Свят

След години преговори ЕС се договори да затегне правилата за миграцията (обновена)

Държавите, които нямат външни граници ще имат избор да приемат ли мигранти от граничните държави или да плащат за издръжката им

Преговорите в съвета продължават, а окончателното приемане на пълния пакет се очаква до април 2024 г.

Кирил Кирчев

2 автори

Преговорите в съвета продължават, а окончателното приемане на пълния пакет се очаква до април 2024 г. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

След тридневни преговори между институциите, ЕС одобри новия Пакт за миграцията. "Миграцията е европейско предизвикателство, което изисква европейски решения", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която превърна реформата в основен приоритет за своя петгодишен мандат. Новият пакт "означава, че европейците ще решават кой идва в ЕС и кой може да остане, а не контрабандистите. Това означава защита на нуждаещите се", допълва тя.

Залозите на масата бяха високи, а преговорите се съсредоточиха върху огромен и сложен набор от отворени въпроси, които изискваха компромиси и от двете страни, като периоди на задържане, расово профилиране, непридружени непълнолетни, операции по търсене и спасяване и наблюдение на границите.

Съветът на ЕС, ръководен от испанското председателство, защити твърда позиция за предоставяне на държавите членки на най-широката свобода на маневриране за справяне с миграцията, включително чрез разширяване на предложената бърза процедура за убежище до възможно най-много кандидати. Така се гарантира повече сигурност за скептично настроените, като в същото време оставя вратички за действие за останалите.

Във вторник, Франция, например, втвърди тона към миграцията, приемайки спорен закон усложняващ възможностите за мигрантите да доведат членове на семейството си в страната и забавящ достъпа им до социални помощи. Законопроектът беше подкрепен както от центристката партия на президента Еманюел Макрон, така и от крайнодясното Национално обединение (RN) на Марин Льо Пен. От друга страна, Гърция одобри нов закон, който дава право на пребиваване на мигранти без документи, при условие че имат работа.

Европейското споразумение за миграцията предстои да бъде ратифицирано преди влизане окончателно в сила.

Темата накратко

След дълги преговори ЕС е на финалната права за постигане на споразумение за Пакта за миграцията
Той включва по-бързи процедури за оценяване на молбите и за връщане на неуспешните кандидати
Като външна граница на блока и в позиция за чакаща присъединяване към Шенген за България е важно миграционната реформа да бъде успешна

Тази година ЕС е напът да получи над 1 млн. молби за убежище, най-висок брой след наплива през 2015-2016 г. Тогава, в разгара на размириците в Афганистан и Сирия, настроението беше доста приветливо: германският канцлер Ангела Меркел заяви, че при голям приток на мигранти Wir schaffen das - можем да се справим с това. Сега Европа вече не смята, че може да се справи толкова добре. Независимо дали са либерални или консервативни, северни или южни, усещането е, че Старият континент е на предела на възможностите си.

Милиони украинци, бягащи от войната в ЕС, са изчерпали ресурсите и съчувствието, които биха могли да бъдат насочени към тези от по-далечни страни. Ако има нещо, което обединява политиците в ЕС, то е увереността, че провалената политика в областта на миграцията ще им струва работата.

Едно от решенията, които се обсъждат през последните години, е общоевропейска голяма сделка, при която страните извън фронтовата линия на миграцията се съгласяват да приемат част от насъбралите се маси. Такова споразумение беше сключено през юни и ЕС е все по-близо до реформиране на миграционната си политика - възможност, която се предоставя веднъж на поколение, за установяване на последователни правила за всички държави членки. Реформата представлява сложен набор от пет взаимно свързани законодателни акта, известни като Новия пакт за миграцията и убежището.

Пактът е замислен като всеобхватна правна рамка, която може да промени изоснови управлението на кризите от последното десетилетие, при което държавите предприемаха едностранни и некоординирани мерки за справяне с пристигането на търсещите убежище.

Тези самостоятелни политики сериозно подкопаха колективното вземане на решения в ЕС и често правеха Брюксел да изглежда като страничен наблюдател в това, което вероятно е политически най-взривоопасният въпрос в дневния ред.

Пактът предвижда точни и предвидими правила, които определят задачите на държавите и институциите на ЕС при нормални и извънредни условия, така че никой да няма нужда да пита "какво сега?" всеки път, когато някоя външна граница се окаже под натиск.

