Икономика

Кабинетът на Радев ще разреши България да изнася руски горива

След евросанкциите за руски нефт, активни от 5 декември, правителството на Петков реши да забрани продажбите в чужбина. Но сега позицията се преобръща

Президентът Румен Радев се срещна с президента на "Лукойл" Вадим Воробьов преди месец

Калина Горанова

Президентът Румен Радев се срещна с президента на "Лукойл" Вадим Воробьов преди месец © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

България получи изключение да работи с руски горива.
Сега "Лукойл" и други търговци като "Инса" ще могат да го монетизират и в чужбина.
И в момента от руската рафинерия в Бургас се изнасят огромни количества за Украйна.

Служебното правителство ще отмени забраната за износ на горива от България. Тя трябваше да влезе в сила след 5 декември на база на решение на кабинета на Кирил Петков. Въпросът е за стотици милиони левове потенциални продажби и идва след срещи на президента и кабинета му с представители на "Лукойл Нефтохим". След тях беше разпространено посланието, че е договорено намаляване на цените на горивата за местния пазар. Сегашното предложение стои като компенсация за руската рафинерия.

Новината се вижда в публикуван за обществено обсъждане доклад от министрите на финансите, енергетиката и икономиката. Това на практика означава, че горивата на "Лукойл Нефтохим Бургас", както и другите горива с руски произход, внасяни от други български компании ("Инса ойл"), ще могат да бъдат изнасяни, след като повечето страни в ЕС затворят границите си за руски нефт, бензин и дизел заради наложените на Русия санкции.

Промяната е изгодна за бургаската рафинерия, която има голям капацитет и е износител, за международния търговец на групата "Лукойл" Litasco, както и за останалите търговци на едро на българския пазар, които продават усилено навън, където имат възможност да направят по-добри маржове. Ефектите ще се усетят в пълна степен след 5 февруари догодина, когато ще спре и вносът на петролни продукти от Русия за повечето страни в ЕС.

Решението обаче носи със себе си редица неизвестни. Притесненията на част от бранша сега са, че впоследствие то може да претърпи корекции, като от него бъдат изключени компаниите, които не са производители - т.е. големите складодържатели и търговци на едро.

Неясно е каква ще бъде реакцията и на европейските партньори, които дадоха възможност на България две години напред да се захранва с руска суровина. Не на последно място пазарът на горива става все по-малко пазарен, зависещ от решения на политици и договорки между държава и компании.

Какво предвиждат забраните

Регламентът на Европейския съюз от 3 юни въведе забрана за купуването, вноса или трансфера, пряко или непряко, на суров нефт или на определени нефтопродукти, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия - за суровината от 5 декември и за готовите продукти като дизел и бензин - от 5 февруари 2023 г.

България получи двегодишно изключение до края на 2024 г. от европейското ембарго за руски петрол и руски горива заради силната си зависимост от суровината и рафинерията в Бургас, която трябва да бъде пренастроена, за да работи с алтернативен петрол. Регламентът гласи: "Поради особената географска експозиция на България, за ограничен период от време следва да бъде предоставена специална дерогация от забраната за внос на суров нефт с морски транспорт и на нефтопродукти."

За Унгария и Словакия, които получават суровина по петролопровода "Дружба", също има по-дълъг срок за адаптиране към ограниченията. По отношение на последващия износ на руските горива регламентът гласи: "Необходимо е да се забрани последващото прехвърляне, транспортиране или препродажба на суров нефт от Русия, доставен в държава членка по тръбопровод, на други държави членки или на трети държави, както и да се забрани, след изтичането на преходен период от осем месеца, по-нататъшното прехвърляне, транспортиране или препродажба на нефтопродукти, получени от такъв суров нефт, на други държави членки. Поради специфичната зависимост на Чехия от такива нефтопродукти следва да ѝ бъде предоставен допълнителен десетмесечен срок за получаване на алтернативни доставки".

За България обаче темата с последващия износ на руското гориво е разписана не така категорично. "Считано от 5 декември 2022 г. и чрез дерогация от параграфи 1 и 2, компетентните органи на България могат да разрешат изпълнението до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с произход от Русия или изнасяни от Русия."

