Войната в Украйна сви растежа на еврозоната до 0.2%

Федералната статистическа агенция заяви, че разрастването на икономиката се дължи "главно" на по-високите инвестиции, докато търговията има отрицателно въздействие върху растежа. БВП все още е с 0.9% под нивото си преди пандемията през последното тримесечие на 2019 г. "Икономическите последици от войната в Украйна оказват нарастващо въздействие върху краткосрочното икономическо развитие от края на февруари", обясняват от агенцията.

Налагането на ембарго върху руския внос на петрол от ЕС, за което Берлин дава сигнали, че е готов да приеме, би могло да се превърне в голям риск за рецесия, ако доведе до ограничения върху енергопроизводителите и доставчиците на енергия, предупреди Германската централна банка. Друго предизвикателство е новата вълна от коронавирус в Китай, където в редица градове са наложени частични или пълни блокади, затрудняващи работата на веригите на доставки.

Стагнация във Франция

Спадът в разходите на домакинствата е основната пречка за растежа във Франция, което показва, че продължаващите пандемични ограничения и по-високите цени на храните и енергията се отразяват на разходите на дребно и подкопават доверието на потребителите. Така икономическата активност е била в стагнация през първото тримесечие на 2022 г., като първата оценка показва нулев ръст на БВП.

В същото време инфлацията се е повишила до 5.4% през април от 5.1% през предходния месец. Това е най-високото ниво от 1997 г., въпреки че все още е под средната за еврозоната от 7.4%. Разочароващите данни за растежа са в противовес с представянето през последното тримесечие на миналата година, когато БВП нарасна с 0.8%, въпреки че втората по големина икономика в еврозоната получи по-щедри предизборни фискални стимули, а инфлацията е по-ниска от много от съседите й.

Потреблението на френските домакинства съществено е намаляло през март, с 1.3% след преразгледаното към увеличение покачване с 0.9% през февруари. За една година потребителските разходи са се свили с 2.4%, като при храните спадът е с 6.9%, а при енергията - 1.3%.

Джесика Хиндс, икономист в Capital Economics, казва пред Financial Times, че макар тазгодишният спад на потребителските разходи да се дължи "отчасти на ограниченията заради Covid в началото на тримесечието, той също отразява нарастващите цени, свързани с войната в Украйна".

"Последното вероятно ще продължи и ще окаже допълнителен натиск върху новоизбрания президент Еманюел Макрон да предостави повече помощ на домакинствата", смята тя.

Спад в Италия

Спадът на БВП на Италия с 0.2% оставя икономиката с 0.4% под нивата отпреди пандемията, според статистическата служба на страната. Свиването през първото тримесечие е в съответствие с очакванията на анализаторите.

Рязкото забавяне на растежа в Испания се добавя към мрачните новини за европейската икономика от края на миналата седмица. БВП е нараснал с едва 0.3% на тримесечна база при 2.2% в края на миналата година, като това се дължи на въздействието на нарастващата инфлация и вълната от инфекции с Covid-19. Възстановяването в сектора на услугите не е могло да компенсира свиването на потреблението в четвъртата по големина икономика в Европа, която също се бори с най-високата инфлация от почти 40 години.

Слабото начало на годината от повечето водещи икономики в еврозоната показа, че блокът вероятно ще расте с по-слаб от очакваното темп и през второто тримесечие заради войната в Украйна и високата инфлация.