Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него
Смисълът и ползите от зоната на свободно движение в ЕС далеч надхвърлят махането на проверката по границите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Силно вероятно е, ако зададете на някого в Русе въпроса "Защо е важно България да е в Шенген", той да ви се изсмее. Ползите от единната зона без граници или т.нар. Шенгенско пространство е особено очевидна там, където свършва - а именно на границата. За градове, като Русе например, това би означавало да се превърнат във вторичен център на Букурещ: с бърза връзка, по-лесен и по-евтин транспорт и без огромните опашки от тирове по улиците.
Но дори да не живеете на Дунава, вероятно ходите на море в Гърция. Тогава също надали е нужно да ви се обяснява защо е приятно да можете да се вдигнете от София или Пловдив и да стигнете за 3 часа до Егейско море, без да спирате на границата.
Годините на чакане и обвързването на Шенген с въпроси като този за еврото обаче имат странен ефект - противниците на зоната в България се увеличават. Според скорошно проучване на институт "Отворено общество" едва 42% от анкетираните искат присъединяване в общото пространство.
Ето защо е добре да се обясни, че Шенген за България не е просто махането на едно гише на летището.
Шенгенската зона позволява на над 400 милиона души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол.
Наборът от правила, уреждащи Шенгенското пространство, се нарича Кодекс на шенгенските граници. Днес Шенгенското пространство обхваща над 4 милиона квадратни километра и включва 27 държави (23 от 27-те държави - членки на ЕС) и всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 27-ата страна, напълно присъединила се към Шенгенското пространство. Контролът по вътрешните граници с България, Кипър и Румъния все още не е премахнат, а Ирландия не е част от Шенгенското пространство.
Видимите ползи от Шенген
Най-просто казано, шенгенските правила премахват контрола по вътрешните граници, като същевременно хармонизират и засилват защитата и контрола на външните граници на зоната. Шенген също така включва обща визова политика за краткосрочен престой от граждани на държави извън Европейсия съюз и обща информационна система за граничен контрол.Шенгенското споразумение очевидно е базата за две от четирите основни свободи в ЕС - на движението на стоки и хора (другите две - капитали и услуги, доста по-лесно прескачат граници). Това е съществено важно за вътрешния пазар на съюза.
Очевидните ползи са лесни за дефиниране: по-малко опашки по границите, по-бързо придвижване на стоките. Това е от изключителна важност за транспортния и логистичния сектори, които в България са доста силни, и ще помогне за намаляването на разходите и увеличаване на ефикасността. Пространството без граници елиминира възможността за субективност - например в Русе от години се оплакват, че румънските гранични служби прилагат селективен подход, който затруднява много преминаването на тирове.
Но има ползи и за сектори, които не са директно свързани с логистиката. Просто казано, вдигането на границите отваря още повече възможности за работа, бизнес, кариерно развитие в съседните страни, а защо не и лечение (например при възникване на спешен случай в Гюргево линейката би стигнала за минути в най-близкия голям областен град Русе, където може да бъде оказана специализирана помощ).
Търговията ще спечели особено много - хората, които живеят в граничните региони, ще се възползват много повече от правото си да пазаруват в съседни държави. Това помага за намаляване на ценовите разлики, увеличава конкуренцията и избора.
Изследване от 2014 г. на двама икономисти за The World Economy доказва, че самото членство в Шенген е отговорно за 0.09% ръст на двустранната търговия между страните в споразумението всяка година.
Мнението на бизнеса
"Русе, дали нарочно или не, беше поставен в тотална транспортна изолация от най-големия индустриален център в България, София. Това и бурният растеж в Румъния са причините през последните 10 години регионът да се обърне икономически към по-близкия такъв център, какъвто е Букурещ. Много фирми под една или друга форма правят бизнес, свързан с Румъния.Съществуването на толкова непредвидима административна преграда като граничния контрол на Дунав мост прави процесите по планиране и изпълняване на един проект или услуга, меко казано, трудни. Не невъзможни, но определено трудни. Премахването на граничния контрол със сигурност ще доведе до много оптимизации и по-добро планиране на съществуващите процеси, а в бъдеще със сигурност ще създаде нови бизнес възможности. ЕС е показал в продължение на десетилетия какви биха били ползите от по-добра транспортна свързаност между различните държави. Обединяването на икономическите ползи от това е като да се обяснява, че водата е мокра",
Ростислав Димитров, изпълнителен директор, "Ирис".
