Изолирани от Запада, Русия и Китай демонстрираха по-голямо сближаване

Скоростно сближаване

Тъй като Западът се противопоставя на струпването на руски войски по границата с Украйна и отношението на Китай към уйгурите в Синдзян, Путин и Си формират единен фронт. Те затвърдиха и двустранните връзки с множество споразумения, включително нова сделка за доставка на руски газ. Докато Китай сигнализира, че подкрепя Русия в нейното противопоставяне със САЩ и НАТО през последните дни, съвместното изявление отива много по-далеч. "Това е първият път, когато Пекин изрично се противопостави на разширяването на НАТО", казва пред Financial Times Александър Габуев, експерт по отношенията между Русия и Китай в Московския център "Карнеги". Си е обявил, че Китай и Русия ще подкрепят взаимно суверенитета и интересите си, като същевременно ще се справят с външна намеса и заплахи за регионалната сигурност, според китайските държавни медии.

Нападайки САЩ, изявлението от над 5000 думи критикува опитите на "определени държави да наложат свои собствени "демократични стандарти" на други страни". Двете страни заявиха, че са "сериозно загрижени" за пакта за сигурност AUKUS, постигнат между Австралия, Великобритания и САЩ миналата година. Те също така обещаха да "увеличат сътрудничеството" за противодействие на опитите на външни сили да подкопаят сигурността и да се намесят "под всякакъв предлог".

Си Цзинпин потвърди подкрепата си за предложенията на Москва за разработване на правно обвързващи гаранции за сигурност в Европа, каза руският външен министър Сергей Лавров пред репортери в Пекин в петък. "Съвместното изявление извежда китайско-руското споразумение до нивото на общ фронт за отблъскване на натиска на САЩ върху Русия и Китай в Европа, Азия и в световен мащаб. Важна еволюция на вече близките отношения", написа в Twitter Дмитрий Тренин, директор на Московския център "Карнеги".

Задълбочаващите се връзки между двамата авторитарни лидери се превръщат в стратегическо предизвикателство за президента на САЩ Джо Байдън, който се стреми да съсредоточи управлението си върху геополитическата конкуренция с Китай. Въпреки че Китай не призна анексирането на Крим от Путин през 2014 г. и призова всички страни да проявят сдържаност в настоящата криза около Украйна, външният министър Уан И е заявил на държавния секретар на САЩ Антони Блинкен в телефонен разговор миналата седмица, че опасенията на Русия за нейната сигурност трябва да бъдат взети насериозно.

Руският газов гигант "Газпром" подписа споразумение с China National Petroleum Corp. за увеличаване на доставките за страната, която е най-големият потребител на енергия в света. Освен това най-големият производител на петрол в Русия - "Роснефт", постигна споразумение с CNPC да достави 100 млн. барела петрол през Казахстан в рамките на 10 години. Китай вече е най-големият търговски партньор на Русия и търговията скочи с една трета до рекордните 140 млрд. долара миналата година, движена от нарастващото потребление на енергия и цените на суровините. Китайският президент предложи на Путин да се стремят да повишат двустранния стокообмен до 250 млрд. долара.

Сътрудничеството се разширява и към високотехнологични области като аерокосмическата. На годишната си пресконференция през декември Путин подчерта съвместната разработка на модерни оръжия, включително самолети и хеликоптери, както и сътрудничеството в Космоса, където Русия и Китай планират да построят изследователска станция на Луната.

Разривът между Русия и Запада кара Москва да "ускори сътрудничеството" с Пекин, по-специално във високотехнологични сфери, застрашени от санкции, казва пред Bloomberg Анастасия Пятачкова, експерт от Висшето училище по икономика в Москва.

Какво прикрива дружелюбието между двамата

Въпреки демонстрацията на единство Путин и Си внимателно заобиколиха области, където техните интереси не са напълно съгласувани. Докато руските официални лица говорят за създаване на по-официален съюз за сигурност, Китай продължава да омаловажава перспективата и неговият договор за сигурност със Северна Корея остава единственият такъв пакт. Всяка конфронтация между Русия и Запада също така би довела до рискове за зависимата от търговията икономика на Китай в една чувствителна политическа година за Си. Китайският външен министър каза през декември, че създаването на безопасна и стабилна глобална среда за партийния конгрес, на който се очаква Си Цзинпин да си осигури трети мандат на управление, ще е неговият основен фокус през 2022 г. Китай призова всички страни да спазват олимпийско примирие, докато в Пекин се провеждат зимните олимпийски игри и параолимпийските следващия месец. Русия одобри този ход, но Путин преди е пренебрегвал подобни предложения - през 2008 г. войната между Русия и Грузия започна в деня на откриването на Летните олимпийски игри в Пекин.

Съществува и риск Русия да стане прекалено зависима от своя голям съсед и статутът й да бъде сведен до доставчик на енергия и суровини за далеч по-мощната икономика на Китай. "Дисбалансът в икономическата мощ може да създаде определени трудности за двустранното сътрудничество, в случай че Китай в даден момент престане да възприема Русия като партньор със специален статут и се опита да окаже натиск върху нея", смята Пятачкова.

Изявлението на двамата лидери не споменава Украйна, Южнокитайско море или границата на Китай с Индия. Украйна е труден въпрос за Китай, защото териториалната цялост е един от ключовите принципи на външната политика на Пекин. За Русия подкрепата на оспорваните претенции на Китай в Южнокитайско море би изложила на риск връзките на Москва с други азиатски държави като Виетнам. Граничният спор между Китай и Индия е проблематичен, защото Москва се стреми да засили отношенията си и с Ню Делхи.

САЩ и много западни страни отказаха да изпратят официални лица на игрите заради нарушенията на човешките права от страна на Китай в Синдзян, където бяха интернирани повече от 1 млн. уйгури, и репресиите на Пекин в Хонконг. Това е в рязък контраст с приблизително 80-те държавни лидери и кралски особи на летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г., включително тогавашния президент на САЩ Джордж Буш.