"Комерсант": Турция подготви почвата за напрежението в Нагорни Карабах

Не, не сънувам! Капитал цитира руско издание?!

Сега сериозно.

Че азерската операция срещу Арцах е начертана в турския ген.щаб няма никакво съмнение, защото тя 1:1 повтаря тактиката на трите турски операции в Сирия: мобилни групи, силна далекобойна артилерийска подкрепа и БПЛА, които да разузнават и унищожават опорни пунктове, тежко въоръжение, армейски колони и складове на арменците.

Колкото и героична да е съпротивата на арменците, силите са много неравни, защото освен джаларите от Свободната сирийска армия - около 3 000 бойци, Турция снабдява Баку с разузнавателна информация, въоръжение и БПЛА , срещу които планинците нямат адекватно отбрана.
Украйна ударно изнася за Азербайджан снаряди и ракети. За България - няма данни. Израелският върховен съд преди дни отхвърли искането за забрана на еврейски компании да продават БПЛА и тактически ракети на Азербайджан с мотива, че няма доказателства, че с израелско оръжие се извършват военни престъпления. И доставките не спират.

В играта на изтощение съвсем определено губещата страна е Армения, която удържа централния и северния фронт, но по стратегическата иранска граница на юг губи контрола над все по-големи територии и азерите се вклинват между проарменския Иран и Арцах.

Будят учудване призивите на Пашинян светът да признае независимостта на самопровъзгласилата се република Арцах (призната само от също толкова непризнатите Абхазия и Осетия в Грузия), при положение, че Армения също не е признала независимостта й.

Войната видимо навлиза в тежка за арменците фаза.

Вчера азерски източници съобщиха, че от арменска територия е обстрелвана с ракета Нахичеванската автономна област на Азербайджан, която е азерски анклав и се намира западно от Армения (Капитал, слагайте по една карта, за Бога! Колкото и да са грамотни читателите ви, география на Кавказ са учили отдавна).

Тази провокация може съвсем да развърже ръцете на Анкара за пряко участие във войната, защото по Московския договор от 1921 г между Ленин и Ататюрк Турската република е гарант за неприкосновеността на Нахичеван.

Без чужда помощ арменците в Арцах са обречени на пореден геноцид.
Реалната помощ може да дойде единствено от Русия.

И в това е уловката - да се вкара Русия пряко във войната на страната на Армения. Нещо, към което антипутиновата опозиция призовава от първия ден на войната.

Още на следващия ден след намесата ще се случат няколко неща:
1. Москва ще бъде сатанизирана от целокупния Запад като агресор;
2. Организацията на договора за колективна сигурност на Русия и Средноазиатските страни ще се разпадне;
3. Мюсюлманският свят ще се обърне срещу Русия и от Кавказ до Китай Москва ще граничи с откровено враждебни съседи.

Това е далечната цел на сегашната Карабахска война. А арменците са приготвени за стръв в тоя капан.

Много са ми близки до сърцето, но това са реалностите...

"джаларите" - джагалите, естествено

Това доказва, колко са подли турците

Като изключим предположението за капан за Русия първият постинг е много точен.

Не мисля, че амбициите на Турция са свързани с Русия. Ердоган просто се опитва да наложи Турция като регионална сила и конфликтът с Русия възниква дотолкова доколкото с Русия имат някои пресечни точки.

Също така не съм сигурен дали Азербайджан е имал толкова нужда от подстрекаване - те се готвят за война с Армения от доста време.

За мен по-странното е друго. Армения явно е проспала последните 10-тина години. В началото на конфликта имаше доста самоуверени интервюта от арменска страна. Явно успехът преди 25 години им е притъпил сетивата. А това, което виждаме е ужасен разгром - Армения загуби значителна част от системите си за ПВО и бронираната си техника. Ютюб е пълна с видеота на азербайджански дронове разстрелващи арменска техника и жива сила. По-шокираща демонстрация на безпомощност и неподготвеност не съм виждал. В последните дни се появиха и видеота на изоставени складове с муниции - явно отстъплението на арменската армия започва да приема панически характер - дори не са се опитали (или не им е останало време) да унищожат изоставената техника и боерипаси. Това е тотален разгром.

Въпрос на броени седмици е да се стигне до тотален колапс на позициите им в Карабах.

Единствено директна намеса на Русия може да спаси Карабах.

Положението е сложно защото Русия продава оръжие и на двете страни. Голяма част от ОДКБ ("руското НАТО") са тюркоезични републики на бившия СССР, които имат езикова и религиозна близост с Азербайджан. Така, че Русия се опитва да маневрира м/у подкрепа за Армения и неутралитет.

