Свят

Как проблемите във веригите на доставки удрят Германия

Най-голямата европейска икономика е особено уязвима от недостиг на ключови части и суровини поради зависимостта си от износа

Надежда Кашилска

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В Германия, която е най-голямата икономика в Европа и е свързваща точка за световната търговия, всяко четвърто работно място е зависимо от износа. Кризата, обхващаща световните вериги на доставки, тежи в голяма степен върху икономиката, която изпитва недостиг на суровини. Последните проучвания сочат към рязко забавяне на германската производствена активност. Почти всичко, от което се нуждаят германските фабрики, не стига - от компютърни чипове, шперплат, метали и пластмаси до суровини, необходими за производството на батерии за електрическите автомобили.

Автомобилната индустрия е засегната най-силно. Opel, звено на Stellantis - компанията, която притежава Jeep и Fiat, заяви през септември, че ще затвори фабриката си в Айзенах до следващата година поради недостиг на полупроводници. Около 1300 работници от завода ще бъдат освободени.

Щетите досега

Повече от 40% от германските компании заявиха, че са загубили продажби поради проблеми с доставките, според проучване от август на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари. В цяла Европа износът щеше да бъде със 7% по-висок през първите шест месеца на годината, ако не бяха затрудненията в предлагането, според Европейската централна банка.

Докато всяка икономика в света страда от недостиг на различни суровини, Германия е особено чувствителна поради зависимостта си от производството и търговията. Почти половината от икономическото производство на Германия зависи от износа на автомобили, металорежещи машини и други стоки в сравнение със само 12% в САЩ, обобщава New York Times. Страната също е изправена пред период на политическа несигурност. Изборите от миналия месец не приключиха с една партия с явно мнозинство и съществува риск при евентуалното коалиционно правителство да няма достатъчно единство, за да се действа решително.

Забавянето превърна германската икономика в мащабен тест за това как компаниите могат да станат по-малко уязвими от недостиг на електроенергия в Китай или кораби, заседнали в Суецкия канал.

Увеличение на запасите

Вече много фирми увеличават запасите си от части за производството, поръчват суровини предварително и намират креативни - някои биха казали, отчаяни начини, да задържат производството си. Traton, подразделението на Volkswagen за камиони, заяви миналия месец, че "канибализира" трудно откриваемите компоненти от камиони, които са били произведени, но не продадени, и ги инсталира в камиони, за които има потвърдени поръчки.

В по-дългосрочен план компаниите обмислят начини да защитят своите доставки, например чрез закупуване на части и суровини по-близо до заводите, а не от подизпълнители от другата страна на света. Някои политически лидери дори предполагат, че пандемията може да има и положителна страна в това да вдъхнови компаниите да върнат производството в Европа и САЩ, създавайки добре платени работни места в местните заводи.

Но разпространеното предположение, че доставчиците в близост до дома са по-надеждни, невинаги се оказва вярно. По време на сътресенията, причинени от пандемията, някои германски компании имаха повече проблеми с доставките от Франция или Италия поради строги локдауни, отколкото с тези от Азия. "Не е вярно, че ако не бяхме зависими от Китай, щяхме да преживеем кризата без никакви проблеми", казва Александър Сандкамп, икономист, който изучава веригите за доставки в Килския институт за световна икономика в Кил, Германия.

Натрупват се доказателства, че недостигът потиска растежа на Германия. Спазвайки закона за търсенето и предлагането, цените се покачват. Годишният темп на инфлация в Германия е бил 4.1% през август - най-високият от почти три десетилетия. Докато повечето икономисти смятат, че скокът е временен, инфлацията винаги е била чувствителна тема в Германия, имайки предвид хиперинфлацията и бедността след Първата световна война.

Бизнесът се намира в порочен кръг. Робърт Омайер, глобален ръководител на покупките във Voith - компания, която изгражда и оборудва фабрики за хартия и водноелектрически централи - нарича това ефекта на тоалетната хартия. Точно както паникьосаните потребители трупаха тоалетна хартия в началото на пандемията, компаниите, страхуващи се да не им липсват ключови материали, поръчват повече, отколкото им е необходимо, и ги прибират в складовете. Това създава още по-голям недостиг. Компаниите нямат голям избор. "Поръчваме повече, за да защитим бизнеса си", казва Омайер.

Проблемите с доставките са двойно разочароващи за фирмите, чиито списъци за поръчки са пълни с неизпълнени заявки. Като магазините за велосипеди например. Малайзийските фабрики, които произвеждат зъбни колела, амортисьори и други части за велосипеди, бяха блокирани заради пандемията. В допълнение, транспортните контейнери са в недостиг, а движението на товарни кораби е нарушено от събития като затварянето на китайските пристанища, тъй като няколко пристанищни работници са дали положителен тест за коронавирус. И все пак търсенето на велосипеди се разраства, отчасти защото много германци се насочиха към колоезденето като алтернатива на обществения транспорт по време на пандемията.

Напрежението в системата не е ново

Напрежението в системата беше очевидно още преди пандемията. Неразбирателствата между Китай и САЩ, както и нарастващият протекционизъм вече бяха подтикнали много компании да преразгледат зависимостта си от далечни доставчици. Допълнително усложнение за германските компании е новият закон, който ще влезе в сила през 2023 г., който изисква от тях да гарантират, че не купуват от доставчици, които използват детски или робски труд.

"Знаехме, че глобалните вериги на доставки са рискови, още преди COVID-19, твърди Омайер от Voith. Кризата с Covid е ускорител, но не е нова тенденция."