Добре дошли в реалността

Испания и Португалия в момента са още по-малко настроени за революционни промени в Европа, тъй като и на двете в края на годината им предстоят избори. Управляващата консервативна Народна партия в Мадрид е особено чувствителна към бунтовническите послания от Атина, тъй като "Подемос" - партия, подобна на СИРИЗА, стремглаво набира сила на гребена на общественото недоволство от икономическата криза и мерките за икономии.

Полетът на Варуфакис до Париж за среща с френския му колега Мишел Сапен – без съмнение демонстративно в евтината икономична класа - също не се увенча с грандиозен успех. Тя далеч не завърши, както Атина навярно се е надявала, с формирането на общ фронт срещу Берлин. Налаганата от Германия линия бе обявена от СИРИЗА за основен виновник за тежкото икономическо състояние на Гърция заради настояването за придържане към строга фискална диета и провеждането на болезнени реформи. Сапен призна, че желанието на Гърция да предоговори тази политика е "разумно", но доколкото това предоговаряне се случи в най-скоро време и е основано на план за реформи в страната, които постепенно да се увеличат. Ден след рандевуто с Варуфакис френският финансов министър беше съвсем ясен: "Опитите да се настройват членове на еврозоната един срещу друг, и особено Франция срещу Германия, са безсмислени (...), защото едно решение, което помага на Гърция, като в същото време гарантира, че тя ще спази задълженията си, ще трябва да мине през споразумение между Франция и Германия." Сапен сподели също, че никога досега не е поддържал толкова тесни контакти с германския финансов министър Волфганг Шойбле, както в момента, за да "избегне всякакво неразбирателство и напрежение".

Опасна игра

Най-отрезвяващият сигнал за кабинета "Ципрас" обаче дойде от ЕЦБ. Изненадващо управителният й съвет реши, че от 11 февруари банката вече няма да приема гръцки държавни облигации или гарантирани от правителството в Атина ценни книжа като гаранция за отпускане на кредити. Новината срина атинската борса с 6%, като най-силно пострадаха акциите на основните гръцки банки, потънали средно с близо 16%. Решението на ЕЦБ не е драматично от гледна точка на пряка и непосредствена заплаха за ликвидността на гръцките банки. Те могат все още да разчитат на финансиране от специалния механизъм Emergency Liquidity Assistance (ELA) през гръцката централна банка. Само че то им струва по-скъпо. Според гръцкия всекидневник "Катимерини" лихвеният процент за средствата от ELA е 1.55%, докато финансирането от ЕЦБ е било 0.05%.

В превод на политически език посланието от Франкфурт гласи: "Ще трябва да говорите с международните кредитори от Тройката и да постигнете сделка. Иначе ще последват наистина лоши неща", казва пред Associated Press Якоб Киркегаард от Peterson Institute for International Economics. При това сигналът, засилил натиска върху Атина, бе изпратен само часове след срещата на Варуфакис с гуверньора на ЕЦБ Марио Драги.

По-рано през седмицата в интервю за в. Financial Times гръцкият финансов министър говори за новата програма на Атина за дълга, но в най-общи контури и без особена конкретика. Една от широко тиражираните идеи на кабинета "Ципрас" е обвързване изплащането на външния дълг с икономическия растеж. Варуфакис обяви, че ще предложи на ЕС "меню от дългови суап сделки". И така на практика отстъпи от предизборното обещание на СИРИЗА да изисква отписване на част от гръцкия дълг, възлизащ на 315 млрд. евро. "Това, което ще кажа на нашите партньори, е, че предлагаме комбинация от първичен бюджетен излишък и реформи", каза Варуфакис пред Financial Times.

И докато доскоро твърдеше, че Атина категорично се отказва от последния транш от спасителната програма в размер на 7.2 млрд. евро (които би трябвало да получи срещу успешно извършени реформи), през седмицата гръцкият финансов министър обяви, че правителството все пак ще вземе част от парите. Страната щяла да поиска само 1.9 млрд. евро - еквивалентът на приходите на ЕЦБ от покупката на гръцки държавни облигации след началото на спасителната програма през 2010 г.

Варуфакис – поне на думи, направи още един компромис с предизборната програма на СИРИЗА. Пред Financial Times той обяви, че Гърция ще поддържа първичен бюджетен излишък (след плащане на лихвите) от 1-1.5% от БВП, дори това да коства спазването на някои от предизборните обещания за социални реформи. Отстъплението започна и по други линии. Например вече не се говори за "отмяна на програмата за приватизация", а за преразглеждането й. "Незабавното връщане на работа" на всички съкратени служители в публичния сектор пък се превърна във връщане само на онези, чиито уволнения са били обявени за противоконституционни от Конституционния съд, но без да има нетно увеличаване на новите назначения.

Така още в първите дни на поемането на властта европейските реалности очевидно започват да си пробиват път сред мъглата от изборната еуфория в Атина и правителството на Ципрас започва да се отмята от реално неизпълнимите си предизборни планове за управление. А гръцкият финансов министър, който първоначално нямаше никакво намерение да говори с Берлин, все пак реши в четвъртък да включи и среща с германския си колега в своето европейско турне. Репликите на Шойбле и Варуфакис по време на съвместната им пресконференция не оставят съмнения колко хладно са протекли разговорите и колко отдалечени остават позициите на Берлин и Атина. "Не мога да скрия скептицизма си", констатира Шойбле сухо. Но все пак добави, че двамата "са се съгласили да не се съгласят". Варуфакис контрира, че всъщност "дори не са се съгласили да не се съгласят". И все пак отрезвяването в Атина дава надежди, че катастрофата може да бъде избегната.