От друга страна, Русия има хладно отношение към сегашния арменския премиер Пашинян, който се опитва да засили интеграцията на Армения със Запада. Така, че им идва дюшеш, че той в момента е под натиск заради загубите в Карабах.

От цялата работа губещи са, разбира се, арменците. Те се опитаха да седнат на два стола (съюзници на Русия и партньори на НАТО), а сега се оказва, че никой не идва на тяхна защита.

Единственото им решение беше да са местния Израел - малка страна с боеспособна армия. Но явно за 30 години независимост това не им се отдаде. Армения е бедна и корумпирана, а арменската армия въоръжена основно с вносна, но морално устаряла руска техника.

При това положение поражението им е неизбежно.

А иначе друг много адекватен коментар в първия постинг е относно азербайджанската тактика.

Наистина прави впечатление, че те избягват директния сблъсък - действат с малки мобилни групи, които "опипват" арменските позиции и се опитват да намерят пролуки. Сериозната работа я вършат артилерията и БПЛА-тата. При това положение решаващо е надмощието именно в артилерия и БПЛА. Арменците загубиха голяма част от своята мобилна артилерия (танкове и ГРАД-ове). А по отношение на азербайджанските БПЛА са напълно безпомощни. Ако съвсем скоро не намерят някакво решение за БПЛА-тата с Карабах е свършено.

Това, което виждаме сега е бъдещето на войната - тотална доминация на БПЛА-тата.

На този фон нашето МО се кани да инвестира над един милиард в бронирана техника, което е също толкова уязвима от БПЛА-та, както и арменската. Вместо да инвестира 1/10-та от тази сума в с-ма за борба с бронирана техника (напр. израелски ракети Spike) или баражиращи боеприпаси като израелските Harop или полските Warmate.

Наивно е да се мисли, че Турция самосиндикално е решила да хвърли факлата в кавказкото буре с барут, за да присъедини под една или друга форма тюркските Средноазиатски държави (в които две десетилетия за това работеше Хизмет на Фетхулла Гюлен), измъквайки ги изпод опеката на глобална ядрена сила.

Извън съмнение е, че войната покрай изконния териториално-етноконфесионален конфликт в НК е опит за преформатиране на кавказкото постсъветско пространство, в което на Турция е отредена ролята на тоя, дето с глава ще руши стената.

Ако Арцах падне (което – уви! – е доста по-вероятно), Русия няма да има основание по ОДКБ да се намеси, защото Армения няма да бъде нападната. Ще се повтори 1:1 косовският сценарий с натовските миротворци, които ще следят за мирното етническо прочистване. Арменците ще свалят с преврат Пашинян, но „миротворците“ няма да позволят промяна на прозападния курс на разсипаната от войната и бежанската вълна Армения.

Единственият вариант не всичко от това да се случи, е Ереван преди да е загубил войната окончателно да обяви едностранно Арцах за част от Армения. Тогава турско-азерската операция може да бъде тълкувана като агресия срещу държава от „руското НАТО“ и ще даде основание на Русия да се размърда.

Другият вариант е Арцах да удържи, което вече е фантастика.

Кавказ в момента е поле на геополитически сблъсък и не бива вторачени в щандартите на биещите се на полето, да не виждаме същностните армии на хоризонта.
И интересите им, естествено, защото освен контрола над азерския петрол и газ за Европа, бази в Азербайджан и изгонване на руските от Армения, американците ще получат и стратегически достъп до северната граница на Иран.
Което е каре аса.

П.П. Капитал, моля, слагайте карти на районите.

До коментар [#7] от "D-r D":

Русия отдавна не е с състояние да гарантира сигурността на която и да е държава. Нито пък изпитва, каквито и да е сантименти по този повод.

Това по трудния начин го разбра Югославия. Сега го разбира Армения.

А иначе никой, нищо на никого не е отреждал. Успехът е на върха на сабята. Ердоган отдавна се опитва да играе ролята на регионална сила. Засега по-скоро му се отдава. Турция има силно развита оръжейна индустрия. А и де факто от 70-те години насам постоянно участва в нискоинтензивни бойни действия - предимно на своя територия, но и в региона. Нискоинтензивните конфликти са евтин начин да поддържаш тонус на въоръжените си сили и на оръжейната си индустрия. Та, турските въоръжени сили като доктрина и технология се развиха значително през последните 50 години.

В ерата на Тръмп ще виждаме все повече такива регионални играчи защото на САЩ все по-малко им се занимава с второстепенни регионални конфликти. А този м/у Армения и Азербайджан е именно такъв. Поне до момента в който не бъдат засегнати газопроводите - а в момента арменците нямат възможност да го правят.

