"Газпром" и "Роснефт" си осигуриха нови дългосрочни договори с Китай
Двете компании печелят от сближаването между Путин и Си Цзинпин
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Енергийният сектор е един от печелившите от демонстрираното сближаване между президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Цзинпин. Освен че двамата лидери при срещата си в Пекин преди началото на олимпиадата се обединиха срещу САЩ и техните съюзници по ключови въпроси за сигурността, Русия се договори и за 30-годишен договор за доставка на газ за Китай по нов тръбопровод. Така се укрепва енергийният съюз между двете страни на фона на обтегнатите отношения на Москва със Запада.
"Газпром", която има монопол върху износа на руски газ по тръбопроводи, ще доставя 10 млрд. куб. метра газ годишно на китайската държавна енергийна компания CNPC. Първите доставки през газопровода, който ще свърже Далечния изток на Русия със Североизточен Китай, трябва да започнат след две до три години, съобщава Reuters. Русия вече доставя газ до Китай чрез тръбопровода "Силата на Сибир" от 2019 г. и така също втечнен природен газ (LNG). Москва е изнесла 16.5 млрд. куб. метра газ за Китай през 2021 г.
"Силата на Сибир" не е свързан с тръбопроводи, които транспортират газ към Европа, която е изправена пред покачване на цените на газа поради ограничените доставки. Съгласно изготвените по-рано планове Русия имаше за цел да достави на Китай 38 млрд. куб. метра газ по тръбопроводи до 2025 г. Новата сделка ще добави още 10 млрд. куб. метра, увеличавайки продажбите на руски газ по дългосрочни договори за Китай.
"Газпром" дава малко подробности за сделката в съобщението си. Руският газ от остров Сахалин ще бъде транспортиран по тръбопровод през Японско море до североизточната китайска провинция Хъйлундзян от 2026 г., казва източник на агенцията от Пекин, който поиска да не бъде разкрит. Сделката ще бъде уредена в евро, добавя източникът, в съответствие с усилията на двете държави да диверсифицират валутните плащания и да не използват долара. Преговорите между двете фирми са започнали преди няколко години след началото на доставките по "Силата на Сибир", който е дълъг 4000 км. Преговорите са се ускорили наскоро, след като Пекин си постави за цел да стане въглеродно неутралната до 2060 г., казва източникът.
Очаква се сделката да окаже влияние върху перспективите за внос на втечнен природен газ в Китай. "Газът по тръбопроводи от Русия може да се доставя в Северен Китай на цени, които са конкурентни в сравнение с LNG", каза Кен Киат Лий, анализатор в консултантската компания FGE. Международната агенция по енергетика обяви в доклад миналата седмица, че Китай ще остане единствената страна с най-голям принос за ръста на вноса на втечнен природен газ, но с темп на растеж, който ще спадне до 9% през 2022 г. от 17% през 2021 г. поради нарастването на доставките по тръбопроводи от Русия и общото забавяне на растежа на търсенето на газ.
Още по-голям стокообмен
Освен газовата сделка най-големият производител на петрол в Русия - "Роснефт", постигна споразумение със CNPC да достави 100 млн. барела петрол през Казахстан в рамките на 10 години. Китай вече е най-големият търговски партньор на Русия и търговията скочи с една трета до рекордните 140 млрд. долара миналата година, движена от нарастващото потребление на енергия и цените на суровините. Китайският президент предложи на Путин да се стремят да повишат двустранния стокообмен до 250 млрд. долара.
Сътрудничеството се разширява и към високотехнологични области като аерокосмическата. На годишната си пресконференция през декември Путин подчерта съвместната разработка на модерни оръжия, включително самолети и хеликоптери, както и сътрудничеството в Космоса, където Русия и Китай планират да построят изследователска станция на Луната.
4 коментара
Извинявайте, Кирил, нищо лично, ама това със самоцитирането е доста неловко. Още повече в цитирания текст просто отново сте преразказвал ЕА опорки, целенасочено заобикаляйки смисъла на темата.
И после - съвсем не става дума за "сближаване на двамата лидери", а за изготвена и огласена от двете държави пътна карта за стратегически единодействия, насочени срещу господстващия все още американски хегемонизъм.
А що касае доставките на въглеводороди от Русия към Китай, дори с новите тръби те са далеч по-малко от продаваните количества в Европа. В този смисъл нито има основание да се говори за обръщане на посоката от запад на изток, нито за намалял интерес от страна на ЕС. Дори чисто техническата причина е, че тръбопроводните мрежи в Сибир, откъдето се захранва Китай, не са свързани с тези, които отиват на запад.
И последно по газовата тема - посещението на Орбан в Кремъл и договореността за увеличени газови доставки за Унгария, с които реално се надхвърля потреблението й, говори, че заиграването на ЕС с темата за спирането на СП-2 може да премести европейския газов хъб от Германия в Унгария.
Хей, редакцията, чуйте се с пича от #2. Може пък да предлага заеми с по-изгодни условия, отколкото тия, при които се навеждате за грантовете от Козяк...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.