Европа има добри и лоши причини да се стреми към повече деца

От нас схемите, от вас - бебетата

Политиците се надпреварват да предлагат щедри схеми на нови родители. Естония дава 18 месеца платен отпуск за родители. Полша плаща по 500 злоти (около 120 евро) на месец за всяко дете след първото - което означава, че родител на три деца ще "печели" от тях почти половин минимална заплата. В Унгария майките на четири деца са освободени от данъци върху общия доход до края на живота си, а правителството обмисля да разшири мярката и до майки на три деца.

Необходимостта от повече деца е тема, по която Източна и Западна Европа могат да постигнат съгласие. Френските правителства винаги са обсипвали родителите с бонуси - от парични помощи до медали за тези с четири или повече деца. Германия е по-скорошен последовател на идеята за детски стимули, като увеличи разходите за социални програми за родители и държавно спонсорирана грижа за деца през последните две десетилетия. Министърът, който е ръководил тази трансформация, е сегашният президент на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (чийто Twitter профил гордо изтъква, че е майка на седем деца).

В някои отношения веселбата с "бебешката" политика не е нищо ново. Натализмът има дълга, но не особено щастлива история в Европа. Римляните са забранявали на бездетни жени над 24 години да носят ценни метали, докато неженените мъже са плащали ергенски данък. През XVII век във Франция всеки, който се е женел, преди да навърши 20 години, е бил освобождаван от данъци, докато навърши 25 години. В периода между двете световни войни германските нацисти и италианските фашисти са били най-ентусиазираните наталисти. "Вървете си вкъщи и кажете на жените, че се нуждая от раждания, много раждания", казва италианският диктатор Бенито Мусолини на женски групи. След войната повечето европейски правителства разбираемо заобикалят темата.

Наталистките схеми не работят особено добре. В навечерието на Втората световна война правителства с всякакви политически уклони, независимо дали са били тоталитарни или демократични, не успяват да увеличат раждаемостта. В същото време laissez-faire подходът след войната съвпада с бейби бума.

"Никой не решава да си направи още едно дете за 500 евро", посочва пред The Economist Ричард Тогман, автор на книгата "Национализацията на секса: плодовитост, страх и власт", която описва често тромавите опити на правителствата да контролират човешкото размножаване. Дори схемите, които работят, като предоставянето на детски грижи за подпомагане на връщането на родителите на работа, имат скромен ефект спрямо броя родени деца. Най-често се получава така, че правителства раздават пари на хора, които биха имали деца и без това.

Achtung, baby

Страхът играе голяма роля в навлизането на държавата обратно в спалнята. Демографията е платно, върху което политиците могат да рисуват най-дълбоките си тревоги. За тези в Западна Европа страхът е икономически. Поради ниския ръст на производителността, социалните държави трябва да генерират повече млади работници, за да се спонсорира социалната система, която в противен случай би се срутила като Понци схема.

По на изток главната тревога е около идентичността. Някои националисти се тревожат, че ниската раждаемост заедно с мигрантите от чужбина ще промени същностния облик на нациите им. "Ние ефективно ще се съгласяваме на процес, при който европейското население бива заменено", обяви унгарският премиер Виктор Орбан по време на демографска конференция, като така даде гласност на ксенофобски конспиративни теории. В това отношение Орбан и подобните му приличат на евгениците на ранния XX век, които са се тревожели, че висшите раси (т.е. европейците) са обречени.

Субсидиите за увеличаване на раждаемостта може и да не водят до повече бебета, но пък се оказват прекрасен начин за купуване на гласове. За дясноцентристките правителства те са лесно извинение за раздаване на подаръци на буржоазните семейства, които са сред традиционните им избиратели. За лявоцентристките правителства детските помощи са извинение за разширяване на границите на социалната държава.

Подобни субсидии могат да имат и по-зловещ елемент. Изцяло легитимната тревога за депопулация може да бъде отвлечена от тези, които искат да върнат времето назад и да отнемат правата на жените, смята Нийл Дата от Европейския парламентарен форум за сексуални и репродуктивни права. Активисти за забрана на абортите получиха видни места на демографска конференция, организирана от Орбан миналата година. Улесняването на жените да се върнат на работа след раждането не се вписва в идеите за традиционното семейство, които хора като Орбан проповядват. На повърхността ЕС е обединен, когато става дума за насърчаването на раждаемостта. Тъмни разлики обаче дебнат под повърхността. Еврократите трябва да внимават с кого скачат в едно легло.