Западните оръжейни компании срещат трудности с увеличаване на производството

В началото на октомври Lockheed Martin, един от основните производители на Javelin, заяви, че ще удвои производството от сегашните 2100 до близо 4000 ракети годишно, за да покрие търсенето. През април Грег Хейс, изпълнителен директор на Raytheon Technologies, заяви, че компанията няма да може да увеличи производството на ракетите Stinger преди 2023 г. поради "много ограничени запаси от материали за производството на Stinger", като добави, че "Министерството на отбраната не е купувало Stinger от около 18 години, а някои от компонентите вече не се предлагат на пазара". В момента в САЩ има само един завод, който произвежда 155 мм снаряди, чийто капацитет е 14 хил. снаряда месечно, съобщава AFP. От своя страна Business Insider съобщи, че САЩ търсят производители, които да са в състояние да произвеждат до 12 хил. 155 мм снаряда месечно.

Положението в Европа

Производството на оръжия в Европа е далеч по-лошо от това в САЩ. Усилията на европейските държави да модернизират своите традиционно недобре финансирани армии разкриха, че отбранителната индустрия на континента не е подготвена да покрие повишеното търсене в условията на война в Украйна. От началото на военните действия в края на февруари страните от ЕС обещаха да изразходват повече от 230 млрд. евро за модернизиране на въоръжението си.

"Проблемът на европейската отбранителна индустрия е, че тя е свикнала да произвежда сложни оръжия в много малки серии за дълъг период от време, което е подходящо за мирно време", заявява пред Politico Дейвид Чур, главен финансов директор на Czechoslovak Group (CSG), най-големия чешки производител на оръжия. "Но обстановката в сферата на сигурността се е променила, необходими са инвестиции за милиарди."

Войната на Русия не е единствената причина за желанието за модернизиране на европейските въоръжени сили. Много големи европейски държави също така настояват континентът да не разчита на американската армия или на американска отбранителна индустрия, за да защитава собствените си граници. В своята реч на конференцията Eurosatory 2022, най-голямото международно изложение на индустриите за наземна и въздушна отбрана, френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция е навлязла в режим на "военна икономика, в който според мен ще бъдем дълго време".

Според Министерството на отбраната на САЩ от началото на военните действия САЩ са изпратили на Украйна над 8500 ракети Javelin, над 1400 ракети Stinger и над 800 хил. 155 мм снаряда, като Center for Strategic & International Studies оценява запаса на тези видове амуниции като "ограничен"

"Да изразходвате много средства за покупка в чужбина не е добра идея. Трябва да харчим много, но трябва да мислим в духа на европейската стратегическа автономия, каза Макрон. - Трябва да укрепим европейската технологична и отбранително-индустриална база."

В отговор на засиленото търсене европейските отбранителни компании се опитват да наваксат, като увеличават производството и собствените си възможности. Много от европейските поръчки за въоръжение обаче все още се изпълняват в чужбина, например в САЩ и в Южна Корея. През юли например Полша подписа сделка с Южна Корея на стойност 14.5 млрд. евро за поръчка на 1000 танка K2, над 600 гаубици K9 и на 3 ескадрили FA-50.

Намаляване на чуждото влияние

Купуването на въоръжение от европейски производители не само ще подпомогне европейската отбранителна индустрия, но и ще намали зависимостта от държави като Китай, който ЕС и НАТО нарекоха "системен съперник", стремящ се да "подкопае международния ред, основан на правила". Зависимостта от Китай е една от най-големите слабости на Европа, като според германския мозъчен тръст Ifo Institute близо половината от германското производство е зависимо от ключови ресурси от Китай.

Друга проблемна област за континента е производството на полупроводници. Европа отговаря само за 10% от световното производство на чипове, като ЕС си е поставил за цел да удвои този дял до 2030 г., като за целта са предвидени до 43 млрд. евро. Според производителите обаче тази инвестиция е многократно по-малка от необходимото.

"Изчислихме, че ще ни трябват 500 млрд. евро инвестиции в Европа, за да постигнем целта за 20% пазарен дял, формулирана в Закона за чиповете на ЕС", заяви Курт Сиверс, изпълнителен директор на нидерландската NXP Semiconductors, на GF Technology Summit 2022 в Дрезден.

Микаел Йохансон, изпълнителен директор на шведската отбранителна компания Saab, чиито ръчни ракетни установки NLAW са от решаващо значение за Украйна, заяви пред Politico, че компанията няма връзки с Китай, но получава микрочипове от TSMC, най-големия производител на чипове в света. "Разбира се, това е сериозен въпрос, каза той. - Толкова е безумно, че сме толкова зависими от високотехнологичните полупроводници."