Петте основни части от пакта са: Регламентът за скрининг, Измененият регламент за Евродак; Измененият регламент относно процедурите за убежище (APR), Регламентът за управление на убежището и миграцията (AMMR) и Регламентът за кризи и форсмажорни обстоятелства.

Крайната цел е да се постигне по-равномерно разпределение на тежестта между държавите на първа линия, като Италия, Гърция и Испания, които приемат по-голямата част от търсещите убежище, като тези, които приемат по-малко хора, ще плащат на тези, които приемат повече.

Ето какво трябва да знаете за подготвяната нова миграционна политика на съюза:

Какво представлява миграционната политика на ЕС

Миграционната политика на ЕС е система за ранно предупреждение и прогнозиране, позволяваща бързо идентифициране на големи миграционни потоци. Увеличаването на пристигащите от трети страни основно през Централното Средиземноморие (само за 2023 г. техният брой е 194 269) даде нов импулс на преговорите по Новия пакт за миграцията и убежището. Идеята за реформа беше представена от Европейската комисия през септември 2020 г. като едно от водещите предложения на председателката Урсула фон дер Лайен и бързо стана обект на засилен медиен и граждански интерес, но и на остър дебат сред лидерите на ЕС.

Реформата включва създаване на цялостна, всеобхватна правна рамка, която промени начина на действие на блока от последното десетилетие, при което държавите предприемаха едностранни и некоординирани мерки, за да се справят с пристигането на търсещите убежище.

Как ще действа скринингът

Регламентът за скрининга предвижда предварителна процедура за бърза проверка на профила на търсещия убежище. Той ще се прилага за граждани на държави извън ЕС, които незаконно преминават на територията на блока, изведени са на брега като част от операция по търсене и спасяване или които са задържани, след като са избягали от граничния контрол. Процедурата ще събира информация за самоличността, пръстовите отпечатъци и изображението на лицето на мигранта, заедно с проверки за здравето, сигурността и уязвимостта. Тя не трябва да продължава повече от пет дни. След като бъдат събрани всички подробности, националните власти ще могат да решат следващата стъпка в процеса на предоставяне на убежище.

Биометричните доказателства ще се съхраняват в Европейската дактилоскопия (Eurodac - вторият регламент от реформата), широкомащабната база данни на ЕС, която позволява на страните да проверяват новите молби за убежище спрямо тези, които са били регистрирани в миналото. Eurodac съществува от 2003 г. и се използва от 27-те държави в съюза, Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Основната промяна съгласно изменения Регламент за Евродак е изместване на фокуса от преброяване на отделни заявления към преброяване на отделни заявители. На теория това ще помогне на властите да разпознаят предишни кандидати, ще попречи на бежанците да се движат в различни страни и да ускори връщането на тези, чиито молби са отхвърлени.

Тези две досиета са най-технически и най-напреднали.

На какво се крепи реформата

От друга страна, Измененият регламент относно процедурите за убежище (APR) и Регламентът за управление на убежището и миграцията (AMMR) са гръбнакът на миграционната реформа. Нито един от тях обаче не променя водещия принцип на миграционната политика на ЕС: първата държава на пристигане става страна, която отговаря за молбата за убежище.

APR идва веднага след проверката, когато мигрантът официално кандидатства за международна закрила. Той определя две възможности:

- Граничната процедура за кандидати, които идват от страна с нисък процент на признаване (като Тунис, Египет, Мароко и Пакистан), предоставили са измамна информация или представляват риск за националната сигурност. Властите няма да позволят на тези кандидати да влязат на национална територия и могат да прибегнат до мерки за задържане. Граничната процедура трябва да продължи максимум 12 седмици. Ако молбата бъде отхвърлена, властите ще имат още 12 седмици, за да върнат мигранта в чужда държава.

- Нормалната процедура за убежище ще е валидна за другите кандидати, включително непридружени непълнолетни и семейства с деца под 12-годишна възраст. Държавите биха могли да позволят на кандидатите да влязат на тяхна територия и да им осигурят настаняване.

Съгласно регламента всичките 27 държави членки трябва във всеки един момент да разполагат с достатъчно ресурси за обработка на минимален брой молби за убежище и решения за връщане. Съветът определи този "адекватен капацитет" на 30 хил. годишно за целия блок.

На следващо място, AMMR установява най-иновативния елемент на пакта: система на "задължителна солидарност", която ще бъде задействана, когато една или повече държави членки са под "миграционен натиск".

