомбата ще продължава да тиктака.
Ами ако Гърция...
Какви са сценариите за развитие на ситуациятаХаотичен фалит
Гръцкото правителство не успява да приложи договорените с ЕС и МВФ мерки и не получава следващия транш от заема през есента. В резултат Атина остава без средства и не може да плаща заплати, да финансира училища и болници, нито да обслужва лихвите по дълга си. Тъй като страната е във фалит, Европейската централна банка (ЕЦБ) спира да приема гръцки дълг за обезпечение и престава да финансира гръцките банки. Те биват обсадени от изплашени хора, искащи да изтеглят спестяванията си, и тъй като банките не могат да ги покрият, затварят врати. Гърците не могат да си получат парите, компаниите не могат да си плащат сметките, безработицата се изстрелва нагоре, а икономиката минава в състояние на свободно падане.В Европа и САЩ властва страх от финансова зараза. Но централните банки, научили уроците от фалита на Lehman Brothers, осигуряват достатъчна ликвидност на засегнатите от масово теглене на средства финансови институции и така ограничават щетите. В целия свят обаче доверието е разклатено и това изяжда от икономическия растеж.
Подреден фалит
Гръцките политици успяват да убедят Европа, че дългът им трябва да бъде преструктуриран, като частните инвеститори понесат значителни загуби. Ангела Меркел и Никола Саркози първоначално отказват, но после се съгласяват и принуждават ЕЦБ да продължи да финансира гръцките банки. Заради свалянето на номинала на държавните облигации е нужен нов заем за рекапитализиране на гръцките банки. Политиците в Атина продължават да се придържат към строгата бюджетна диета.Проблемът с ниската конкурентност на гръцката икономика не се решава, но с облекчението на по-ниския дълг страната се влачи години наред с бавен растеж, стегнати публични финанси и периодични вътрешни свади за продължаването на реформите. Сравнително благоприятният изход за Европа обаче окуражава и други проблемни периферни държави (като например Ирландия) да искат опрощаване на задълженията си.
Продължаване на агонията
Премиерът Папандреу започва да прилага приетите драстични ограничителни мерки и към края на годината Атина получава втори спасителен пакет от ЕС и МВФ. Разсрочването на държаните от частни инвеститори гръцки облигации е наистина доброволно и така не се стига до фалит. Банките и фондовете обаче намират начини да се отърват от гръцките облигации и така прехвърлят дълга в ръцете на европейските държави МВФ.До 2013 г. Гърция вече е излязла на първичен излишък (бюджетния баланс преди плащането на лихвите по дълга), но е ясно, че все още е невъзможно да плати огромните си задължения. Договаря се преструктуриране. МВФ като преференциален кредитор си получава всичко дължимо, но европейските правителства понасят загуби и им се налага да обясняват на гражданите си защо е станало така. Избирателите се чувстват излъгани и гневни и изхврълят центристките правителства в Северна Европа, заменяйки ги с радикални евроскептици.
13 коментара
Бих се радвал редакцията да бъде по-смела, като предположи кой от сценариите ще се случи. За един познавач на гръцката политическа система това едва ли ще е толкоз трудно.
Това, което писах по една предишна статия по темата, се отнася с пълна сила и за тази, а именно:
Намирам, че към разглежданият въпрос следва да се подхожда от всички възможни гледни точки и да се търсят всевъзможни обяснения за кризата, протестите и решенията. Всички медии тръбят ключовите фрази "Криза", "Фалит", "Реформи", "Следващият заем", "Протести" и т.н. и от многото повтаряне те втръсват на хората, изпразват се от съдържание и при всичко това се подминават и остават на заден план фактите, които се съставляват и обуславят тези понятия. Ето някои мои предложения за подход към тези теми и понятия:
1. "Кризата..." - състои се изцяло в неизпълнение на договорни задължения от страна на гръцкото правителство и ако има воля и споразумение от двете страни по договорното отношение до такава криза никога не би се стигнало и обуславящите я факти много лесно биха могли да се отложат във времето както това постоянно се случва с най-големия генератор на задължения и разни балони в света - САЩ заради действащите там корпорации, ФЕД, Уолстрийт и цялата схема борсови играчи, посредници, застрхователи, рейтингови агенции и т.н.
