Свят

ЕЦБ слага край на евтините пари и започва борба с инфлацията

Институцията има трудната задача да овладее ценовия ръст, без да отключи икономически и финансов срив

Васил Минков

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че в началото на юли ще спре нетните покупки на облигации и ще повиши лихвения си процент с четвърт процентен пункт, за да противодейства на високата инфлация в еврозоната. Управителният съвет на банката очаквано обяви началото на цикъла на затягане на паричната политика след своето заседание в Амстердам в четвъртък. Ходът на практика слага край на ерата на евтините пари от последните осем години, когато ЕЦБ поддържаше отрицателни лихвени проценти и осигуряваше ликвидност чрез големи покупки на облигации. Институцията определи инфлацията като сериозно предизвикателство и се ангажира да я приведе към целта от 2% в средносрочен план.

Централните банки започват най-мащабното покачване на лихвите за последните 20 години

Мнозина обвиняват стимулиращата парична политика на ЕЦБ за високата инфлация в еврозоната, която достигна рекордните 8.1% през май, и смятат, че институцията твърде късно реагира на растящите цени. Федералният резерв на САЩ започна да покачва основния си лихвен процент през март, а оттогава той беше повишен два пъти с общо 0.75 пр. п. ЕЦБ възнамеряваше да предприеме повишение едва към края на годината, но високата инфлация я накара да действа по-бързо. Ходът беше сигнализиран през май с публикация на президента на банката Кристин Лагард, а през последните седмици пазарите също предвещаваха предстоящото покачване.

Решението на ЕЦБ не е лесно и може да има висока цена. По-високите разходи по заемите ще забавят растежа и ще повишават риска от рецесия в еврозоната. Оскъпяването на дълговете също така ще бъде проблем за някои правителства, най-вече в Южна Европа, които се възползваха от евтините пари на централната банка през последните години.

Възможно повишение с половин пункт през септември

След дълъг период на колебание ЕЦБ очерта ясен път на нормализиране на паричната политика във валутния съюз. Нетните покупки на активи приключват на 1 юли. Реинвестирането по антикризисната програма, която стартира заради пандемията (PEPP) ще продължи поне до края на 2024 г. и ще остане основен инструмент срещу увеличаване на спредовете между доходностите. Основният лихвен процент от -0.5% засега остава непроменен, но ЕЦБ планира да го повиши с 25 базисни точки през юли и поне още толкова през септември. Остава отворена възможността за повишение с половин пункт през септември, подобно на Фед. "Ако средносрочните перспективи за инфлация се запазят или се влошат, по-голямо увеличение ще бъде подходящо на срещата през септември", каза ЕЦБ.

Базирайки се на оценка към настоящия момент, банката смята, че след септември лихвеното равнище трябва да продължи постепенно да върви нагоре.

ЕЦБ понижи прогнозата си за икономическия ръст в еврозоната и рязко ревизира нагоре очакванията за инфлацията. Банката залага на ръст на потребителските цени от 6.8% тази година (вместо 5.1%, каквато беше прогнозата през март) и забавяне до 3.5% следващата година, или с 1.4 пункта нагоре. Очакваният растеж в еврозоната е 2.8% тази година и 2.1% през 2023 г.

Възможността за по-рязко затягане през септември изненада пазарите. Доходността по 10-годишните облигации на Германия се покачи с 0.08 процентни пункта до 1.44%. По-рисковият дълг изпита по-рязко разпродаване, като доходността по 10-годишния дълг на Италия нарасна с 0.16 пр. п. до 3.62%. Спредът между 10-годишните разходи по заемите на Италия и тези на Германия, ключов показател за финансовия риск в еврозоната, наскоро достигна най-високото си ниво от началото на пандемията. Обявеното покачване на лихвата направи падащото в последно време евро по-желано и стойността му се увеличи до 1.076 долара, но за кратко, защото с отварянето на пазарите в САЩ спадна до 1.065.

ЕЦБ вече заяви, че планира да повиши лихвите, по които отпуска заеми на банки, с половин процентен пункт - от -1% на -0.5% за тригодишните заеми, отпускани в рамките на тримесечни целеви дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO). Условията за банково кредитиране в еврозоната вече се затягат и ЕЦБ би рискувала това да стане по-рязко, отколкото може да си го позволи, особено в по-слабите страни, смята икономистът Оливър Ракау от Oxford Economics.

Трудният баланс

Рекордно високата инфлация в еврозоната накара дори най-големите привърженици на политиките в полза на растежа да се съгласят, че разходите по заемите трябва да се вдигнат през следващите месеци, пише Financial Times. ЕЦБ е наясно, че задачата ѝ е твърде тежка - да върне цените под контрол, без да тласне икономиката към рецесия или да предизвиква паника на пазара на облигации в по-уязвимите страни от Южна Европа.

Много икономисти се опасяват, че съветът няма необходимия икономически опит, за да постигне правилния баланс. Когато за последен път банката повиши лихвите през 2011 г. само един от настоящите членове на управителния съвет, Клаас Нот, беше на същата позиция, а Лагард, която е юрист по образование, току-що беше оглавила МВФ.

Еврозоната е особено силно засегната от последиците от руската инвазия в Украйна, която доведе до скок на цените на енергията и храните, ограничавайки покупателната способност на потребителите, докато заплатите се повишават по-бавно от цените. Икономистът на Goldman Sachs Свен Яри Стен предупреди, че ако войната се задълбочи и доставките на руски газ за Европа бъдат прекъснати, това може да потопи региона в "кратка, но остра рецесия". Подобен сценарий е основна тревога за ЕЦБ. Засега бизнес проучванията, както и данните за износа, промишленото производство и продажбите на дребно показват, че икономиката на еврозоната върви към забавяне, но не и към рецесия тази година.