Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

В дипломатическите среди изказването на Бен Уолъс бе изтълкувано като опит за печелене на по-изгодна позиция за Великобритания в евентуални преговори за търговско споразумение с Анкара след Brexit. Де факто обаче така властите в Лондон разбиха единството на водещите европейски държави, заклеймяващи военната авантюра на Ердоган. В отговор депутат от немския Бундестаг реторично попита британския военен министър: "Ако сте убеден, че Турция има легитимна причина да нахлуе в Сирия, какво бихте отговорили на турците, ако ви попитат дали НАТО ще ги подкрепи, позовавайки се на член 5 от договора на организацията?" Въпросният текст от Вашингтонския договор гласи, че въоръженото нападение срещу една страна членка се третира като акт на агресия срещу всички всички.

Ще се разгори ли конфликтът още повече

Питането на германския депутат поставя на масата най-фундаменталния проблем, който тревожи Запада в момента – може ли да се окаже, че всички държави от Северноатлантическия алианс трябва да обявят война на Сирия, ако се стигне до сблъсъци между армиите на Башар Асад и Ердоган? Хипотетичната ситуация бе коментирана и от външния министър на Люксембург Жан Аселборн. "В момента имаме член на НАТО – Турция, който напада войските на Асад – фактически президент на Сирия. Представете си, че Сирия или съюзниците на Сирия отвръщат и атакуват Турция. Имаме член на НАТО, имаме и член 5, имаме пакт за взаимна защита. Това означава, че всички натовски страни са атакувани и трябва да се притекат на помощ на Турция", посочи Аселборн.

Министър-председателят Бойко Борисов също се включи в разсъжденията в тази плоскост. Той допусна, че ситуацията може още повече да се усложни, ако Турция поиска активиране на клаузата за взаимна защита на държавите от НАТО. "Може да стане много интересно – турските официални власти казват, че имат над 700 нападения от кюрди и от сирийци. Така ли е или не е – нито искам да знам, нито се интересувам, но те вече официално говорят за член 5-и", коментира българският премиер след заседанието на съвета за сигурност във вторник. Борисов обаче застана в своеобразен геополитически шпагат по темата - от една страна, България призова за спиране на операцията срещу кюрдите, но от друга, се обяви против евентуални санкции срещу Турция, защото "имаме пет милиарда долара стокооборот". Премиерът изпада и в изключително неудобната позиция да бъде похвален от турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който разчете предишните му изказвания като подкрепа за бойните действия срещу кюрдите.

Всички срещу Ердоган

Експертите в сферата на сигурността са изключително скептични по въпроса за евентуална ескалация на конфликта и въвличане на НАТО в бойните действия. Най-малкото защото Турция видимо е инициатор на операцията и я води на територията на съседна държава.

"Има ясно установени правила в НАТО. Ако има такъв тип рискове, те минават през консултации, базирани на споделяне на разузнавателна информация, в резултат на което може да се стигне до решение само на базата консенсус", коментира бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, който е и бивш зам.-директор на агенцията по информация и комуникация на алианса. "Много ясно е казано във Вашингтонския договор, че за целта трябва да има установена агресия срещу територията на страна член", допълва той. И уточнява: "Има изглед тази операция да бъде спряна, тъй като тя не може да бъде успешна. И това много скоро ще бъде разбрано от пряко въвлечените. Освен това много изчистената позиция на основните съюзници в НАТО, на ЕС, включително и на Русия показват, че военен изход не може да бъде постигнат, нито това може да бъде използвано за икономически натиск или за искане на допълнителни средства."

Според Улрике Франке от Европейския съвет по международни отношения е "изключително малко вероятно" Турция да пожелае активиране на член 5 в тази ситуация, защото, ако поиска помощ, Анкара ще изпадне в неизгодната позиция "да признае своя провал". Дори обаче Ердоган да го направи, това не задължава другите членове да пратят армиите си на война, а да се притекат на помощ "с действия, които сметнат за необходими". "Това е фундаментално неразбиране, че когато един член на НАТО каже, че е атакуван, всички останали задължително трябва да дойдат с танкови батальони", обобщава Франке, цитирана от Politico.eu.

Разделяй и владей

"Най-големият дългосрочен риск е за разцепление в НАТО. Доверието в Турция ще намалее, от Турция към съюзниците - също", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. Според него до сценарий с активиране на член 5 няма как да се стигне, защото по своята същност това не е отбранителна операция. Той смята, че дори да има сблъсъци с редовната армия на Асад, най-вероятно тя би се въздържала от атаки срещу каквото и да било на турска територия. "Това, което е важно да се отбележи, е, че очевидно ЕС като организация трудно може да бъде играч в тази ситуация. Самият факт, че на членките им трябват по 3-4 дни да вземат решение по нещо, което в общи линии е ясно, е показателен", допълва той. И отбелязва, че руснаците играят именно на тази струна – че ЕС е разединен и нерешителен.

Първият пример в тази посока дойде още в сряда, когато руският посланик в ЕС Владимир Чижов предупреди гърците, че ще бъдат изоставени като кюрдите, по време на свое посещение на остров Родос. Темата за турската операция е изключително чувствителна за властите в Атина, която има дългогодишни търкания и териториални спорове с Анкара относно акваторията на Егейско море. Чувствителна е и темата за разделената на две Република Кипър, в чиито териториални води Турция в момента провежда сондажи за природни ресурси въпреки протестите на ЕС.

Може би най-притеснителното нещо в ситуацията обаче е поведението на американския президент Доналд Тръмп, провокирал настоящата криза с изтеглянето на щатските военни сили от кюрдските райони в Сирия. Защото набиращите скорост разцепление и недоверие в НАТО може да го върнат на първоначалната му позиция, че Северноатлантическият алианс е отживелица от времето на Студената война.