Какво показва петролният срив

Търсенето на петрол е в колапс въпреки споразумението на Саудитска Арабия, Русия и другите страни, обединени в ОПЕК+, за намаляване на производството. Местата за съхранение на нефта в целия свят се изчерпват на фона на дневното производство от около 100 млн. барела на ден. В началото на годината американският петрол се продаваше за над 60 долара за барел, а в понеделник за 40 под нулата.

Рафинериите не желаят да преработват петрола в бензин, дизел и други продукти, тъй като много малко хора пътуват, а международната търговия рязко се забави. Петролът вече се съхранява на танкери и във всякакви кътчета на света. Една от малко останалите перспективни части на петролния бизнес в момента е притежаването на цистерни и танкери.

Светът има прогнозен капацитет за съхранение на 6.8 млрд. барела, а близо 60% са запълнени според енергийните експерти. Освен в САЩ складовете са почти пълни в Карибския басейн и Южна Африка, а Ангола, Бразилия и Нигерия може да изчерпят капацитета си в рамките на дни. Тръмп обяви, че правителството "търси начин да постави до 75 млн. барела" в Стратегическия нефтен резерв, който се използва като буфер по време на кризи и е създаден след петролното ембарго 1973-1974 г. Резервът има около 635 млн. барела и е оборудван за съхранение на още 75 млн. Но дори и това да се случи, на ден в него могат да влизат само около 500 хил. барела, отбелязва New York Times.

Рекордна сделка на вятъра

Сривът на цената идва само десетина дни след като на 12 април Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и нейните съюзници, обединени в ОПЕК+, се съгласиха да намалят производството с 9.7 млн. барела на ден през май и юни, което е рекорд и еквивалент на около 10% от глобалното предлагане. Въпреки това дори членовете на алианса да се придържат към сделката, което историята подсказва, че може и да не се случи, търсенето продължава да намалява. Международната агенция по енергетика очаква, че световното търсене може да потъне с 29 млн. барела на ден този месец, което се дължи на блокираната от пандемията икономика. Месец май няма да е по-различен.

Американските производители на петрол също намаляват добивите, но не достатъчно бързо. При сегашните темпове то ще падне до под 11 млн. барела на ден до края на годината от 13.3 млн. в края на 2019 г.

Подобни съкращения трябва да помогнат за стабилизиране на пазарите, но това може да отнеме месеци. Договорът за американски петрол с доставка през май 2021 г. се търгуваше в сряда за около 32 долара за барел, което показва колко време може да отнеме връщането на цените до нивата, които бяха преди само няколко седмици.

"Без обявяване на по-големи съкращения на производството и тъй като последните останали съоръжения за съхранение ще се напълнят скоро, отсега нататък може да наблюдаваме подобни огромни промени в цените на петрола", смята Луиз Диксън от консултантската компания Rystad Energy. На практика впечатляващото намаление на добива няма да е достатъчно за затягане на пазара от април до края на годината.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че водещите световни производители могат да обсъдят допълнително последната сделка за намаляване на производство, ако е необходимо. Фактическият лидер на ОПЕК Саудитска Арабия обяви, че е готова да предприеме допълнителни мерки за стабилизиране на пазара заедно с други производители. Но тези заявки по-скоро звучат като отчаян ход, който няма да впечатли никого.

Удавени от евтиния петрол

Много американски шистови компании ще усетят сериозни проблеми въпреки усилията на Доналд Тръмп. Президентът на САЩ помогна за сделката на ОПЕК+ и настоя миналата седмица, че индустрията ще се възстанови "далеч по-бързо", отколкото се очакваше - изявление, което сега изглежда нелепо. Според съобщенията Тръмп обмисля план държавата да плаща на тези компании да не добиват петрол. Тази идея може да му спечели подкрепа в Тексас и Северна Дакота, но Конгресът едва ли ще я одобри. Законодателната власт вече отхвърли по-ранно предложение за закупуване на американска суровина за стратегическия нефтен резерв на страната, пише сп. Economist.

