Как Путин залага руската икономика заради Украйна

По-задълбочен поглед върху руската икономика показва, че тя е в пълен застой от 2014 г. (и предимно в застой от 2009 г.). В американски долари БВП на Русия пада от 2.3 трлн. долара през 2013 г. на 1.5 трлн. долара през 2020 г. Откакто Путин за първи път нахлу в Украйна и незаконно анексира Крим през 2014 г., реалният (коригиран спрямо инфлацията) разполагаем доход на руските домакинства е намалял с 10%, отбелязва Андерс Ослунд от Stockholm Free World Forum в анализ за Project Syndicate.

След атаката на Русия срещу Грузия през август 2008 г., която разкри значителни недостатъци в армията, Кремъл предприе значителна военна модернизация, докато по-голямата част от Европа продължи своето разоръжаване след студената война. Но относителната военна мощ на Русия вероятно вече е достигнала своя връх. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира руските военни разходи са достигнали 62 млрд. долара през 2020 г., когато тези на САЩ са били 778 млрд. долара, а на Китай - 252 млрд. Дори Индия изпреварва Русия със своя военен бюджет 73 млрд. долара.

Реалността за повечето руски домакинства също не е никак розова. В независимо допитване повече от 40% от респондентите описват икономическата ситуация на Русия като "лоша" или "много лоша". От началото на годината медиите и социалните мрежи бяха затрупани от сравнения на цените. Общото заключение: за много руснаци личната инфлация е далеч по-висока от официалната.

Бедността и ниските доходи са основният проблем на Русия. На това мнение са и Путин, и Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност. Проблемът с корупцията, технологичната изостаналост и необходимостта от създаване на модерна иновативна икономика остават на дневен ред, признава Медведев. Така след 22 години управление на Путин, вместо да се стигне до подобряване на условията на живот, той предлага на руснаците мечта за възраждаща се руска империя. И може би смята, че ако Русия ще се възползва от военната си сила, е по-добре да го направи сега, преди икономическата основа на страната да ерозира допълнително.

Смачкана опозиция

Освен това президентът няма от какво да се страхува в страната. Макар бедността и ниските доходи да са основният проблем за Русия, политическата опозиция е притисната и принудена да е почти безмълвна.

"Външната политика е по-важна за Путин от икономическите последици", казва пред Politico Сергей Гуриев, бивш главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, който сега е професор в Sciences Po. В демокрациите подобни решения имат политическа цена. В Русия обаче Путин не се страхува от общественото недоволство - опозицията е унищожена, а пропагандата и цензурата ще попречат на хората да разберат колко лоши са нещата, обяснява Гуриев. Всяка гражданска активност е блокирана - през януари организаторите на протест срещу повишаването на цените в Тува, регион, граничещ с Монголия, който постоянно се определя за най-бедния в Русия, получиха предупреждение, че могат да бъдат обвинени в "екстремизъм".

В резултат дори сред онези, които не вярват на версията на държавните медии за случващото се в Украйна и описването на НАТО като агресор, цари политическа апатия. Което позволява да се запази впечатлението, че военният авантюризъм на Русия е безплатен.

Тази максима, изглежда, дълго време ръководи мисленето и на руския елит, който натрупа огромно богатство при управлението на Путин. Сега лоялността на същия този елит ще бъде изпитана, докато гледа как състоянието му се превръща в заложник на геополитическите амбиции на президента. Дори сегашната криза да не доведе до скъпоструваща война с Украйна, нестабилността вече натоварва руската икономика. А новите, по-строги западни санкции биха поставили Москва пред безпрецедентно предизвикателство.