2. "Фалит..." - може ли да фалира една държава изобщо е спорен въпрос, тъй като най-общо под Държава се разбира преди всичко дадена територия и населението в нея, т.е. дори да приемем, че цялата икономика и финансова система се сринат или дори изчезнат, както би сторило едно фалирало дружество, то земята и населението ще продължат да съществуват и да имат отношения помежду си, т.е. никога няма да фалират, а ще се върнат в едно начално положение.
3. "Реформи" - това според мен е ключът към разбирането на цялата картина и съпътстващите проблеми защото именно реформите са спорният въпрос и именно към тях е насочено вниманието на ЕК и всички кредитори, както и на протестиращите...Сред цялата суматоха се разбра, че Гърция, респ. нейното население притежават големи компании - транспортни, телекоми, медии, енергийни, банки и др. Явно е, че гърците не са изяли и изпили всичко, а покрай това са си "спретнали къщурката", както казва мутрата ББ. Свидетели сме на това как Гърция и гръцкото правителство биват притискани да приватизират тези компании, което ще ги направи собственост най-вероятно на чуждестранни компании, свързани по някакъв начин с кредиторите. Безспорно е, че има възможност задълженията на Гърция да бъдат отсрочени, облекчени или опростени, но явно се предпочита варианта - приватизация, съкращения, дестабилизация...Помнете, че едно правителство може да провежда собствена политика само когато има лостовете за това, а какви по-добри лостове от държавни предприятия. Тук става въпрос и за независимост и за държавен суверенитет...За сравнение в България, след като накрая се приватизираха дори и печалившите отрасли като телекома БТК и енергоразпределението не остана нищо интересно за чуждите корпорации - ние сме изцяло зависими от чужди интереси и политики - в тези сектори държавната политика се осъществява от жалки регулатори, които са в услуги на корпоративния интерес, както пролича и от последното увеличение...Така, че зад кризата и реформите в Гърция, според мен, стои много повече от просто издължаване или отпускане на нов заем!
4. "Следващият заем" - за това се говори така, че хората остават с впечатлението, че на Гърция ще бъдат отпуснати парични средства, с които правителството да се справи с кризата, но това изобщо не е така ако е вярно твърдението, че съществува дългова криза, нали?! Следователно голяма част от "следващия заем" ще отиде за обслужване на просрочените задължения и като цяло общият дълг и тежестта за погасяването му ще се увеличат, като освен това се поставя и условието за "реформи"...Така освен, че предлагаме да се гаси огънят с бензин, посочваме горящият като виновен и се представяме за пожарникари :) Според мен цялото упражнение е единствено в интерес на кредиторите на Гърция в лицето на разни банки и свързаните с тях политически и корпоративни интереси, а по всички личи, че гръцкото правителство удобно се е навело пред тях.
5. "Протести" - аз приветствам съпротивата на гърците защото те показват разбиране към ситуацията и проблемите и не остават безучастни към всичко това. Като имаме предвид гореизложеното, аз не мога да ги виня и дори леко им се възхищавам за куража и им завиждам защото мечтая в родната ми страна най-после да се случи нещо подобно, но както се казва "А дано, но надали...". Тук сме си оФци и ни водят и ни стрижат и ни колят както си искат защото сме забравили завета и примера на дедите си, не помним какво пише на герба ни и сме допуснали разделението помежду си.
Съжалявам, ако съм ви отегчил с дългото си изложение, но всичко това е малко по-различен поглед към фактите, които ни се излагат. Според мен тази версия е по-достоверна отколкото ежедневно набиваните ни от медиите и това е именно една от причините - не трябва да съчувстваме на гърците защото са вземали кредити, яли са и са пили и нищо не били направили - затова сега трябва да платят с отнемането на държавните предприятия, съкращения и данъчни тежести. Ние можем само да се радваме, че на нас вече всичко са ни взели, държавната власт са марионетки и фигуранти и сега спокойно можем да си пием ракията и да гледаме циркове :) Останете си със здраве!
Прилаганите по указания от Европейска комисия и международни финансови институции начини за подпомагане на гръцко правителство (стотици милиарди евро парични помощи, приватизационни програми, повишени задължения за данъкоплатци, намаление на държавни разходи и други) са непълноценни, защото запазват особено важна причина за криза в Р. Гърция.
