Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Световният икономически форум в Давос, който трябваше да се състои от 17 до 21 януари, беше отложен за лятото заради продължаващата близо три години пандемия. Подготвен е обаче традиционният за началото на годината доклад за глобалните рискове според анкета сред водещи експерти по управление на риска, лидери в бизнеса, на правителства и на гражданското общество. Ето част от възприятията им за глобалните рискове, обобщени от авторите на доклада за 2022 г.
Перспективи и настроения. Според участниците в проучването рисковете за обществото и околната среда са се влошили най-много от началото на пандемията, като "неравенствата" и "кризата на поминъка" заемат първите места. Следват ги рисковете, свързани с "дългови кризи", "провали в киберсигурността", "цифрово неравенство" и "отхвърляне на науката".
Само 11% смятат, че ще има ускорено възстановяване до 2024 г., докато 89% са на мнение, че ситуацията може да се окаже още по-нестабилна и все по-катастрофална. Същият голям дял - 84%, изразяват "загриженост" или "притеснение" за бъдещето. Всеобхватният песимизъм може да създаде цикъл на разочарование, което да постави още по-големи предизвикателства.
Обсег. "Ерозия на социалното сближаване", "кризи на поминъка" и "влошаване на психичното здраве" са три от петте риска, които се разглеждат като най-опасните заплахи за света през следващите две години.
Екологичните рискове - по-специално "екстремно време" и "неуспехът на действията за климата", са водещи в краткосрочните, средносрочните и дългосрочните перспективи. В средносрочен план се появяват и икономически рискове като "дългови кризи" и "спукване на балона на активите".
В дългосрочен план са геополитическите и технологичните рискове - като "геоикономически конфронтации", "оспорване на геополитически ресурси" и "провал на киберсигурността".
Тежест. Според респондентите рисковете за околната среда имат потенциал да нанесат най-много щети на хората и планетата, следвани от социалните предизвикателства. "Дълговите кризи" и "геоикономическите конфронтации" също са в топ 10 през следващите години.
Налице е голямо разочарование от ефективността на международните усилия за ограничаване на рисковете - "изкуственият интелект", "експлоатацията на Космоса", "трансграничните кибератаки", "дезинформацията" и "миграцията и бежанците" се разглеждат като области, в които международното сътрудничество не е започнало.
Неравномерното възстановяване. В някои общества бързият напредък с ваксинирането, скокът в дигиталното развитие и връщането към растежа отпреди пандемията предвещават по-добри перспективи за 2022 г. и след това. Други могат да бъдат препънати с години, ако не и десетилетия, от борба дори за първоначални дози ваксина, задълбочаващо се цифрово разделение и търсене на нови източници на икономически растеж.
Зеленият преход. Правителствата, бизнесът и обществата са изправени пред нарастващ натиск за въглеродна неутралност. Агресивен и бърз преход би облекчил дългосрочните последици за околната среда, но може да има сериозни краткосрочни ефекти като освобождаване на милиони работници във въглеродно интензивни сектори, обществено и геополитическо напрежение. По-бавният преход пък би удължил влошаването на околната среда, структурната нестабилност и глобалните неравенства.
Дигиталната зависимост. Засилената от ковид-19 цифровизация промени обществата, но нарасналите паралелно заплахи за киберсигурността изпреварват способността им да реагират ефективно. Атаките срещу критична инфраструктура и разпространението на дезинформация ще повлияят на общественото доверие в цифровите системи, а осигуряването на цифрова безопасност ще увеличи разходите за всички. Тъй като атаките стават по-сериозни, напрежение между правителствата, засегнати от киберпрестъпления, и правителствата, съучастници в извършването им, ще се задълбочи.
Експлоатацията на Космоса. През последните години нарастват частната и публичната дейност в космическото пространство, което го превръща във възникваща сфера на риск. Най-възможният е от сблъсък между околоземна инфраструктура и космически обекти, което може да повлияе на ключови системи на Земята или да повреди ценно космическо оборудване. Нарастващата милитаризация на Космоса също рискува ескалация на геополитическото напрежение, особено след като космическите сили не успяват да си сътрудничат по нови правила за използването на това пространство.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.