"В качеството ни на голям товародател нашият бизнес е пряко засегнат от километричните опашки на граничен пункт Дунав мост. От една страна, имаме увеличено транзитно време при транспортирането на наши суровини и продукция. Това ни възпрепятства да изпълняваме ангажиментите към нашите партньори в срок. Затруднява се и планирането, тъй като времето за преминаване на граничния пункт е непредсказуемо.От друга страна, увеличеният престой на граница доведе и до повишаване на цените за транспорт. Ако една доставка до близка дестинация в Румъния може да се осъществи за няколко часа, то сега отнема минимум 2 дни. Чака се на отиване и на връщане. Това са допълнителни разходи за гориво, винетки, допълнително заплащане на шофьорите и др. разходи, които обикновено се прехвърлят към крайния потребител",
Детелина Георгиева, директор "Логистика", "Астра биоплант".
"Заради местонахождението ни в граничния град Русе за нас основната полза е премахването на граничния контрол между България и Румъния. По-бързото преминаване през границите означава по-бърз курс до Централна Европа. По изчисления това ще помогне до Германия да се спестят около 24 часа за превозите. Тежкотоварният транспорт ще бъде и по-лесно осъществим и до южната ни съседка Гърция", Николай Чанев, юрисконсулт в "Холлеман България".
И малко невидими ползи
Още по-интересен е вторичният ефект от махането на бариерите върху движението на хората. Според европейската статистика около 1.7 млн. души работят в една държава, а живеят в друга; 3.5 млн. пък пресичат вътрешна граница всеки ден. Има региони, в които тези хора са до една трета от работната сила.Махането на границите, с други думи, разширява още повече мобилността на хората и потенциала за работа и партньорства. Той снижава и разходите на бизнеса, което пък отваря нови възможности.
Но най-невидимото и важно институционално предимство на Шенген е по-тясното сътрудничество между службите на участващите правителства. И тук става дума не само за визовите отдели и консулствата, които просто трябва да работят по-активно заедно, понякога дори в една сграда. Редица други служби - от граничните, до разузнавателните, също работят доста по-близко, включително на редовни "шенгенски срещи".
Това е в основата на идеята за единна система и достъпа до нея. В Шенгенската информационна система (ШИС) има тонове информация - за кандидати с отказани визи от други държави по конкретни причини, като например връзка с тероризма, за превозни средства, подозрителни контакти и прочее. В бъдеще системата може да бъде разширена, за да включва биометрични данни, като пръстови отпечатъци или ДНК информация.
Досега дебатът беше фокусиран основно върху негативите от това България да стане част от ШИС - колко проблемно е това за държава с "пробити" институции. Но монетата има обратна страна: партньорският контрол и наблюдение върху българските служби ще са много по-директни и преки.
Поне на теория това би направило казус като този на Капитан Андреево много по-бързо засечен от другите държави и действия по него - изискани много по-бързо. А ако има нещо, което сме научили от досегашното си членство в ЕС, това е, че единственият мотиватор за подобряването на работата на българските служби обикновено идва отвън.
2 коментара
Скандалната "златна лаборатория" на Капитан Андреево „Евролаб 2011” и Таки-Маки си остават в помещенията на границата!
Отговорността е на новото ръководство на БАБХ назначено от служебното правителство на президента Радев.
https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10161194010416189
С определение от 30.11.2022 АССГ отхвърля жалбата на БАБХ заради невнесена 70 лв. държавна такса!
Тия Нидерландия са ни спрели отново за Шенген.
Чудя се защо трябва да пазим границите на ЕС от бежанците, вместо да им пуснем коридори, през които да преминат безпроблемно към ЕС, в частност Нидерландия?
Не знам дали не е по адекватно решение, отколкото да полагаме свръхусилия, които не се знае дали имаме интерес да полагаме
През Турция към Сърбия и Румъния, или където искат по два три безопасни маршрути
И който иска да се оправя с тях, в края на краищата проблема не е наш а европейски и шенгенски, да си пази Шенген границата, ние Шенген не сме, и явно няма да станем.
Отделно от това да си оттеглим кандидатурата.
Това е решението в реалния свят.
Сега ще скочат десет малоумници да ми обясняват колко съм не-наясно, колко греша и т.н.
Тя и статията по горе е в тоя смисъл, но като не ни искат, не виждам полза от натискане повече.
Отдръпване се и ги оставяме да се оправят.
Като ни кацнат да се молят ще сме в друга позиция.
Много е просто.
Поздрави на Нидерландия
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.