ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Скромна. Така може да се определи конференцията на ООН за климатичните промени в Канкун, която започна на 29 ноември и продължава две седмици. Това, разбира се, е по гигантските стандарти, заложени миналата година в Копенхаген. Докато на онази вавилонска сбирка присъстваха 120 световни лидери и 45 000 делегати и наблюдатели, Reuters изчисли, че в Мексико броят им е наполовина - 25 световни лидери и около 22 000 души. Това е намалило съществено и цената за мексиканските власти. Дания похарчи 213 млн. долара за форума, докато Мексико - 68 млн. долара.
Ниски очаквания = задоволителен резултат
Скромността обаче има положителна страна: очакванията също са снижени, което ги доближава повече до реалността. Въпреки целия си блясък големите очаквания и страховития медиен интерес Копенхаген не произведе кой знае какво. Цялата среща тогава премина в безкрайни, уморителни и понякога просто безсмислени спорове между абсурден брой държави, които не успяха да постигнат съгласие по почти нищо съществено, но за сметка на това даваха разнопосочни и бомбастични изказвания всеки ден. Подписаното в последния ден споразумение - резултат от инициативата на Барак Обама и няколко лидери на основните изгряващи икономики - бе доста скромен и напълно подходящ завършек на тази какофония. То бе с пожелателен тон и не включваше конкретни задължителни мерки.
Канкун от своя страна не обещава нищо грандиозно, "но това е така, за да бъде възможно най-близко до евентуален реалистичен изход", твърди пред "Капитал" Юлиан Попов, съветник за Централна и Източна Европа на European Climate Foundation. Според него проблемът с Копенхаген е бил именно в прекалено големите очаквания. Анализатори смятат, че до края на срещата в Канкун, който е на 10 декември (след редакционното приключване на "Капитал"), отново няма да се стигне до създаването на пакет от мерки срещу парниковите газове, който да наследи изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Попов обаче е убеден, че ще бъдат направени сериозни стъпки напред при финансирането на мерки за смекчаване и адаптиране към климатичните промени. Може да се очакват и споразумения за по-малки, отделни проблеми, като облагането с допълнителна такса на самолетните билети например.
"Зелен фонд"
Сред важните точки в дневния ред на форума са преговорите в ключови области като опазването на горите и събирането на финансови помощи за най-изостаналите страни. Тези парични средства ще им помогнат да се справят с пораженията от глобалното затопляне, както и да намалят вредните си емисии. Анализаторите се обединяват около мнението, че ако бъде договорено, създаването на "зелен фонд" за развиващите се нации ще бъде топ постижението на тазгодишната климатична среща. Идеята за фонда бе одобрена още миналата година в датската столица. Тогава целта бе да се съберат 30 млрд. долара до 2012 г. за подпомагане на бедните страни. Reuters припомня обаче, че дори това "най-скромно постижение на конференцията в Копенхаген" не е било изпълнено - освен че този "зелен фонд" още не е основан, не е ясно и откъде ще дойдат парите или кой ще решава как да бъдат похарчени.
Бедните страни гледат на този фонд не като на помощ, а като на компенсация за огромните щети, които им причиняват вредните емисии на индустриалните държави вече две столетия. Те смятат за недостатъчно предложеното финансиране в размер на 100 млрд. долара годишно до 2020 г. и вместо това предлагат богатите икономики да отделят 1.5% от годишния си БВП, тоест около 600 млрд. долара на година. С тези пари развиващите се страни ще могат да си закупят модерна технология за "чиста" енергия и така ще намалят собствените си вредни емисии. Също така ще могат да построят стени, които ще ги предпазят от покачващото се равнище на моретата и океаните. По-рано тази седмица генералният секретар на ООН Бан Ки-мун описа въпросния фонд като "жизненоважен за изграждането на доверието между развития и развиващия се свят".
Главният проблем е как ще бъде управлявана подобна финансова структура. САЩ и другите богати икономики искат фондът да работи под надзора на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC), но при създаването му трябва да асистира и международна финансова институция като Световната банка. Някои природозащитни организации, активисти и делегати от развиващите се страни обаче не са съгласни с присъствието й в сметките. Те смятат, че при управлението на фонда "трябва да се чува гласът на местните хора и на гражданските общества", а не на Световната банка.
Reuters обобщава, че ако 194-те държави, участващи в климатичния форум в Канкун, не успеят да постигнат единство дори по гореизброените не толкова амбициозни цели, това би бил шамар за всички. А Канкун ще се превърне в Копенкун.
*Игра на думи, която намеква, че изходът от сегашната климатична конференция в Канкун няма да е по-различен от този в Копенхаген
5 коментара
Проблемът на човечеството просто не е СО2 "то" затова и изсмуканият от пръстите на Ал Гор проблем не може да мобилизира Света за яко харчене на парета....
.... може би ако се заемат с проблемите на Амазония или на гладуваща и бедстваща Африка ще постигнат по-бързо повече.....
Че Ал Гор говореше и много глупости, да така е. Но глобално затопляне и промяна на климата има. Дали е изцяло в следствие на човешката дейност или просто е подсилен природен процес не знам, въпреки че второто изглежда доста по-възможно. Но ако не се приеме някаква обща световна декларация, като Протокола на Киото, но този път с всички страни и с реални цели, тогава всичките инициативи досега стават безсмислени. Единственият начин е целия свят да работи заедно.
До коментар [#2] от "J.J.":нищо страшно няма, просто трябва да престанат да плямпат и да правят глупости, каквото било било, да гледаме напреди и да решаваме реални, но и възможни за решаване проблеми.....
Срещнали се 2 планети. Едната казала - "Ей, ужасно ме сърби, май съм завъдила хора." Другата я успокоила - "Няма страшно, ще ти минат."
До коментар [#4] от "Марин":
Ей това е точно светогледа на зелените: ние хората сме някаква болест, нещо без което светът би бил по-хубав.
Истината е, че зелените, червените и кафявите са чуми, които ще избият много от нас, но ние все пак ще оцелееме.
Може би най-важното събитие, което роди Канкун тази година е ентусиазмът с който делегатите и активистите се впуснаха да подкрепят петиция за забрана на дихайдроджен моноксайд - съединение, което замърсява въздуха, храната, реките и предизвиква глобално затопляне.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.