Повече компании обаче могат да спрат добива, независимо дали държавата ще им плаща за това. Цена на петрола от 10 долара и надолу ще принуди почти всички американски добивни компании, които имат дългове, да обявят фалит и да поискат временна защита от кредитори, прогнозира пред CNN експертът от Rystad Energy Артьом Абрамов. Той очаква крах на над 1100 американски компании, ако цената се задържи на 10 долара и по-ниско. Консултантската компания прогнозира, че 20 долара за барел могат да доведат до фалит на 533 американски петролни компании до края на 2021 г. "При 30 долара вече е много лошо, но при 20 или дори 10 долара ще настане пълен кошмар", предупреждава Абрамов.

Не всеки производител на нефт се сблъсква с толкова остър проблем. Сортът брент, който се следи от инвеститорите и се добива в Северно море, по-лесно може да бъде складиран в танкери. Което обяснява защо и неговата цена падна рязко, но не чак до нивото на WTI.

Таксите за танкери се покачиха, тъй като производителите и търговците се стремят да ги напълнят с нефт. Според американската банка Morgan Stanley преди година таксата за съхранение на ден на танкер е била около 40 хил. долара, а в началото на април е надхвърлила 200 хил. Тези цени отразяват залога на някои търговци, които се надяват да изчакат спада на цените в морето.

Но ще бъде трудно бързо да се решат проблемите на петролната индустрия. Нефтената инфраструктура е сложна и не е лесно да се спрат крановете. Затварянето на нефтените кладенци и рестартирането им, когато търсенето се възстановява, може да изисква скъпо оборудване и квалифицирани специалисти.

Освен това страни като Саудитска Арабия и Русия, чиито икономики разчитат на петрола, неохотно намаляват производството. А и не е ясно колко дълго могат да издържат на устойчиво ниски цени на петрола, преди да се стигне до остри социални проблеми.

COVID-19 и рестартът на икономиката

Основният проблем остава сривът в потреблението на петрол. Ако негативните прогнози се сбъднат, складирането ще спре поради изчерпване на място и цените ще трябва да паднат достатъчно ниско, за да може пазарът да се балансира. В момента котировките са със 70 - 80% под най-високите пазарни стойности от януари. Това показва колко дълъг е пътят към солиден глобален растеж, който трябва да се измине, за да бъде подкрепено търсенето на петрол.

Дори ако мерките за ограничаване на разпространението на вируса бъдат разхлабени през следващите седмици, светът ще се сблъска със свръхпредлагане на петрол за известно време. Икономиките може да не се възстановят толкова бързо, че да гарантират силно увеличение на търсенето.

Страните, които са зависими от петролния внос, могат да използват момента да попълнят резервите си. Домакинствата и компаниите също ще спечелят от по-ниските цени на петрола. Много от фирмите използват суровината в даден етап от производствения си процес, дори ако това е само за превоз на стоките до пазара.

Историческият срив на цената е най-ясният признак на дълбочината на икономическите щети, нанесени от блокирането на държавите за противодействие на вируса, отбелязва Financial Times. Това не е краткосрочен ценови шок.

Спадът на цените в много отношения е предвестник на бъдещето за енергийната индустрия. Секторът е упрекван отдавна за негативната си роля в изменението на климата. Търсенето на петрол може да достигне пик по-рано от очакваното. Сегашната криза може да е допълнителен катализатор за водещите енергийни компании да ускорят плановете за преструктуриране. Дивидентите може да се наложи да бъдат намалени, а гиганти като BP и ExxonMobil ще трябва да увеличат разходите за алтернативни форми на енергия.

А колапсът на петролния пазар може да се приеме и като сериозно предупреждение какво очаква и други сектори в икономиката в условията на най-големия икономически шок за света от близо 100 години.