Как се действа при кризи

Кризисният регламент е последното парче от пъзела. Той очертава изключителни правила, които ще се прилагат само когато системата за убежище на блока е застрашена от внезапно и масово пристигане на бежанци, какъвто беше случаят по време на миграционната криза от 2015-2016 г., или извънредна ситуация, като пандемията от ковид.

Най-спорните промени включват:

- правилата за проверка на мигрантите по външните граници;

- вземането на биометрични данни;

- процедурите за подаване и обработка на молби за убежище;

- правилата за определяне коя държава членка е отговорна за разглеждането на молба за убежище;

- правилата за взаимопомощ, когато държава е обект на засилен натиск и не може да поеме всички в кризисни ситуации;

При тези обстоятелства националните власти ще имат право да прилагат по-строги мерки, като например удължаване на граничната процедура и периода на задържане на отхвърлени кандидати от 12 на 20 седмици. Неправителственият сектор критикува тези дерогации, предупреждавайки, че те могат да доведат до широкомащабно задържане, да влошат процедурите по разглеждането на молбите за убежище и да увеличат риска от връщане (изпращане на мигранти обратно в страни, където са изправени пред сериозни щети).

Кризисният регламент се основава на AMMR и предвижда по-бързо разгръщане на трите мерки за солидарност, включително прехвърляне на молби за убежище между държави членки, за да се облекчи тежестта върху страната на пристигане.

Съгласни ли са всички държави от ЕС с реформата на миграционната политика

Некоординираните и самостоятелни действия на отделни държави членки, както и пропуските в системата предизвикваха сериозни пререкания между страните от ЕС. Австрия дори обвързва последващото разширяване на Шенген с миграционната реформа. "Миграцията е европейско предизвикателство, което изисква европейски отговор", заяви Урсула фон дер Лайен в отговор.

Пактът предвижда точни и предвидими правила, които определят задачите на страните членки и институциите на ЕС при нормални и изключителни условия, така че никой да не се налага да пита "а сега?" всеки път, когато външна граница е под натиск. Крайната цел е да се постигне идеалният баланс между отговорността на страните на първа линия като Италия, Гърция и Испания, които приемат по-голямата част от търсещите убежище, и принципа на солидарност, към който другите останалите трябва да поддържат.

В тази връзка реформата ще задължи всички държави членки да помогнат чрез три различни опции:

преместване на определен брой лица, търсещи убежище, на тяхна територия
финансова вноска за всеки търсещ убежище, който откаже да се премести
финансиране на оперативна подкрепа, като персонал, съоръжения и техническо оборудване за най-засегнатите страни членки.

Европейската комисия настоява, че никоя държава няма да бъде принудена да премести мигранти, ако помогне чрез някоя от другите две възможности. Това обаче не се харесва на всички. Полша и Унгария искат да блокират системата на "задължителна солидарност", което принуди от своя страна председателят на Съветът на ЕС Шарл Мишел да излезе с изявление, че процедурите по приемане на петте законодателни досиета ще продължи по план (въпреки възраженията).

Въпрос без отговор - защо броят на мигрантите се увеличава

Никой не знае защо броят на мигрантите се увеличава рязко. Някои от тях бягат от преследване, въпреки че за повечето пристигащи в Европа се смята, че искат да се преместят по икономически причини и затова ще им бъде отказан статут на бежанци. И все пак икономическите мигранти са точно това, което много страни в ЕС търсят в условията на свити пазари на труда и тежки демографски прогнози. Италия обяви, че до 2025 г. ще издаде 425 хил. разрешителни за работа на граждани на държави извън ЕС. Германия се нуждае от 400 хил. чуждестранни работници годишно, тъй като хората от бейби-бума се пенсионират; по стечение на обстоятелствата това е приблизително вероятният брой на тазгодишните молби за убежище. Както Гърция, така и Франция обмислят начини за легализиране на мигрантите без документи, които желаят да работят в отрасли, изпитващи затруднения при набирането на персонал. Дори Централна Европа, която дълго време не искаше да приема мигранти, започва да приема много от тях.

Не е естествено, че недостигът на кандидати за работа в Европа ще бъде запълнен най-добре от всеки, който е готов да плати на трафиканти, за да ги закара там. Със сигурност обаче съществуват по-добри начини да се съчетае дупката на европейските пазари на труда с наплива от мигранти, които са готови да я запълнят.

