За една скала повече

За разлика от останалите подобни британски владения, които са острови, Гибралтар има тясна сухоземна връзка с континентална Испания. Мнозина от жителите му говорят испански не по-зле от английски, а процъфтяващата им икономика, нараснала миналата година със 7.8%, е основен двигател за близкия испански регион Кампо де Гибралтар, където безработицата гони 40%. Ежедневно близо 10 хил. испанци пресичат границата, за да работят в някое от 18-те хиляди гибралтарски предприятия, почти цялата храна за жителите на полуострова се внася от Испания, а мнозина от тях притежават имоти от другата страна на границата.

Договори и бетон

"Краткият отговор на въпроса как се стигна дотук би трябвало да звучи така – заради 70 бетонни блокчета", казва пред "Капитал" Хосе Игнасио Торебланка от мадридския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). В края на юли правителството на Гибралтар (Лондон е дал на полуострова право на самоуправление във всички сфери с изключение на отбрана и външна политика) започва поредния етап от изграждането на изкуствен риф, който би трябвало да спомогне за опазването морската фауна в техните териториални води.

Проектът е започнат още през 70-те години на миналия век, когато в околностите на полуострова започват да се потапят бракувани лодки и автомобили и те бързо се превръщат в атракции за подводно гмуркане, от които се възползват както гибралтарски, така и испански туристически агенции. Проблемът с новия риф е, че той се намира в зона, която от години се използва за риболов и най-вече за тралене от страна на испански рибари и след поставянето на бетонните блокчета риболовът там ще стане практически невъзможен.

"Макар всъщност да става дума за риболовно поле с диаметър не повече от 700 метра, а засегнатите рибари да са едва десетина, Мадрид се възползва от случая, за да повдигне не съвсем изяснения въпрос за статута на Скалата и суверенитета над водите около нея", обяснява пред "Капитал" преподавателят по икономическа история от University of Leichester д-р Крис Грокът, който от години се занимава с темата "Гибралтар". Той разказва, че правният статут на Гибралтар като британско владение е уреден от Утрехтския мирен договор от 1713 г., с който се слага край на британското участие във войната за испанското наследство от 1701 г. "Документът е много стар и в него липсват множество ключови от съвременна гледна точка въпроси", обяснява д-р Грокът. "Според договора кралят на Испания Филип V Анжуйски "предава на британската корона пълната собственост върху града и замъка Гибралтар заедно с пристанището, укрепленията и прилежащите фортове". Проблемът е, че думата суверенитет изобщо не присъства и в същото време не се споменава нищо за водите или ресурсите на полуострова и това отваря вратата за различни прочити на термина пълна собственост. Според Лондон това означава, че Гибралтар е неразделна част от територията на Обединеното кралство, докато за Мадрид полуостровът си остава испански, макар и да е под английски контрол.

"Става дума за един вид параграф 22 – територията е испанска, но испанците не могат да я управляват. Дори звучи малко налудничаво, но Утрехтският договор всъщност подкрепя позицията на Мадрид", обяснява Торебланка. Причините са две - от една страна, в текста се заявява, че ако Великобритания реши да се откаже от собствеността над Гибралтар, тя трябва първо да го предложи на Испания, т.е. заявено е привилегированото положение на Мадрид по отношение бъдещето на полуострова. В същото време в договора са поставени някои странни условия към британското управление – маври и евреи не бива да бъдат допускани да живеят в града, а също е забранено въоръжени ислямски кораби да бъдат приемани в пристанището. Тези условия са напълно неразбираеми от съвременна гледна точка, но в контекста на Реконкистата и последвалите масови преследвания срещу всички нехристияни на Иберийския полуостров те са типични за договорите от онази епоха. По ирония на съдбата те са били пренебрегвани систематично от англичаните от самото начало. Същественият въпрос обаче е, че съгласявайки се с тях, Лондон на практика е признал, че има ограничени права върху Гибралтар и те някак са му само отстъпени, макар и безсрочно, от страна на Испания.

