Възстановяване на две скорости и с много неизвестни
Неравномерното излизане от кризата ще има политически и социални последици
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
В началото на годината Испания беше във възход и икономиката й растеше много по-бързо от средното за еврозоната. Германия беше на ръба на рецесията, а износът й - ударен от търговската война между САЩ и Китай. Половин година и една пандемия по-късно положението се обърна на 180 градуса. БВП на Испания за първите шест месеца се срина с 22%, близо два пъти повече от този на Германия, който се понижи с 12%. Възстановяването също върви по различен път - продажбите на дребно в Германия се върнаха на нивото отпреди пандемията, докато тези в Испания продължават да страдат.
Икономиката на еврозоната и целия Европейски съюз тази година се очаква да отчете най-голямото си свиване от 25 години заради корона кризата. Но не само влизането, но и излизането от рецесията се очертава различно в различните държави. Ако перифразираме клишето, че богатият при криза става по-богат, а бедният - по-беден, възстановяването на богатите северни страни в ЕС ще е по-бързо от това на по-бедните южни.
Опитът от глобалната финансова криза през 2007-2009 г. показва, че тя се разви за две години и отне още две за връщане на икономиката до нивото от преди. Голямата разлика сега е, че сривът беше предизвикан не от икономически дисбаланси, а от здравен проблем, за който все още не е открито решение. Поради това страхът от неизвестното - и за справянето с вируса, и за работните места, все още кара хората да харчат по-малко, което пък предполага, че възстановяването сега ще е по-бавно. Последната прогноза на Европейската централна банка (ЕЦБ) от септември е за икономически спад в еврозоната от 8%, който да бъде компенсиран най-рано в началото на 2023 г.
По-богатите на първа скорост
Северът отново ще има възможност да се справи по-успешно и по-бързо от проблемния юг, а структурните различия в развитието им отново излязоха на преден план. Северните страни влязоха в пандемията от по-солидна позиция - години на по-добър растеж и по-добри държавни финанси. Освен това тези държави бяха по-слабо ударени от първата вълна на коронавируса, а ограничителните мерки бяха по-щадящи в сравнение с южните като Испания, Италия и Гърция. Те не са и толкова зависими като южните от туризма, който практически отчита нулев сезон. Структурните слабости също се оголиха в кризата - пазарът на труда в южните страни е неефективен, като безработицата сред младежите в много от тях надхвърля 25%, а Испания дори е над 40%. На юг има и по-голям дял малки компании, които не разполагат с достатъчно резерви, за да издържат на кризата.
Германия наля досега стотици милиарди евро в подкрепа на бизнеса, което не е по силите на юга. И въпреки че поскъпването на еврото отслабва конкурентоспособността на германските износители, Мелвин Краус от института "Хувър" посочва, че най-вероятно по-силното евро ще удари повече южноевропейските износители, защото те са по-чувствителни към цените.
Икономистите предупреждават, че това възстановяване на две скорости, при което фискално по-мощният европейски север се изправя на крака много по-бързо от по-силно задлъжнелия юг, ще доведе до увеличаване на стреса на паричния пазар, до по-голям натиск върху правителствата и ще усложни работата на политиците в Брюксел и на ЕЦБ. "Пандемията разшири структурните различия между северната и южната част на еврозоната и това подчертава трудностите при определянето на паричната политика за целия регион", коментира пред в. Financial Times Лена Комилева, главен икономист на G-Plus Economics.
Освен традиционното разделението север - юг сегашната криза очерта и Централна и Източна Европа като регион със специфично развитие. Правителствата в тази част на континента приложиха относително бързо мерки за ограничаване на разпространението на вируса и програми за държавна подкрепа. "Към момента предвид последните данни за БВП през второто тримесечие може да се заключи, че рецесията в региона на ЦИЕ ще бъде по-слаба, отколкото в Западна Европа. Независимо от това се очаква всички страни да отбележат отрицателни темпове на растеж тази година с възстановяване (но не и пълно) през 2021 г. Най-засегнатите страни са тези, при които сред водещите отрасли е автомобилостроенето - особено Чехия, Словакия, Унгария", казва пред "Капитал" Пламен Димитров, управител на компанията за застраховане и управление на кредитен риск "Кофас България".
Засега потреблението на домакинствата в страните от ЦИЕ се възстановява по-бързо от индустриалното производство. Приложените мерки за държавна подкрепа са стабилизирали равнищата на безработица. В резултат регионът отново се радва на сравнително високо потребление, като темпът на възстановяване може да бъде забавен поради възможна втора вълна на зараза, отбелязва Димитров.
Колко опасна е пандемията от дълг
Засега ЕЦБ с масираните си покупки на облигации и наливането на трилиони евро суперевтини кредити във финансовата система успява да предотврати повторение на дълговата криза в еврозоната, която през 2012 г. доведе до много въпросителни за бъдещето на валутния съюз. Сега очакванията са общият държавен дълг да се повиши от 86% от БВП до над 100% в целия валутен блок, докато държавите се опитват да се преборят с кризата. Реално в момента нито една държава в еврозоната не отговаря на всички критерии за членство в нея. Предвижданията за нивата на публичния дълг в редица страни звучат стряскащо - 200% от БВП в Гърция, 160% в Италия, 130% в Португалия и малко под 120% във Франция и Испания. При това догодина Италия трябва да рефинансира над 15% от дълга си, а Испания, Франция, Белгия, Финландия и Португалия - над 10%.
Анализът на "Кофас" за въздействието на кризата върху оборота и дълга на компаниите показва, че най-силно засегнатите сектори са автомобилният и металургията. Показателите за дълг в глобалния автомобилен сектор се покачват, както вече беше обявено от компанията Continental през март тази година. Всъщност фалитите в сегмента за доставките вероятно ще се увеличат, тъй като много малки предприятия нямат финансовия капацитет да се справят с подобен шок.
Доскорошният вицепрезидент на ЕЦБ Виторио Констанцио смята, че опасенията от увеличаване на нивата на дълга могат да накарат правителствата на южните страни да задържат разходите и да чакат да получат средствата от възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро по-късно през 2021 г. "Ако тези страни забавят разходите през следващата година, това ще увеличи икономическата дивергенция с всички финансови, социални и политически последици", посочва Констанцио.
С други думи, финансовите ограничения рискуват да намалят обхвата и скоростта на възстановяването. А то, както става ясно, се случва основно с нов дълг. Засега и ЕЦБ, и Федералният резерв на САЩ поддържат тезата, че още дълго лихвите ще бъдат на рекордно ниски нива. Но при началото на следващия цикъл на покачване дори повишение до 1% може да е спирачка за растежа. Което е още един проблем пред южните страни, чиито икономики са по-задлъжнели и неефективни.
Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард алармира наскоро за пропастта между севера и юга, но се надява, че възстановителният фонд на ЕС ще помогне за свиването й. Той беше създаден по предложение на Германия и Франция именно с цел да помогне на по-засегнатите от вируса страни и да ограничи опасността от неравномерно възстановяване.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.