Така в духа на европейската солидарност, за да се избегне рискът да се подбират ценово съседни пазари, правителството на Кирил Петков излезе с решение в края на юли за ограничаване на износа. То предвиждаше да се създаде работна група с представители, определени от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и Българската петролна и газова асоциация и да се предложи механизъм и мерки за осъществяването и контрола на забраната на ЕС върху руските горива. Т.е. трябваше да се разпише какво гориво и как ще може да се изнася от страната.

Аргументите за износ

Настоящият доклад предлага да се отмени въпросното решение с номер 569, като стъпва на няколко основни аргумента. Решението на кабинета на Кирил Петков налага ограничения на износа и вътреобщностните доставки на суров нефт и нефтопродукти, което ограничава свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

"Ограничаването на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, които са произведени от суров нефт и нефтопродукти с произход Русия или изнесени от Русия, ще доведе до значително намаляване на производствения капацитет и ограничаване на дейността на дружествата, опериращи на българския пазар. Подобна мярка ще окаже пряко влияние върху експортния потенциал на страната ни, влошавайки търговското салдо и постъпленията от вътреобщностни доставки и износ, с всички произтичащи от това негативни последствия за бюджета. Осигуряването на безпрепятствен износ е в основата на развитието на националната икономика", пише в доклада за обществено обсъждане.

Ограничаването на износа беше формулирано и като решение "за понижаване на цените на горивата за гражданите и икономическите оператори". Срещу това в настоящия доклад се твърди, че осигуряването на ценово предимство за българския пазар чрез забрана на износа и вътрешнообщностните доставки на суров нефт и нефтопродукти е форма на протекция и защита, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар на ЕС. Едновременно с това намаляването на производството на горива и други нефтопродукти създава значителен риск от дефицит на тези нефтопродукти на вътрешния пазар, което неминуемо ще доведе до нарастване на техните цени. Допълнително съществува риск и от нарастване на контрабандата и други нарушения, свързани с доставките на нафтопродукти. Риск имало и от затрудняване на стопанската дейност в страната, тъй като ползването на алтернативни източници е практически невъзможно поради липса на достатъчно инфраструктура. Това от своя страна ще доведе до отрицателни последици за цялата икономика.

Тежко руски пазар

Безспорен печеливш от решението е руската компания "Лукойл" и търговецът й Litasco. От началото на войната в Украйна и обявяването на европейските санкции, вместо по-малко зависима от руски петрол страната стана на 100% зависима от руската суровина, която е на по-атрактивна цена и рафинерията премина изцяло на нея. Ценовите дисбаланси между руския петрол и другите видове петрол направиха вноса на неруска суровина икономически невъзможен в България. Ниската цена на суровината и високите пазарни цени на крайните продукти пък дадоха възможност за огромни печалби на руските компании по веригата като Litasco, коментират от пазара.

Ценовото предимство на руската компания стопи маржовете на останалите търговци на вътрешния пазар на едро и дребно, като една от малкото алтернативи за тях остана износът, като по-атрактивните цени на "Лукойл" на вътрешния пазар даде ценово предимство на износителите, продаващи за Украйна и съседни пазари.

Данните на НСИ за българския износ към август показаха, че тази година Украйна изведнъж е влязла в топ 3 на търговските ни партньори извън ЕС, измествайки САЩ. На годишна база експортът към страната е нараснал с над 130% и достига близо 1.2 млрд. лв. По-конкретно става въпрос за газьол, чийто износ за Украйна през първите осем месеца в парично изражение е нараснал от 1.5 млн. лв. през цялата минала година до близо 700 млн. лв. през тази, като съпоставимият ръст е над 500 пъти.

С внос в региона и за Украйна се занимават основно местни играчи, като "Инса ойл", "Булмаркет", "Петрол" и др.

Износът на самата "Лукойл", минаващ през Litasco, пък по-информация от пазара отивал по-скоро към други пазари като Турция, Азия, Африка, Латинска Америка.