Гърция се стреми да стане ключов играч на газовия пазар в региона
Страната ще изгради още два терминала за LNG
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Гърция има желание да се превърне в ключов играч на газовия пазар на Балканите и Централна и Източна Европа, осигурявайки газ от няколко независими източника. Страната планира да изгради още два терминала за втечнен природен газ (LNG), като целта е да се подсигурят доставките на суровината, съобщава местното издание Ekathimerini.
Природният газ, изглежда, ще бъде един от енергийните източници, които ще попаднат в групата на зелените, както предлага Европейската комисия. Това, както и огромната зависимост на района от доставките на руската "Газпром" карат различни енергийни групи в страната да искат бързото изграждане на двата нови терминала. Освен това те са важен европейски проект от общ интерес, коeто ги поставя високо в приоритетите на Европейския съюз (ЕС).
Терминалите ще бъдат в близост до градовете Коринт и Александруполис. Проектът в Александруполис е близо до завършване на предварителния си етап, като очакванията са цената му да е малко над 363.7 млн. евро. Според плана терминалът ще се състои от плаваща платформа за приемане, временното съхранение и газификацията на LNG. Освен това ще бъдат изградени и един подводен и един наземен тръбопровод, които да свързват терминала с националната преносна система. Той ще бъде изграден от консорциума Gastrade. Основният инвеститор е инфраструктурната компания Copelouzos Group, а освен нея в проекта участват и Gaslog Investment, операторът на газовата мрежа DEFSA и българската "Булгартрансгаз".
Проектът в Коринт изглежда ще е малко по-евтин - по предварителни оценки ще струва 300 млн. евро. Годишно през терминала ще могат да бъдат получавани около 2.5 млрд. куб. метра природен газ. Терминалът ще се казва "Диорига газ" и ще бъде изпълнен от групата Motor Oil. Очаква се неговото завършване да увеличи капацитета за съхранение на гръцката газова система с 80%, което би донесло търсената от гръцкото правителство сигурност в доставките на природния ресурс.
В началото на месеца планираният тръбопровод EastMed, който трябваше да доставя газ от Израел до Гърция, като минава през Кипър, загуби подкрепата на САЩ. Причината САЩ да се откаже от проекта, който беше оповестен през 2020 г., е желанието на администрацията на президента Джо Байдън да инвестира в проекти, които са свързани със зелена енергия. "Оставаме ангажирани с физическото свързване на енергията на Източното Средиземноморие с Европа. Ние пренасочваме фокуса си към електрически интерконектори, които могат да поддържат както газ, така и възобновяеми енергийни източници", заявиха от Държавния департамент на САЩ. Решението не беше добре прието в Гърция, като заключенията на запознати с въпроса са, че то ще облагодетелства ТУрция.
В момента Гърция няма газохранилище, което е една от основните пречки пред страната да развие своя потенциал за газов хъб. Но страната вече е в състояние да предложи на пазара газ от няколко различни източника - втечнен газ от терминала край Ревитуса и от Трансадриатическия газопровод.
4 коментара
Ако само със стремеж ставаше, всички да сме женени за Моника Белучи...
Без залежи, без хранилища, без пряк достъп до газови полета в какъв "ключов играч на газовия пазар в региона" ще се превърне Гърция с някакви си два декомпресора за LNG, бе, Тодоре!?
При това станции със скромен капацитет, който не може да задоволи дори националните потребности.
Преписване, преписване, ама спрете се! Вземете и да мислите!
Колосалният напън на гърците да се появят на газовата карта на света идва от свръхбогатите нефто-газови находища в Средиземно, газът, от чиято съвместна експлоатация с Кипър и Израел, по подводен газопровод трябваше след години да стигне до Италия и: светкавично изплащана на целия гръцки дълг и оттам сиртаки 24/7 .
И както много коректно е написано в Катимирини, САЩ удариха балтията на този много реален и много алтернативен на руския тръбопроводен газ за Европа вариант.
Защо?
Не, Америка не работи за Русия.
Но Америка не работи и за Европа. И с каквито похвати работи срещу Русия, със същите работи и срещу Европа. Елементарно - по отношение на газа ЕС е просто консуматор и за да се намести трайно на газовия му пазар, САЩ трябва да разчистят конкуренцията. А конкуренцията на шистовия американски LNG са всички - ВСИЧКИ!! - тръбопроводи. Заради азбучната причина, че тръбопроводният газ е значително по-евтин от втечнения.
Това е елементарното обяснение и за US напъна срещу СП-2, и срещу нямащия нищо общо с Русия гръцко-израелско-кипърски EastMed.
Гърция по никакъв начин не може да бъде и сянка на конкуренция на Турция като газов разпределител в района. Едно заради географското местоположение, второ - заради развитата газопреносна мрежа и трето - потребяваните обеми. Турската икономика използва десетки пъти повече газ от гръцката.
И за да не е Гърция хептен валат, Вашингтон й подхвърля близалката с декомпресорите в Александруполис (който още е на екрана на компютъра, но Борисов е предплатил 20% от теоретичния му капацитета му за след години, когато ще има ли газ, колко ще струва, откъде ще идва и др. досадни въпроси няма да могат да намерят отговор) и в Коринт.
Естествено, тия договорки за страителството ив са правени през пролетта на м.г. , когато Америка възнамеряваше с газовози от Луизиана да конкурира СП-2. Затова Полша увеличи капацитета на декомпресора си в Швийнуйше и Германия бе задължена да строи 2-3 абсолютно ненужни й декомпресора по балтийското крайбрежие и от юг - двата гръцки компресора.
Налудно, но факт.
Само че, нормално, цените на LNG в Азия от началото на зимата отново стръмно скочиха и американският газ отива там. И за да не замръзнат съвсем "съюзниците", САЩ реши да престане да спира руския СП-2.
Как беше? Няма вечни приятели, а вечни интереси...
Пожелавам успех на гърците в това начинание, защото България ще има по-голяма възможност за диверсификация на доставките на газ и няма да е толкова зависима от "Газпром"/ руските енергийни интереси/!
Поредната "икономическа" статия, в която няма една цифра! Просто бъбрене тип една жена каза на пазара. А същественият въпрос е не за слабите декомпресорни станции, а какво се случва с находищата под Кипър след забраната на САЩ, защото те могат да задоволят нуждите на ЕС.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.