Същите не прекратяват допълнително развитие на стопански диспропорции и криза.
Фалитът на Р. Гърция не е полезен, защото не разрешава проблема.
Балканската страна е в криза, заради наличие на конкретна своя държавна финансова грешка.
Същността на кризата в Р. Гърция през 2011 г. е съвкупност трудности за разрешение на „Противоречие на Джон Лоу” (т. е. съответните държавни власти са с ограничени парични ресурси за плащане на възможно неограничени разходи за закрила на потребителни качества на ползвани пари) в тази страна и запазване на съществуващи равновесия.
Правителствените трудностти в Р. Гърция могат успешно да се преодолеят чрез съпътстващо приложение на противодействие с „Модел Ресурси М” срещу стопанска криза.
Във фейсбук започнаха дискусии в група
"Спасение на Р. Гърция от стопанска криза"
http://www.facebook.com/?ref=home#!/groups/1557677
Иван Митев - икономист
Как точно ще продадат активи за 50 млрд евро? Колко луди бизнесмени биха се намерили да си купят бизнес в Гърция за общо 50 млрд евро като знаят, че цяло едно поколение гърци не са образовани да правят пари а са научени само да харчат?
До коментар [#2] от "jazzi":
1. Има голяма разлика между икономиките на Гърция и САЩ, не може да се сравняват. Икономиката на Гърция няма голям потенциал за разтеж и оттам за излизане от кризата вследствие на години популистка социална политика.
2. Естествено крайния резултат от приватизацията, особено в момента няма да е благоприятен за Гърция, но алтернативата /фалит/ е много по-страшна.
Икономическата логика е желязна и тя се прилага без значение дали става въпрос за човек, компания или държава. В последно време видяхме, че има и отклонение от правилото или принципа "too big to fail". САЩ си го позволиха по простата причина, че и те са "too big to fail". В ресултат на което САЩ са във фалит. Този принцип обаче едва ли ще се приложи към Гърция по няколко причини:
1) Ако този принцип се приложи към Гърция, на опашката ще се подредят останалите "прасенца" .Германия и Франция са стабилни, но няма да издържат да носят на гърба си половин Европа
2) В момента, в който германските банки се измъкнат от гръцката си експозиция и част от нея се поеме от ЕС данъкоплатците и МВФ, позицията на Германия рязко ще се промени.
3) Излизането на Гърция от еврозоната няма да е чак такава драма след като се измъкнат банките. ЕС ще предпочете да запази цялото, жертвайки част. В противен случай рискува разпадането на съюза.
Така че сценариите ще са протакане докато се случи 2), след това почти свободно падане. Купона свърши. Донесоха сметката...
Има и по лош сценарии, гръцки андарти да излязат на улицата както направиха през 1944-45 и този път да пометат "псевдо" демократите, които управляват Гърция след черните полковници.... те ги умеят тези работи, гърците...
страната успя да се отдръпне от ръба на пропастта
===================================
Гърция на ръба на пропастта - едва ли. По-скоро ние сме там.
15/5/ 2011 година
Заключения от моето пътешествие в Гърция..........Ако Гърците са в криза с средна заплата 1500 евра, тогава ние отдавно сме умрели.
Въобще прави впечатление, че в Гърция има много възрастни хора. Всичките са добре облечени, дядовците с гел на косата, доколкото я имат, а бабите – с фризури. Явно пенсиите си (над 600 евра) им стигат или си работят за добри пари, докато могат. У нас – всеки знае, ако нямат реституция, старците са декласирани елементи. Носят на децата старите дрехи или тия дето са си ги купували по Бай Тошово време, а когато наша баба даде 15 лева за фризьор – ела да ми кажеш ! Има редки изключения в големите градове, но те са редки и са изключения и веднага се набиват в очи. А гърците, въпреки че са най-пушещата нация в Европейския съюз, са и една от най-дълголетните. Обясняват го със зехтина, със спокойния начин на живот, с редовната умерена употреба на вино – не знам. Но си карат много хубави старини. А защо нашите са мизерници? Може би защото проявяват тъпата упоритост да гласуват винаги за тоя, който ги лъже най-много? И след това ги краде най-много – от лекарствата, от отоплението, от хляба, дори от живота им? В България средната продължителност на живота е със 7-8 години по-малка от средната за страните от Европейския съюз и тия 7-8 години са най-гнусната кражба, която българските политици са извършили. Да откраднеш на някой, макар и частично, живота му, си е, макар и частично, убийство. Но, никой не ни е виновен. Щом сме се надупили – ще ни...................
