Данъчната конкуренция става излишна

Добро начало, дълъг път

"Това е отправна точка", заяви френският финансов министър Бруно Льо Мер, обещавайки, че "през следващите месеци ще се борим да гарантираме, че тази минимална ставка на корпоративния данък е възможно най-висока."

Г-7 обаче остави много работа за по-широките глобални преговори, които се водят между 139 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Първата задача е спечелването на подкрепата на страните от Г-20, които ще се срещнат във Венеция следващия месец. Докато ОИСР изчислява, че предложенията могат да осигурят допълнителни приходи от 50 млрд. до 80 млрд. долара годишно, действителната събрана сума ще варира сериозно в зависимост от техническите подробности на евентуалното глобално споразумение.

Минималният данък "намалява стимулите за мултинационалните фирми да записват печалби в данъчни убежища", казва пред Financial Times Габриел Зукман, икономист от Калифорнийския университет в Бъркли, известен с работата си по данъчните убежища. Но добавя, че за да има ефект, "е от съществено значение да бъде за всяка държава"..

Двата стълба

Глобалните преговори трябва да съгласуват конкурентните приоритети на страните по два стълба. Първият - най-важният за Великобритания, Франция и Италия, се стреми да гарантира, че най-големите световни компании - особено американските технологични гиганти Facebook, Google и Apple, плащат повече данъци в тези страни, дори ако имат малко физическо присъствие в тях.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън се фокусира върху втория стълб: глобален минимален корпоративен данък от "поне 15%". Това би генерирало повече приходи за федералното правителство във Вашингтон. Първият стълб изисква глобално споразумение и американско законодателство, което трябва да бъде одобрено от Конгреса, докато вторият, който според ОИСР ще доведе до най-много допълнителни приходи, може да бъде приложен едностранно, но би работил по-добре, ако много държави се присъединят към споразумението.

Първият стълб е изправен пред енергична опозиция във Вашингтон. Франция, Италия и Великобритания отказват да отменят въведените дигитални данъци, докато САЩ не приемат съответното законодателство. Канадският финансов министър Кристия Фриленд заяви след обявяването на споразумението от Г-7, че Отава възнамерява да продължи с въвеждането на цифров данък.

Освен тези принципни въпроси остават много технически без отговор, които могат да имат голямо значение за практическите ефекти от евентуално глобално споразумение - включително кои компании ще попаднат в неговия обхват и как да се определи данъчната основа.

"Докато ставките на данъка имат значение, конкуренцията вероятно ще продължи на ниво данъчна основа. Това може да бъде по-объркващо", смята Рита де ла Ферия, професор по данъчно право в университета в Лийдс.

Победители и губещи

При такава голяма промяна ще има победители и губещи. Най-ясните печеливши биха били големите икономики, защото в тези страни мултинационалните компании извършват много продажби, но в момента отчитат сравнително малка облагаема печалба. Това несъответствие нараства заедно с възхода на Apple и Google, чиито активи са до голяма степен нематериални. Бедните страни, в които глобалните компании имат фабрики и други дейности, също ще имат полза от споразумението, макар и по-малка.

Най-очевидните губещи ще бъдат данъчните убежища, които се възползват от свободното движение на капитали в условията на глобализация. Така толкова необходимата преди десетилетия данъчна конкуренция вече става излишна. Места с нулев данък като Бермудските острови, Британските Вирджински острови и Каймановите острови могат сериозно да пострадат. Въпреки че нямат приходи от корпоративен данък, те в различна степен разчитат на такси от дъщерни дружества на големи компании и местна индустрия от счетоводители, адвокати и други доставчици на корпоративни услуги, които са се развили, за да ги обслужват.

Корпоративните и финансовите услуги представляват над 60% от държавните приходи на Британските Вирджински острови през 2018 г. Одобреното от Г-7 предложение за минимален глобален корпоративен данък за всяка държава може да взриви бизнес модела на тези убежища, отбелязва Economist.

Повече усилия ще са нужни да вкарат в новия прав път страни от Европа и Азия. Няколко държави от ЕС, като Ирландия и Кипър, привличат инвестиции с нисък корпоративен данък от 12.5%, а Люксембург и Нидерландия прилагат данъчни структури, които помагат на компаниите да избягват данъци в други страни. Проучване на Международния валутен фонд през 2019 г. установи, че подобна "фантомна" инвестиция е довела до преки чуждестранни инвестиции в Люксембург от 4 трлн. долара, което е една десета от глобалните.

Хонконг и Сингапур също са се възползвали от ниски корпоративни данъци. Някои от най-грубите вратички бяха затворени след споразумение с посредничеството на ОИСР през 2015 г.

Ирландия може да пострада, защото голяма част от привлечените инвестиции включват реални хора, офиси и заводи. Корпоративният данък сега осигурява рекордните 20% от общите й данъчни постъпления. Ирландците лобират пред САЩ, откъдето идват голяма част от инвестициите в страната, срещу радикално преразпределение на данъчните права. Дъблин смята, че по-малките държави трябва да имат право да използват данъчна политика, за да компенсират предимствата от мащаба, местоположението и ресурсите, от които големите се ползват. Унгария със ставка 9% е лидер в данъчната конкуренция в ЕС. Кипър, Малта и България също се стремят да печелят с по-ниски ставки.

Освен ЕС Сингапур и Швейцария също сигнализираха, че считат 15% за твърде високо ниво. Азиатският бизнес център би бил по-доволен с 10%.

Люксембург и Нидерландия започнаха да се реформират, след като Брюксел ги посочи като нарушители на правилата. Херцогството прие реформи, които ограничават възможностите за данъчен арбитраж и увеличават прозрачността на данъчното управление. И сега може да приеме всяка сделка. Правителството на Нидерландия беше засегнато от публичната критика, че толерира данъчните трикове, и също се опитва да затвори вратичките. "Няма да сме тези, които възпрепятстват сделката", казва финансовият министър Ханс Вийлбриф.

Теоретично несъгласните със сделката страни в ЕС биха могли да наложат вето, тъй като данъчните решения в съюза изискват единодушие. Но това изглежда малко вероятно, като се има предвид подкрепата за промяна от страна на големите страни в блока и САЩ. Освен това САЩ и други страни биха могли да наложат минимални данъци върху собствените си компании дори без глобална сделка.

Договореното споразумение от Г-7 показва, че богатите страни се опитват да покажат на света, че XXI век няма да бъде доминиран от правила, определени от Китай. Западът се стреми да си възвърне контрола над глобалния дневен ред чрез сключване на споразумения в спорни области след четири години управление на Доналд Тръмп. "Това, което видях по време на тази среща на Г-7, е дълбоко сътрудничество и желание за координиране и решаване на много по-широк кръг от глобални проблеми", каза Йелън.

Остава това сътрудничество да доведе до конкретен резултат.