Свят

ЕС планира да купува три пъти по-малко газ от Русия до края на 2022 г.

Комисията публикува план от 10 точки за справяне с растящите цени на енергията, за ускоряване на зеления енергиен преход и за пълно отказване от руските изкопаеми горива много преди 2030 г.

Урсула фон дер Лайен смята, че енергийното откъсване от Русия е възможно.

Моника Върбанова

Урсула фон дер Лайен смята, че енергийното откъсване от Русия е възможно. © Надежда Чипева

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Спешен план за намаляване на зависимостта от руските енергийни източници представи вчера ЕК. Така нареченият документ REPowerEU предвижда диверсифициране на доставките на газ, намаляване на използването му в отоплението и в производството на електроенергия и увеличаване на употребата на ВЕИ. "Колкото по-бързо преминем към възобновяеми източници и водород, в съчетание с по-голяма енергийна ефективност, толкова по-бързо ще бъдем наистина независими и ще овладеем нашата енергийна система", каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен при представяне на плана на 8 март.

Тези стъпки би трябвало да намалят потреблението на руски газ в ЕС с две трети още преди края на годината, допълва тя. Което ако се случи, ще бъде най-драстичната енергийна промяна в Европа за толкова кратко време. REPowerEU ще бъде обсъден на неформална среща на лидерите на ЕС в четвъртък в парижкото предградие Версай.

Преди дни Международната агенция по енергетика представи план от 10 стъпки, с който ЕС може да намали бързо зависимостта си от Русия.

Какво предлага ЕК

Брюксел работи от месеци по начини за намаляване на зависимостта на съюза от изкопаемите горива като цяло и въздействието на високите цени на газа. Първият план бе представен през октомври миналата година, но тогава перспективите и целите бяха много по-различни. Тогава Испания постави въпроса за високите цени на енергията в дневния ред на правителствени и държавни ръководители на ЕС, но страни като Германия твърдяха, че ценовите скокове са "краткосрочен" проблем, който ще изчезне през пролетта.

С руската инвазия в Украйна документът придоби първостепенно геостратегическо значение и много къс хоризонт за изпълнение. И Берлин вече твърди, че се нуждаем от спешен план. Но въпросът е докъде е готов да стигне, след като Германия е една от най-зависимите от руските енергийни ресурси страни.

Според председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен: "Трябва да станем независими от руските петрол, въглища и газ. Просто не можем да разчитаме на доставчик, който ни заплашва."

За да се случи това, се предлагат две основни линии за значително намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива още преди 2030 г. От една страна, е диверсификацията на доставките на газ чрез по-голям внос на втечнен природен газ (LNG) и тръбопроводи от неруски доставчици (Северна Африка и Норвегия), както и по-големи обеми на производство и внос на биометан и зелен водород. Комисарят по енергетиката Кадри Симсън отбеляза: "За останалите седмици от тази зима Европа разполага с достатъчно количество газ, но трябва спешно да попълним запасите си за следващата година. Поради това комисията ще предложи до 1 октомври газовите хранилища в ЕС да бъдат запълнени до най-малко 90%." Тя допълни, че ЕК очертава начини за регулиране на цените, държавна помощ и данъчни мерки, "за да защитим европейските домакинства и предприятия срещу въздействието на изключително високите цени".

От друга страна, е намаляване на използването на изкопаеми горива в домовете, обществените сгради и промишлеността чрез повишаване на енергийната ефективност, увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници и свързаната с това електрификацията. За ускоряване въвеждането на ВЕИ комисията възнамерява да представи стратегия за слънчева експанзия през юни и предложение за опростяване на планирането на проекти за възобновяема енергия чрез намаляване на бюрокрацията през май. Брюксел също така иска да засили внедряването на термопомпи, за да премахне континента от отоплителните системи, работещи с газ.

В същото време комисията се надява да се справи с високите цени на електроенергията, като обсъди с правителствата необходимостта от "временна рамка за криза", която да помогне на най-засегнатите предприятия и потребители. За да финансират спешните мерки, страните членки биха могли временно да облагат непредвидени печалби и да използват приходите от въглеродния пазар на ЕС.

Как се приема

Макар принципно да подкрепят още санкции срещу Русия заради действията й в Украйна, като че ли твърде бързото отказване от руските изкопаеми горива би създало трудности в много от държавите членки.

Германският канцлер Олаф Шолц настоява, че Европа в момента няма алтернатива на руските доставки, докато холандският премиер Марк Рюте предупреждава за "огромни последици" от подобна мярка. Към момента ЕС разчита на Русия за 47 процента от вноса си на въглища и 41 процента от вноса на газ.

България подкрепя санкциите срещу Русия като правилния подход за спиране на инвазията в Украйна, но вероятно ще търси изключение при евентуална забрана на внос на руски природен газ и петрол, каза премиерът Кирил Петков в интервю за агенция Reuters в понеделник.

"България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но за тези две (нефт и газ) може би ще поискаме изключение... Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими", добавя Петков в интервюто си за Reuters.

Усещайки сериозността на ситуацията, Москва неколкократно предупреди и дори заплаши европейските държави. Руският вицепремиер Александър Новак предупреди в понеделник, че всякакви ограничения върху руския суров петрол могат да доведат до покачване на цените на петрола до над 300 долара за барел.

От друга страна след газовите кризи от 2006 и 2009 г., когато имаше прекъсване на доставките от Русия, Европа бе обявила курс към намаляване на енергийната си зависимост от Русия, но нищо реално в тази посока не бе направено. Дори напротив - през последното десетилетие зависимостта се увеличи значително чрез проекти като "Северен поток" и "Турски поток", както и чрез продажбата на най-голямото газово хранилище в Европа на "Газпром".