Въпреки безпрецедентната финансова криза, в която е изпаднала, Гърция е взела странното решение да си купи от Русия десантни катери и 400 танка на стойност около един милиард евро.
Русия и Гърция ще подпишат договори за доставката на танкове БМП-3М и десантни катери от типа "Зубр", съобщи руската осведомителна агенция ИТАР-ТАСС, цитирайки говорител на руското министерство на отбраната.
Министрите на отбраната на Русия и Гърция Анатолий Сердюков и Евангелос Венизелос са обсъдили в Москва състоянието и перспективите на военно-техническото сътрудничество. В разговора си страните са засегнали и въпроса за доставка на въоръжените сили на Гърция на танкове БМП-3М. В момента се прави съгласуване на документите за договор, съобщи говорителката на руското министерство на отбраната Ирина Ковалчук.
Според източник, близък на руското министерство на отбраната, подготвяният за подписване договор предвижда доставката на около 400 танка на стойност около един милиард евро. Решението за купуването на БМП-3М е било взето в края на 2008 г. при предишното гръцко правителство, но договор досега не е бил сключен.
МРЗ в Гърция от 1/7/2011 се увеличи с по 1,6% а от 1/7/2012 ще се увеличи с по 1,7%, за неквалифициран, несемеен и без навършено трилетие стаж!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ε.Γ.Σ.Σ.Ε. 2011
ΠΙΝΑΚΑΣ ΑΠΟΔΟΧΩΝ Ε.Γ.Σ.Σ.Ε. 1.7.2011- Υπολογισμοί με αύξηση 1,6%
ΗΜΕΡΟΜΙΣΘΙΟΙ 1.5.2009 ποσοστό αύξησης 1.7.2011 στρογγυλοποίσ
Ημερομίσθιο άγαμος χωρίς προϋπηρεσία 33,04 1,6 33,569 33,57
Ημερομίσθιο άγαμος 1 τριετία 34,25 1,6 34,798 34,80
Ημερομίσθιο άγαμος 2 τριετίες 35,89 1,6 36,464 36,46
Ημερομίσθιο άγαμος 3 τριετίες 37,51 1,6 38,110 38,11
Ημερομίσθιο άγαμος 4 τριετίες 39,15 1,6 39,776 39,78
Ημερομίσθιο άγαμος 5 τριετίες 40,78 1,6 41,432 41,43
Ημερομίσθιο άγαμος 6 τριετίες 42,43 1,6 43,109 43,11
Ημερομίσθιο έγγαμος χωρίς προϋπηρεσία 36,34 1,6 36,921 36,92
Ημερομίσθιο έγγαμος 1 τριετία 37,56 1,6 38,161 38,16
Ημερομίσθιο έγγαμος 2 τριετίες 39,2 1,6 39,827 39,83
Ημερομίσθιο έγγαμος 3 τριετίες 40,82 1,6 41,473 41,47
Ημερομίσθιο έγγαμος 4 τριετίες 42,46 1,6 43,139 43,14
Ημερομίσθιο έγγαμος 5 τριετίες 44,09 1,6 44,795 44,80
Ημερομίσθιο έγγαμος 6 τριετίες 45,74 1,6 46,472 46,47
ΥΠΑΛΛΗΛΟΙ (μισθός) 1.5.2009 ποσοστό αύξησης 1.7.2011 στρογγυλοποίσ
άγαμος χωρίς προϋπηρεσία 739,56 1,6 751,393 751,39
άγαμος 1 τριετία 801,17 1,6 813,989 813,99
άγαμος 2 τριετίες 874,01 1,6 887,994 887,99
άγαμος 3 τριετίες 946,84 1,6 961,989 961,99
έγγαμος χωρίς προϋπηρεσία 813,52 1,6 826,536 826,54
έγγαμος 1 τριετία 875,13 1,6 889,132 889,13
έγγαμος 2 τριετίες 947,96 1,6 963,127 963,13
έγγαμος 3 τριετίες 1020,8 1,6 1037,133 1037,13
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.