🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво би означавал Brexit без сделка

Излизането на Великобритания от ЕС така или иначе е скъпо - но без търговска сделка ще е още по-скъпо

Откакто Великобритания напусна Европейския съюз (ЕС) през януари, двете страни продължиха да търгуват точно както правеха, когато Великобритания беше член. Този период приключва на 31 декември, със или без сделка за бъдещите търговски условия - и тъй като времето минава, рискът от липса на сделка нараства.

Какви биха били последствията? Дори и да има сделка в крайна сметка, тя ще бъде "тънка", в най-добрия случай подобна на споразумението за свободна търговия (FTA) между Канада и ЕС. Моделът на британското правителство предполага, че при такова споразумение БВП на Великобритания ще бъде с 5% по-нисък след 15 години, отколкото би бил, ако страната остане в ЕС. Без сделка цената нараства до 8%.

Други прогнози са също толкова мрачни. Независимата служба за бюджетна отговорност (The Independent Office of Budget Responsibility) смята, че липсата на сделка ще намали БВП за следващата година с още 2%, в допълнение към разходите за преминаване към споразумение за свободна търговия. Без сделка Великобритания и ЕС ще наложат взаимни мита върху вноса си за пръв път от повече от 40 години. Според правилата на Световната търговска организация те няма да имат избор. Членовете й налагат едни и същи мита за "най-облагодетелствана нация" (MFN) върху стоки от която и да е държава, с която нямат споразумение за свободна търговия.

Ефектът върху крайните цени

Ефектът от митата върху крайните цени на стоките се размива от няколко фактора: вносителите могат да ги поемат, вместо да ги прехвърлят на клиентите, а и те не се отнасят за наемите, транспорта и други елементи от разходите за доставка на стоки.

Въпреки това някои са достатъчно високи, за да създават проблеми. Автомобилите, изнасяни от Великобритания за ЕС, биха имали мита от 10%; повечето автомобилни части ще бъдат облагани с между 3% и 4.5% (въпреки че ставките на ЕС достигат 8%). Това е удар за индустрия, която представлява 14% от износа на британски стоки.

При селскостопанския износ има тенденция да се налагат много по-високи мита в сравнение с производството: ЕС на практика налага мита от най-малко 40% върху говеждото и агнешкото месо.

Нетарифни бариери

Въпреки че тарифите са най-очевидният ефект от липсата на сделка, те не са непременно най-скъпите. Нетарифните бариери като административни проверки и проверки за безопасност и изискването за попълване на митнически формуляри също налагат разходи. В рамките на единния пазар на ЕС, който Великобритания ще напусне след приключването на преходния период, няма такива.

Дори и при споразумение за свободна търговия някои от тези бариери ще останат. Но без такова, както отбелязва академичния мозъчен тръст The UK in a Changing Europe, "пълният набор от проверки и формалности [ще се прилага] веднага".

Част от тях могат да бъдат определени количествено: HMRC, британската агенция за събиране на данъци, определи разходите за попълване на митнически декларации на 15 млрд. паунда (20 млрд. долара). Други, като например времето, прекарано в опашки за митническо оформяне от двете страни на Ламанша, са по-трудни за пресмятане. Някои може да са скрити.

Медиите съобщават, че поне за известно време превозвачите от ЕС могат да изберат изобщо да не обслужват Великобритания през новата година, ако няма сделка, вместо камионите да губят време на празен ход в Северна Франция или Кент. Ако те стоят настрана, британските магазини и предприятия може да изпитат недостиг на доставки.

Неспазването на търговско споразумение може да влоши отношения в други области, за които Великобритания и ЕС все още не са постигнали споразумение. Те включват лечение на пенсионери, студенти, попаднали от двете страни на новото разделение, шофьорски книжки и паспорти за домашни любимци.

От най-голямо икономическо значение е търговията с услуги - по-специално финансови услуги, на които Великобритания е голям нетен износител. Във всеки случай Великобритания ще загуби споразумението за единен паспорт, което позволява на финансовите компании да обслужват клиенти в целия ЕС от Лондон. Най-доброто, на което може да се надява, е "еквивалентност", която им позволява да продължат, докато ЕС счита, че британските разпоредби са добри колкото тези на съюза. ЕС все още не е предоставил еквивалентност и дори да го направи, тя може да бъде оттеглен след 30-дневно предизвестие.

Лондонското сити вече е загубило хиляди работни места и над 1 трлн. паунда активи са пренасочени към финансовите центрове на ЕС, въпреки че обемът е по-малък, отколкото някои се опасяваха. Компаниите обаче чакат да видят как протичат търговските преговори, преди да решат дали да преместят повече длъжности във Франкфурт, Париж и на други места. Без сделка това може да означава допълнително източване.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved