Албанската икономика: на вълната на туризма

• Гид | Кефалония: море и вино

През април BMI, дъщерна компания на кредитната агенция Fitch, повиши прогнозата за растеж на албанската икономика през 2023 г. от 1.6 до 2.5%, цитирайки развитието в строителството и туризма. "Тъй като инвестиционно интензивните индустрии в Албания показаха окуражаващ растеж през последното тримесечие на 2022 г., ние очакваме строителният сектор да повиши растежа през 2023 г.," пишат в доклад анализатори на BMI.

От хотел на хотел

За да акумулира нарастващия поток от туристи, Албания инвестира в хотели. Според местния статистически институт към 2021 г. има около 1600 официално регистрирани хотела, което е със 70% повече спрямо десет години по-рано. В същото време леглата са се увеличили почти тройно от 2010 г. насам. Една от причините за бързото изникване на ваканционни места са фискалните стимули, които страната въвежда от януари 2018 г., сред които:

• Намален данък добавена стойност (ДДС) до 6% за всички места за настаняване;
• Освобождаване от определени данъци, включително данък върху печалбата за период от 10 години за всички субекти, които са получили "специален статут" до декември 2024 г. (Специален статут могат да получат четиризвездни и петзвездни хотели с инвестиция съответно най-малко 8 млн. и 15 млн. евро.)
• Освобождаване от данък за сгради и инфраструктура за 5-звездни хотелски съоръжения със "специален статут" и които са притежатели на регистрирана и добре известна търговска марка, т.е. бранд.

За период от шест години от 2017 до 2022 г. инвестициите в нови частни хотели са над 340 млн. евро по данни на албанския статистически институт, като инвеститорите са предимно местни лица въпреки навлизането на популярни чуждестранни брандове като Melia, Marriott, Accor.

Хотелите не са единственото, което се строи в Албания. През последните няколко години архитекти от цяла Европа се надпреварват за проекти в страната. Само в Тирана, столицата на Албания, има пример за няколко проекта, сред които театър, стадион и небостъргач.

• От стадиона до ареста: Гърция забранява фенклубовете

Проектът за националния театър, който бе изготвен от датски архитекти през 2018 г., се очаква да струва над 36 млн. евро. Стадионът в Тирана - продукт на италиански архитекти, който бе открит през 2019 г., вече домакинства на финал от европейските клубни турнири през 2022 г., като струва над 86 млн. евро. Новата и най-високата сграда в Албания се очаква да бъде частният проект "Планината Тирана"- сграда със смесено ползване: с апартаменти, офиси, магазини и бутиков хотел, ще се извисява на над 180 м височина и с площ от над 70 хил. кв.м, като стойността на проекта не е известна. В София нито властта, нито строителните предприемачи държат на визия от топ световни архитекти.

Финансовото състояние на Албания

И все пак Албания има много да наваксва. Държавата е една от най-бедните страни в региона и в Европа с БВП на глава от населението от под 6.5 хил. долара. Дори драстичният ръст в туристите не може да помогне, тъй като туристическият сектор не дава високи заплати.

Държавата също е доста задлъжняла - с над 65% дълг от БВП, но съотношението намалява предвид растежа на икономиката. Въпреки публичния дълг кредиторите продължават да имат доверие в албанската икономика, след като през лятото държавата набра 600 млн. евро с облигации на европейския пазар. Книжата дори се котираха с по-нисък купон и доходност спрямо държавните ценни книжа на съседни държави, като Северна Македония и Сърбия, които имат по-висок кредитен рейтинг. Причината за сравнително ниския купон е бюджетният дефицит, който в бюджета за 2023 г. е заложен да бъде около 2.6% от БВП - спад в сравнение с 3.3% предходната година.

"Албания получи по-ниска (кредитна) оценка от страните в региона, но успяхме да получим по-нисък лихвен процент от тях, което означава, че напредъкът на албанската икономика, структурните реформи, които направихме с цел укрепване на икономиката, са дали своите резултати", каза през юни финансовият министър на страната Делина Ибрахимай.

Албанският лек си тежи

Основната валута в Албания е лекът, като курсът е плаващ: тоест не е фиксиран към някоя от големите валути - еврото или долара. През последните 12 месеца лекът поскъпва драстично - с над 12% спрямо еврото и близо 24% спрямо долара. Европейската единна валута е по-важна, тъй като основният търговски партньор на Албания е ЕС, където са насочени над три четвърти от износа на страната. Въпреки че поскъпването на местната валута може да окаже натиск върху износа, по-слабото евро е положително за албанците, които получават доходите си в местна валута, но погасяват кредити в евро. Същото важи и за правителството.

• Земята вече има нов най-горещ ден: 6 юли 2023

Поддържането на стабилност на местната валута е основна задача на всяка централна банка. С нарастването на инфлацията глобално Албания не бе изключение и ценовият натиск достигна 6.7% средно през 2022 г., като в отговор, подобно на всички останали, централната банка повиши лихвите, макар нивата да останаха сравнително ниски - основният лихвен процент е едва 3% в сравнение с около 6% за Сърбия и Северна Македония.

"Нашите прогнози показват, че инфлацията ще достигне целта (от 3% годишно) през 2024 г.", заяви през май Гент Сейко, председател на централната банка.

Под повърхността

Въпреки старанието да привлече чуждестранни инвеститори икономиката на Албания все още се задвижва предимно от вътрешни инвестиции. В бюджета за 2023 г. при разходи от около 6.7 млрд. евро (около 30% от БВП) се забелязват високи капиталови разходи - над един милиард евро. В допълнение към текущите проекти публичният инвестиционен фонд тази година включва пускането на околовръстно на Тирана, железопътна линия, серия от водопроводни и канализационни проекти, реконструкцията на няколко професионални средни училища и реконструкцията на няколко болници.

Оборудване и машини, като хеликоптери за военните, патрулни лодки, дронове и оръжия, ще получат специално финансиране през 2023 г. Междувременно голяма част от инвестициите ще дойдат през седем концесионни договора за публично-частни партньорства (ПЧП), планирани за 2023.

Пример за подобно публично-частно партньорство е инвестицията на Shell, която от 2019 г. търси петрол и газ в Албания. А който търси, намира: "Знаците показват, че може да сме близо до много важно откритие на газ и нефт под земята, което ще повлияе на бъдещето на нашата страна, но също така ще играе роля в енергийното бъдеще на Европа", каза през юли премиерът на Албания Еди Рами, който управлява страната от 2013 г.

Освен петрол Албания търси място и в друг добив - на редки метали, но около проучванията има малко публична информация.

И за финал, на първо време туризмът и природните богатства могат и да съживят икономиката, но дългосрочно малката страна ще трябва да намери и друг двигател, нещо с по-висока и устойчива добавена стойност, ако иска да влезе в клуба на богатите.