Америка, един от съперниците на Европа за желаещи да работят, разполага с лотарийна система "зелена карта", която позволява на над 50 хил. души годишно да работят законно. Милиони кандидатстват - и по този начин могат да бъдат разубедени да опитат шанса си нелегално, въпреки че много други го правят. Откриването на такива легални канали в Европа поне ще осигури конкуренция на трафикантите, които се възползват от човешката мизерия. Една доза от подобна самоцелна щедрост би позволила на ЕС да излезе от процеса на отблъскване на мигрантите с (почти) непокътнати морални качества.

Как реформата ще засегне България

България е външна граница на Европейския съюз и е на "първа линия" за справянето с големия брой мигранти, които се опитват да достигнат до вътрешността на блока. В същото време България се опитва да стане пълноправен член на Шенгенското пространство, което би означавало, че всеки влязъл на територията й (легално или не), ще има свободен достъп до всяка една държава членка. Това поражда колебания, особено в страни с разклатени правителства или пред избори, които трябва да обяснят на електората си решението си за включването на България в безпаспортната зона на ЕС. Такъв е случаят с Нидерландия и с Австрия. Миналата година при опита на България да стане част от Шенген Австрия поиска от Европейската комисия да финансира нова ограда по границата с Турция. Фон дел Лайен се противопостави на това решение, но инициира пилотен проект за бързи процедури за убежище и връщане. Година по-късно комисията обяви положителни резултати по него в България и в Румъния. Австрия поиска също и миграционна реформа, а след това и на Шенгенската система. С пакта за миграция засега получава само първото.

В какви срокове ще се случи реформата

През 2016 г. и отново през 2020 г. с новия пакт за миграцията и убежището Европейската комисия предложи цялостна обща европейска рамка за управление, включително няколко законодателни предложения. Преговорите все още са в ход по повечето от тях.

Европейският парламент одобри позицията си по всички досиета на 20 април тази година. Със забележима промяна съветът премахна възможността за предоставяне на "незабавна закрила" на бежанци, които бягат от ситуация на извънредна опасност, като например въоръжен конфликт. Въпреки това след маратонски преговори в Люксембург в началото на лятото лидерите на ЕС установиха задължителна цел от 30 хил. годишни премествания и принос от 20 хил. евро на търсещ убежище. Те също така предложиха повече мигранти, включително тези, спасени в морето, да трябва да отговарят на условията за гранична процедура. Преговорите в съвета продължават, а окончателното приемане на пълния пакет се очаква до април 2024 г.

Споразуменията със страни извън ЕС

Докато Европа направи крачка напред във вътрешното си управление, тя направи още една крачка назад на външния фронт. Сделката с Тунис, обявена през юли, имаше за цел да намали броя на мигрантите, пристигащи през тази страна. Тя обаче се разпада, след като автократичният президент Каис Саид внезапно заяви в началото на октомври, че не иска парите на Европа и върна 60 млн. евро. Сблъсъкът с Тунис подчертава няколко проблема, свързани с използването на съседни държави като гранична сила на Европа. Едно споразумение може да се окаже неефективно или твърде брутално ефективно. И в двата случая тези държави, осъзнавайки влиянието си, имат постоянен стимул да преговарят.

Миграцията се е променила от 2015 г. насам, когато войните в Сирия, Ирак и Афганистан накараха европейците да станат по-отговорни. Но голяма част от напрежението беше облекчено от сделката с Турция през 2016 г., когато голям пакет от помощи до голяма степен успя да попречи на мигрантите да преминат в ЕС. Макар че не беше перфектно - Турция от време на време заплашваше да се откаже, все по-малко мигранти използват този източен маршрут към Европа.

Днес проблемите са по-сложни. По-голям процент от мигрантите идват от Африка на юг от Сахара и Азия, като не всички от тях са от страни, обхванати от преврат или война. Много от тях идват от бедни страни и просто търсят по-добър живот, за който трафикантите ги уверяват, че се предлага лесно в Европа. Тъй като турският маршрут става все по-труден, те избират по-дългия и опасен централносредиземноморски път.

Миграционният поток непрекъснато се адаптира към споразуменията с транзитните държави. Сключването на сделки с неприятни партньори и недемократични държави е грозна, но необходима част от външната политика. Съвсем друг е въпросът, когато дори не изглежда, че работят.