ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
По това време преди двадесет години акциите на стартиращата компания, управлявана от визионер на име Джеф Безос, бяха спаднали със 71% за 12 месеца. Приближаването на Amazon близо до фалита е част от катастрофата на дотком балона, която разкри проблемите на Силициевата долина и заедно с измамата за 14 млрд. долара в Enron срина доверието в американския бизнес. По същото време Китай се бореше да приватизира своите скърцащи държавни фирми и нямаше никакви признаци, че може да създаде култура на предприемачество в страната. Вместо това светлата надежда беше в Европа, където нова единна валута обещаваше да катализира гигантския интегриран пазар, подходящ за развитието на бизнеса.
Творческото унищожаване често прави прогнозите да изглеждат глупаво, но дори и по тези стандарти постпандемичният бизнес свят е драстично различен от това, което можеше да очакваме преди две десетилетия. Технологичните компании съставляват една четвърт от световния фондов пазар, а географският микс се превърна в поразително едностранен (или двустранен). САЩ и все по-често Китай са във възход, представлявайки 76 от 100-те най-големи фирми в света. Европейският отбор е спаднал от 41 през 2000 г. до едва 15 компании днес.
Застоят на Европа
Този дисбаланс до голяма степен отразява американското и китайското развитие и застоя в Европа и останалите страни. Това поражда два гигантски въпроса - защо се е случва така и ще продължи ли тенденцията.
Сами по себе си големите компании не са по-добри от малките. Статутът на японските компании се покачи през 80-те години, за да се срине няколко години по-късно. Големите фирми могат да бъдат знак за успех, но и за ленивост. Saudi Aramco, втората по стойност компания в света, е не толкова енергиен символ на стойност 2 трлн. долара, колкото опасната зависимост на пустинното кралство от изкопаеми горива. Въпреки това правилният вид гигантска компания е знак за здравословна бизнес среда, в която се създават големи и ефективни фирми, които непрекъснато се съревновават с конкуренцията. Това е тайната за повишаване на дългосрочния жизнен стандарт.
Един от начините за доказване на господството на Америка и Китай е сравняването на техния дял от световната продукция с техния дял в стопанската дейност (дефиниран като средната стойност на техния дял от капитализацията на световния фондов пазар, приходи от публично предлагане, финансиране на рисков капитал, "еднорози", или по-големи частни стартиращи компании, и най-големите 100 фирми в света). С този критерий Америка представлява 24% от глобалния БВП, но 48% от бизнес активността. Китай представлява 18% от БВП и 20% от бизнеса. Други страни със 77% от световното население трудно надскачат себе си.
Част от обяснението е пропиляната възможност на Европа. Политическото вмешателство и дълговата криза през 2010 - 2012 г. спряха икономическата интеграция на континента. Фирмите на Стария континент до голяма степен не успяха да предвидят преминаването към нематериална икономика. Европа няма стартиращи компании, които да съперничат на Amazon или Google. Но и други страни се борят. Преди десетилетие Бразилия, Мексико и Индия бяха готови да създадат множество от световни фирми. Малко са се появили досега.
Вместо това само САЩ и Китай са успели да направят процес на творческо унищожение. От 19-те фирми, създадени през последните 25 години, които сега струват над 100 млрд. долара, девет са в САЩ и осем в Китай. Европа няма такава. Дори когато зрелите технологични гиганти като Apple и Alibaba се опитват да укрепят своето господство, нов набор от технологични фирми, включително Snap, PayPal, Meituan и Pinduoduo, също достигат критична маса. Пандемията наблюдава прилив на енергия в САЩ и Китай и бум в набирането на средства. Фирмите от двете страни доминират в иновацията на нови технологии като финтех и електрически автомобили.
Вълшебната формула
Вълшебната формула има много съставки. Големият вътрешен пазар помага на фирмите бързо да постигнат мащаб. Дълбоките капиталови пазари, мрежите на рисковите капиталисти и водещите университети поддържат постоянен и пълен "тръбопровод" за стартиране на бизнеси. Има култура, която издига предприемачите. Китайските магнати се хвалят с работната си етика "996" - от 9:00 до 21:00 шест дни в седмицата. Илън Мъск спи в завода на Tesla. Преди всичко политиката подкрепя творческото унищожение. САЩ отдавна толерират повече смущения в технологиите, отколкото застаряваща Европа. След 2000 г. управляващите в Китай принудиха армия от безработни да се превърнат в предприемачи, след като съкратиха 8 млн. работници в държавните фирми.
Неотдавнашният сблъсък на политическия консенсус и в двете страни е една от причините това господство да се окаже неустойчиво. Американците са притеснени от спад в икономиката, както и от ниските заплати и монополите (приблизително една четвърт от индекса S&P 500 заслужава антитръстов контрол, The Economist прогнозира през 2018 г.). The Economist подкрепя идеята на администрацията на Байдън да насърчи конкуренцията и да разшири мрежата за социална сигурност, за да защити работниците, пострадали от прекъсванията в икономическата активност. Но опасността е, че САЩ продължават да се движат към протекционизъм, индустриална политика и наказателни данъци върху капитала, които потискат бизнеса им.
В Китай президентът Си Цзинпин вижда големите частни фирми като заплаха за властта и социалната стабилност на комунистическата партия. Натискът над магнатите започна през миналата година с Джак Ма, съоснователя на Alibaba, и оттогава достигна до шефовете на други три големи технологични компании. Тъй като партийните служители се стремят да "ръководят" действащите частни фирми, за да постигнат политически цели като национална самодостатъчност в някои технологии, те също са по-склонни да окажат натиск над конкурентите си със свободно мислене.
Колкото повече САЩ и Китай се намесват в бизнеса, толкова повече останалият свят трябва да се тревожи за еднопосочната география на глобалния бизнес. На теория националността на фирмите, търсещи печалба, няма значение - докато предлагат конкурентни продукти и създават работни места, на кого му пука? Но ако фирмите се разклащат от правителствата у дома, сметката се променя.
Тъй като глобализацията удари на камък, вече хвърчат искри за това къде мултинационалните фирми да произвеждат ваксини, да определят дигитални правила и да плащат данъци. Европейските надежди да бъдат регулаторна суперсила може да се превърнат в пример за протекционизъм. Други с по-малко влияние могат да издигнат бариери. За да утвърди своя суверенитет, Индия забрани китайските социални медии и ограничи американските фирми за електронна търговия. Това е най-лошото от двата свята, като лишава местните потребители от глобални иновации и създава бариери, които още повече затрудняват местните фирми да достигнат мащаб.
Това са жълъдите, а не дъбовете
Би било трагедия, ако само две държави в света се окажат способни да поддържат процес на творческо унищожение в мащаб. Но би било още по-лошо, ако светът се обърне срещу глобализацията и на други места признаят поражението си и поставят бариери. Най-добрият показател за успех ще бъде, ако след 20 години списъкът на най-големите световни компании не прилича по нищо на днешния.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Държавите в света са с метод за налични пари без защита срещу щети. Политиците, банкерите и другите сме жертви на пагубна парична политика.
Ако не е злокобната парична процедура, държавата нямаше да има сегашни дългове.
Сега обществеността е мълчалива за световната слабост и същата се запазва. Защо съответна държава е със съдбовна парична грешка?
За устойчиво обществено развитие е необходимо прилагане на метод за налични пари с жизнено важна защита срещу щети.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.