Най-вероятният сценарий е миротворческа мисия, която да пази от тотално етническо прочистване арменците в Карабах. Но и това не е сигурно - има вариант всичко да приключи с разгром на арменците в Карабах. Един вид "хърватско" решение на въпроса.

Пашинян най-вероятно е пътник. Но и руското влияние в Армения най-вероятно ще пострада. То по принцип Армения е до голяма степен загубена кауза за Русия защото тя няма пряка граница с нея. Геополитически това я приравнява до Югославия, която Русия не успя да защити въпреки, че имаше желание.

Така или иначе Карабахския въпрос ще бъде решен по един или друг начин - и това ще стане скоро. Което ще намали руското влияние в Армения. Русия има интерес от замразени конфликти в които да играе ролята на арбитър - и постсъветското пространство е пълно с такива. Но когато Карабахския конфликт бъде решен Южният Кавказ вече ще е загубен за нея.

До коментар [#8] от "Николов":

Съпоставката с Югославия през 1999 г.е неточна за ставащото около Армения през 2020 г. Двете нямат нищо общо - нито в етнически, нито в исторически, нито в геополитически контекст.

Едно, защото Арцах е етнически чист и според последната резолюция на СС на ООН Баку трябва да инициира референдум за самоопределението на Арцах, което заради предизвестения резултат Баку не прави.
Второ - онова беше Русия при Елцин и насред либералните напъни за конвергенция със Запада, докато сега, казват, из Москва се появили фланелки с надпис: "Който не чува Лавров, ще слуша Шойгу"...

Разбира се, приемам го с усмивка и го отдавам и на имперската носталгия, но Русия при късния Путин от след речта му на Мюнхенската конференция през 2007 г е друга и реагира много ясно и категорично, когато са засегнати интересите й: и с Крим, и със Сирия, и с "вълчата глутница" при Кримския мост, и с Беларус, и сега при пропагандната кампания Навальный.

Пашинян и Алиев са получили "покана", на която не са могли да откажат, да се явят в Москва на преговори. Допускам, че ще си тръгнат оттам със споразумение за примирие, което този път ще се спазва.

Целта ще е да се "замрази" НК без да има победени и унижени, защото Армения е стратегически важна за Русия и по линия на партньорството с Иран. Една смазана, затрупана с бежанци, с рухнала икономика и държавност Армения, чиито елит и армия не могат да предотвратят пореден геноцид е втора Киргизия и такава е необходима само на тия, които искат тотално преформатиране на региона.

Русия логично ще гони запазването на статуквото, защото я устройва и защото етноконфесионалните конфликти никога нямат приемливо и за двете страни решение. Както не намери решение "прерязването" на подобните конфликти в Босна, Хърватска, Косово, Судан, Йемен, а преди това в Бангладеш ...

Руската каспийска флотилия от онзи ден е разгърната до морската граница на Азербайджан, северно от Баку. Вероятно за учения...

До коментар [#9] от "D-r D":

Съгласен съм за това, че Русия статуквото е най-изгодно. Всъщност, тя е единствената страна, която действително печели от това.

В интерес на Армения бе да търси някакво разрешение защото конфликтът я прави заложник на Русия и блокира дори и минималните и шансове за евроинтеграция.

Най-добрият вариант за нея е някакво Косовско решение, което да оставя Карабах де юре в Азербайджан, но на практика да го превърне в протекторат на ООН.

Но това те трябваше да се опитат да го постигнат през миналите 20-тина години, когато силата беше на тяхна страна. Сега за Азербайджан това вече може и да не е приемливо.

Не е ясно доколко Русия може да наложи мир на Азербайджан.

Директна военна интервенция няма да е толкова безболезнена като тази в Грузия. Турция е разположила Ф-16 в Азербайджан - което се признава и от Азербайджан с уговорката, че били приземени и не участвали в бойни действия. Ф-16 са там като въздушен щит.

Разбира се, това е недостатъчно да предпази Азербайджан - той има сухопътна граница с Русия освен морската. Но директна военна интервенция на Русия би била рисковано и скъпо мероприятие. Първо, Азербайджан не е Грузия и инвазията там няма да е лека разходка каквато Русия направи през 2008-ма. Второ, това силно ще удари по влиянието на Русия в Средна Азия, където са все държави близки етнически и религиозно до Азербайджан. Трето, почти със сигурност ще доведе до допълнителни икономически санкции - а руската икономика и без това не е в цветущо състояние.

Шансът на Русия е Азербайджан да се огъне без бой и да се съгласи на някакво мирно решение. Да, това е не е изключено. Но нека видим дали ще стане.