Облачно, с възможност да преболи

Си Цзинпин се подготвя за трудна година, казва Робърт Макшейн

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор за Китай

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Дори в своя момент на триумф Си Цзинпин призна, че над Китай са надвиснали тъмни облаци. По време на провеждания веднъж на пет години конгрес на комунистическата партия през октомври 2022 г. той си осигури безпрецедентен трети мандат начело на партията. В речта си пред събраните в Пекин 2300 партийни делегати "кормчията", както е наричан вече от държавните медии (с тревожни паралели с култа към Мао Цзедун преди повече от половин век), описа десетилетие на предимно гладко плаване под негово ръководство. Крайната бедност е елиминирана и политиката му на "нулев ковид" спасява живот, посочи той. Партията "ефективно се е справила със сдържането на етнически сепаратисти, религиозни екстремисти и прибягващи до насилие терористи", похвали се той, като използва доста широка дефиниция за всяка от тези групи. Но той също така предупреди партийните функционери да "бъдат готови да устояват на силни ветрове, бурни води и дори опасни бури".

Си вярва, че чужди сили, водени от Америка, искат да сдържат Китай. И не е като да няма причина. Редица западни държави смятат възхода на Китай за притеснителен. Администрацията на президента Джо Байдън се опитва да спъва китайската технологична индустрия със санкции и ограничения върху износа. Си иска да преначертае световния ред по начин, който да се харесва на автократите. Той представя авторитарния модел на Китай като правдоподобна алтернатива на Запада. И има много повече ресурси на свое разположение, отколкото всеки друг деспот в историята.

Но Китай е и по-слаб, отколкото би могъл да бъде, благодарение на изборите, направени от самия Си. Проблемите у дома се трупат. И за кормчията ще бъде трудно да навигира между тях през 2023 г.

Сред най-спешните предизвикателства е ковид-19. Си натика Китай в ъгъла с политиката си на "нулев ковид", която разчита на местни локдауни и драконовски ограничения, за да овладява огнищата на вируса. Той е прав, че това е спасило много хора. Но сега задушава икономиката и обезсърчава гражданите, които живеят под непрекъснатата заплаха от карантина. Само че Пекин не показва особени намерения за разхлабване. Голяма част от населението не са получили достатъчно дози от национално произведените ваксини, за да бъде намален рискът от тежко протичане на болестта и смърт; държавата не натискаше за ваксиниране, като вместо това предпочиташе локдауни. Сега по политически причини ще внесе по-ефективните западни иРНК ваксини. Здравната система е слаба. Това прави Китай лошо подготвен за живот с вируса. Прогностичните модели показват, че излизането от политиката на "нулев ковид" ще доведе до препълнени болници и стотици хиляди смъртни случаи.

Безредиците, до които може да доведе това, тревожат партията. Същото важи и за мудната икономика. Растежът беше по-бавен от очакваното през 2022 г. и ще бъде такъв и през 2023 г., ако правителството продължава по сегашния си курс. Младите хора, включително завършилите колеж, не успяват да си намерят работа. Имотният пазар, който формира голям дял от БВП, е в криза. Локдауните и ограниченията за пътуване, които прекъсват веригите за доставки и подкопават доверието, са само част от проблема. Си чертае една по-социалистическа, контролирана от държавата икономика. Той вярва, че партията трябва да се меси повече в управлението на бизнеса. Той забавя темпото на иновациите и потушава динамизма на частния сектор с налагането на строги регулации и с отрязването на Китай от света.

Демографията също работи срещу Китай. През 80-те партията наложи политиката на едно дете. Тогава се смяташе, че населението нараства твърде бързо. Сега лидерите се боят от обратното. През 2023 г. населението на Китай, възлизащо в момента на 1.4 млрд. души, вероятно ще започне да се свива и Индия ще го задмине, като се превърне в най-многолюдната държава в света. От години делът на възрастните хора в Китай расте, докато работната сила намалява. Това също ограничава икономическия растеж и поставя огромен товар върху младите. През 2015 г. Китай превключи към политика на две деца. През 2021 г. позволи дори три. Но младите хора не изглежда да искат големи семейства. Средният брой раждания на една жена е далеч под нужния за поддържане на населението стабилно, да не говорим за нарастващо.

Някои експерти разглеждат тези проблеми, както и тежкото дългове бреме на Китай и твърдят, че страната е преминала пика на своята мощ. Си, който ще бъде преизбран като президент по време на годишната сесия на парламента през март, не желае да променя курса. Какво би могло да означава това? Един по-бавно растящ Китай ще има по-малко ресурси, с които да предизвиква Запада. Но един слаб Китай, който се страхува, че ще бъде задушен от икономическата примка на Америка, може да бъде по-опасен. Ако осъзнава упадъка си, но продължава да иска да преобрази света - или да завземе Тайван - някои наблюдатели се тревожат, че Китай ще действа скоро, докато още може.

Хората на Запад трябва да внимават да не предсказват определен резултат - като крах на комунистическата партия - само защото би им харесал. Дори отслабена, китайската икономика пак ще бъде сред най-големите в света. Държавата може да мобилизира огромни ресурси в стратегически сфери като производството на полупроводници или оръжия. Други държави, включително Америка, ще се изправят пред свои собствени демографски предизвикателства в идващите години. Продължаващият възход на Китай не е неизбежен, но същото важи и за упадъка му.