"От международноправна гледна точка позицията на Великобритания и Гибралтар е слаба и затова те прибягват до гарантираното от ООН право на самоопределение на народите", казва Торебланка. "Показателни в това отношение са референдумите за връщането на Скалата на Испания от 1967 г. и 2002 г., които са отхвърлени от гибралтарците съответно с 99% и 98%. Те обаче всъщност нямат сериозна правна стойност."

Между правото и политиката

"Може и да е вярно, че резултатите от референдумите или въобще волята на жителите на Гибралтар нямат правна тежест. Да се очаква обаче, че през XXI в. може да се намери работещо решение на спора за полуострова без съгласието на самите гибралтарци, е просто илюзия", казва пред "Капитал" Доминик Сийръл, главен редактор на всекидневника Gibraltar Chronicle. "Ясно е, че със засилването на граничните проверки и почти пълното блокиране на сухопътната граница Мадрид няма как да спечели сърцата и умовете на гибралтарците. Правителството на испанския премиер Марио Рахой всъщност не се опитва да постигне дългосрочно решаване на проблема." Според гибралтарския журналист истинските цели на Мадрид са други. От една страна, да се отклони вниманието на испанското общество от скорошните корупционни скандали в правителството. От друга - идеята е да се предизвика нов формат на преки разговори между Лондон и Мадрид, на които да не присъстват представители на Гибралтар. "По време на предходното правителство на Сапатеро Испания прие тактика на сближаване с Гибралтар и търсене на диалог по отношение на наболелите теми. Така в периода 2004 - 2012 г. бяха разрешени доста въпроси, касаещи улесняването на минаването през границата, пенсионните права на испанските граждани, работещи в Гибралтар, и подобряване на транспортните връзки. С идването на Рахой на власт всичко това прекъсна, а неговият външен министър открито заяви пред нашия вестник, че занапред иска да си говори направо с Лондон", обяснява Сийръл.

"Преките разговори с Гибралтар са полезни, но само донякъде, защото те винаги отбягват съществените въпроси като този за контрабандата например", казва от своя страна Хосе Игнасио Торебланка. "В Гибралтар няма ДДС, акцизите също са по-малки и така цените на тютюна и горивата се оказват с повече от 25% по-ниски спрямо тези в континентална Испания. На практика става дума за един голям безмитен магазин, продажбите им се увеличават ежегодно, контрабандата процъфтява, а Мадрид губи милиарди от невзети приходи. Неколкократно сме повдигали въпроса при преките разговори, но най-накрая не се постига нищо, защото настоящото положение просто устройва на Гибралтар." Сходна е и ситуацията с ниските данъчни ставки, които привличат испански капитали и предизвикват притеснения, че ощетяват бюджета на Мадрид. Затова според испанския анализатор по подобни по-тежки теми би било по-ползотворно разговорите да се водят първо с Лондон и след това да се оказва натиск върху Гибралтар, за да има евентуално резултати.

Същевременно обаче до момента Мадрид направи няколко сериозни грешки. Само по себе си споменаването на Аржентина като потенциален помощник на Испания в спора за Гибралтар е контрапродуктивно. Първо, Буенос Айрес вероятно ще се възползва от това единствено с пропагандна цел и далеч не е съюзник, на когото може наистина да се разчита в подобна ситуация. Второ, кодовите думи Аржентина и Фолклендска война влияят обединяващо на британското общество и дават силен коз на Дейвид Камерън да докаже, че дори бидейки в ЕС, страната му може да отстоява интересите си.

"Мадрид пропуска ключовия въпрос, че в крайна сметка Гибралтар съществува, защото е една трудно достъпна скала крепост. Жителите на полуострова имат генетично заложено обсадно мислене. Подобен тип агресивно поведение срещу тях може само да ги обедини и те могат да издържат дълго на тази и дори по-тежка ситуация," казва Доминик Сийръл. И с Великобритания зад гърба им е малко вероятно да се пречупят в обозримо бъдеще. Така агресивната тактика на испанското правителство може да има само един резултат - да вкара въпроса за Гибралтар в задънена улица за още неопределено дълго време.

Преглед на оригинала